4 C
Пловдив
сряда, февруари 21, 2024

Предлагат нова структура на НИНКН, разширяват екипа от експерти

Директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров предложи нова структура на институцията, за да й върне ролята на пазител на националното съкровище.

Институтът е пренебрегван от години. На 50-ина експерти е възложена грижата за 40 000 паметника на културата заедно с хиляди преписки, справки, задания, съгласуване и становища за проекти, доклади и планове годишно за цялата страна. Резултатът е необратима загуба на културни ценности, тежки и дълги процедури, неефективност, обществено недоверие. Унищожаването на културното наследство е унищожаване на националната ни идентичност, казва арх. Петров.

Той оглави НИНКН със свръхзадачата да актуализира непипнатия от 30 години списък на недвижимите културни ценности и начините за опазването им. Сякаш нарочно недвижимото ни културно наследство е неглижирано толкова дълго, коментира директорът на института през лятото, когато пое поста.

Основен проблем е липсата на режими на опазване на повече от 18 000 недвижими културни ценности. Те са декларирани, но нямат окончателен статут – национална, местна или културна ценност за сведение, и няма регламент за допустимите намеси в тях. По тази причина растат случаите на отменени от съда становища на министъра на културата – на практика тези обекти са незащитени. Още няколко хиляди обекта все още не са идентифицирани, изучени и защитени от Закона за културното наследство.

Изучаването и оценката на един обект отнема между 1 и 4 седмици. Определянето на статута на всичките 18 хиляди е възможно, ако 180 архитекти работят без прекъсване в продължение на 5 г. и не се занимават с нищо друго. В новата структура са предвидени 45 експерти, чиято мисия е да се погрижат първо за най-застрашените, с подкрепата на допълнително привлечени външни специалисти, познаващи местната специфика.

Предложението е екипът на НИНКН да се разшири плавно през следващите 2-3 години до 139 експерти. 108 от тях ще проучват, изследват, документират, оценяват и поддържат националния документален архив и паралелно с това ще се обучават за силно специфичните дейности на института. 31 служители ще поемат администрацията и обслужването на хилядите искания на граждани, предприемачи и институции.

Част от екипа на института ще станат новите регионални отдели на института в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна. Макар да са предвидени в Закона за културното наследство, териториалните звена са закрити преди години по неясни причини. Дейността им е прехвърлена частично на общините, но с ограничени правомощия и липсващ капацитет. Затова критично малобройните експерти на НИНКН в момента са принудени да кръстосват цяла България. Само 10 души – архитекти, археолози, историк и изкуствовед, се занимават с проучване и документиране на обектите от всички епохи – от античността до 20-и век. Заедно с тях работят още 12-ма експерти, които са ангажирани и с другите дейности на института. Ако регистърът на недвижимите културни ценности трябва да се актуализира от този състав, ще са необходими 160 години.

С новата структура НИНКН ще започне мониторинг на обектите от световното и националното недвижимо наследство, издирване и изучаване на културни ценности, събиране на информация за застрашени обекти. Досега НИНКН е бил лишен от всяка възможност да осъществява трите ключови дейности. От тях и от работата на бъдещата специализирана лаборатория зависят добрият контрол, навременната защита, качествената реставрация и консервация. България е от малкото държави без такава лаборатория.

Предстои дигитализиране на огромния архивен фонд и изграждане на информационна система и електронен регистър, които ще облекчат и ще ускорят услугите за граждани.

НИНКН има намерение да започне специализирани обучения за архитекти, както и обучение за собственици и инвеститори, за да намалеят проектите в пълно противоречие с правилата за опазване на културното наследство.

Related Articles

Външните пана на Димитровград – атрактивна галерия на открито

Димитровград активно участва в инициативата „Ново архитектурно наследство“. Проектът “Художествен синтез в Димитровград” е насочен към съхраняване на атрактивните външни пана, които превръщат града...

От МРРБ: Велинград получава пари за пътна инфраструктура

Община Велинград е сред първите общини, подписали споразумения с МРРБ за инвестиционно проектиране на инфраструктура. Те са за финансиране на проектирането на пътна инфраструктура....
- Реклама -spot_img

ПОСЛЕДНИ

НАЙ-ЧЕТЕНИ