Пет обекта на ОИ “Старинен Пловдив” с вход свободен за Европейска нощ на музеите

0

Това са Къща на д-р Стоян Чомаков, Балабанова къща, Къща Хиндлиян, Римски стадион на Филипопол и Римски стадион на Филипопол – източен сектор

Тази година ще се проведе 18-то издание на Европейската нощ на музеите. Датата е 14 май – събота. Общински институт „Старинен Пловдив“, който чества и две важни годишнини – 53 години от създаването на ОИ „Старинен Пловдив“ и 66 години от създаването на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“, се включва в Нощта с пет свои обекта и едно специално събитие – концерт „Европейски композитори звучат в Европейската нощ на музеите и галериите“ от 18:00 до 19:00 ч. в Балабанова къща.

Ето и петте обекта:

КЪЩА НА Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ – ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

Къщата е построена през 1860 г. Неин собственик е бил д-р Стоян Чомаков (1817-1893), виден възрожденски деец, един от най-изявените борци за църковна независимост. Той и сред първите дипломирани лекари в Пловдив. Учил е медицина в Италия и е специализирал хирургия в Париж. Управител е на първата българска болница, основана в Пловдив след Освобождението.

Сградата е построена към 1858-1860 година и е типичен образец на късните симетрични възрожденски къщи, с представителна външна и вътрешна архитектура. Любопитен факт е, че в края на XIX и началото на XX век къщата е била лятна резиденция на княз Фердинанд.

От 1984 г. къщата става постоянна експозиция на най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев (1903-1976), считан за един от най-самобитните български художници на XX век. Творчеството на художника обединява няколко цикъла: „Брезовски цикъл“, който остава основна тема през цялото му творчество; „Миньорски цикъл“ с многофигурни композиции на фона индустриален пейзаж и „Румънски цикъл“, характерен с експресивната техника.

БАЛАБАНОВА КЪЩА

Балабановата къща е една от емблемите на Стария Пловдив. Историята ѝ започва в началото на ХIХ век с богатия пловдивски търговец, член на кафтанджийския еснаф – хаджи Панайот Лампша. В края на столетието е закупена от Христо Геров, племенник на възрожденеца Найден Геров. Последният ѝ собственик е търговецът на дървен материал Лука Балабанов, чието име носи и до днес.

През 1935 г. къщата е съборена, но през 1976-79 г. е възстановена по оригиналното заснемане на архитект Христо Пеев, най-задълбоченият изследовател на пловдивските възрожденски къщи.

В архитектурно отношение Балабановата къща е образец на симетричните къщи от XIX век, носеща влиянието на богатите къщи от крайбрежието на Босфора. Днес тя представя на своите посетители два различни свята. Единият е светът на възрожденската епоха, в която ни отвеждат пищните дърворезбовани тавани, богатата на стилове мебелировка и алафрангите, а другият е светът на културата и изкуството.

В съзвучие с идеята възроденият дом на хаджи Панайот Лампша да бъде „пловдивско палацо с автентичен интериор”, къщата отваря пространствата си за временни изложби, конференции, срещи с писатели, камерни концерти, театрални постановки, творчески и делови срещи.

КЪЩА ХИНДЛИЯН

Построена през 1834-35 г. от неизвестни за нас строители, къщата на Степан Хиндлиян е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи. Собственикът ѝ е основоположник на един от четирите най-заможни арменски рода в града на тепетата. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия. Оттам произлиза и прозвището Хиндлиян.

Къщата е ненадмината по отношение на художествено-декоративната си украса. Богатият рисунък обхваща не само стените, но и таваните. За творците се знае, че са били двама зографи, единият от които италианец. Любопитно е, че в изписването на първия етаж за първи път е използван хартиен шаблон. На първия етаж е разположена и банята – изградена на принципа на римския хипокауст и турския „хамам“. Само тук туристът може да види в оригинал единствената по рода си баня на територията на Стария град. Стръмна вътрешна стълба води до втория етаж, където в просторния хайет може да видите фонтанче, от което в миналото е циркулирала розова вода. Всички стаи са ръчно декорирани с богато изписани алафранги – пейзажи от Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия и Принцовите острови.

Запазен е и комплексът от обслужващи помещения – кухня, пералня, слугински помещения, изнесени извън основната сграда. Маазата е самостоятелна каменна постройка на две равнища – непристъпна крепост за ценните вещи на собственика. Над вратата ѝ е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ

Античният стадион на Флипопол е изграден през II век сл. Хр., по времето на император Адриан. Разположен между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе, той е едно от най-внушителните съоръжения в града през този период. С приблизителни размери 240 м дължина и 50 м ширина, стадионът е събирал около 30 000 зрители. Местата са разположени на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които водят до пистата. Седалките му са направени от бял мрамор, а някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. Днес е достъпна само северната част на стадиона (сфендона), разкрита окончателно през 70-те години на ХХ в.

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ – ИЗТОЧЕН СЕКТОР

В резултат на двегодишни археологически разкопки през 2005 и 2006г. е разкрит сектор от източната част на Стадиона на Филипопол, интегриран в сутерена на съвременната търговска сграда. Експонираните археологически останки принадлежат на източния ред седалки на стадиона на Филипопол. Поради липсата на скала в този участък е изградена система от засводени конструкции, върху които са поставени мраморните седалки.

По подобие на другите сгради за зрелища в цялата империя и на филипополския стадион почетните зрителски места са надписвани. Откритите надписи върху мраморните седалки и ортостатите свидетелстват, че в близост се е намирала ложата на императора и местата за лица с висок социален статус. Откритата седалка с надпис „химнопевци“ доказва, че е имало запазени места за лица, свързани с почитането на императорския култ.

През IV в. сл. Хр. източно от стадиона е изградена тухлена цистерна за вода. Тя е част от къснонатичната водоразпределителна система на Филипопол, който бил снабдяван чрез акведукти с чиста питейна вода от планината Родопа.

Снимка: Община Пловдив

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си