Национално представителните организации на работодателите АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР с позиция по икономическата криза,предизвикана от пандемията и предприетите от правителството мерки за овладяването й. Организациите, чиито членове осигуряват работа на над 82% от наетите в България, са обезпокоени, че за да се съхрани заетостта и подкрепят доходите на трудовите хора в рамките на заделения ресурс от 1 млрд. лева, при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, при 5 000 души, оставащи без работа всеки ден, едва 228 предприятия (което е статистическа нула) искат да се възползват от подкрепата по реда на параграф 6 от ЗМДВИП.
Причината много под 1% от предприятията да виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред е в същностни дефекти на закона (в параграфи 4 и 6 от преходните и заключителните му разпоредби), които работят в посока, обратна на желаната – вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно обезщетяване, тези норми правят запазването на заетостта невъзможно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение, предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, тъй като не е в състояние да доплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд. И тогава обезщетението за безработица се поема напълно от държавата, за период до една година, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малко разходи, изразяват позиция най-влиятелните представители на бизнеса в България.
Поради извънредно кратките срокове на приемане, Законът страда и от други пропуски и противоречия, които следва да бъдат отстранени, категорични са те.
