Арх. Мирелла Кафкова е магистър архитект, завършила Нов Български Университет гр. София. Работи като архитект на свободна практика и по настоящем е докторант към ИЕФЕМ – БАН с научна специалност “Нематериално културно наследство”. Научните ѝ изследвания и работа са свързани с проблемите на трансмисията в строителните занаяти и връзката между материално, нематериално и природно наследство. Идеолог и координатор е на проекта „Добър ден, Майсторе! Как я построи?“ и координатор на дейностите на „Мещра“ в Странджа.
Инж. Петя Груева е строителен инженер, завършила Висше строително училище „Любен Каравелов“. В настоящия момент е редовен докторант в Строителния факултет на УАСГ, катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“. Ръководител е на проекта „Строителните занаяти на Стара планина“, за който сдружение „Мещра“ получи финансиране от НФ „Култура“ през 2018-а. Тази година участва в работилницата в Странджа и образователната програма „В света на старопланинската архитектура“ като лектор и организатор.
– За жалост станахме доста подозрителни на тема “Проекти“-заради безидейността на много начинания, заради порочните практики при други. С какво проект „Мещра“ се отличава от всичко това? Каква е идеята, целите, мечтите на екипа, който стои зад него?
– Инж. П. Груева: Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ се създава след провеждане на няколко работилници и инициативи в архитектурно-исторически резерват с. Долен, съвместно с Асоциация за строителство с естествени материали, УАСГ, местни занаятчии и специалисти в областта на културното наследство. В началото е просто идея и група от архитекти, което в последствие среща добър отзвук прераства в сдружение. Идеята е да проучва, документира, популяризира материалното и нематериално наследство в строителството и архитектурата, както и връзката му с природното наследство. Целите, които си поставяме, са да осъществим изгубената връзка между специалисти, занаятчии, собственици на сгради, хора, интересуващи се от културното наследство и желаещи да придобият знания за него. Екипът ни е от архитекти, аз единствено съм строителен инженер. Настроени сме идеалистично и мечтаем за опазване на културното наследство в съответствие с националните и международни документи и принципи. Знаем, че това става постепенно и е необходим комплексен подход. Няма как да стане само с един проект, който се провежда еднократно и после остава някъде в миналото. За да се завърти колелото, е необходимо да има постоянство, да се повтарят инициативите ни.
– Какво е реализирано до момента и какви са резултатите от усилията Ви?
– Арх. М. Кафкова: От 2015 г. до момента сме реализирали 4 работилници по опазване на културното наследство в партньорство с катедра „История и теория на архитектурата“ към УАСГ в архитектурния резерват с. Долен, в Западните Родопи. Проведохме серия лекции, архитектурни заснемания и анализи със студенти. Запознахме бъдещите архитекти с традиционните строителни техники и материали, като участваха в практически работилници по дърворезба, работа с камък, плетене на леска и работа с глинени мазилки. Същата година участвахме в културната програма на провелия се в с. Долен Zenith Fusion Festival (музикален и културен фестивал). Проведохме серия от архитектурни разходки, изнесохме лекции и провокирахме беседи по теми, свързани с културното наследство. През 2016-2017 реализирахме успешно проекта „Добър ден, Майсторе! Как я построи?“ с финансовата подкрепа на фонд „Култура“. За едногодишния период на програмата, съвместно с доброволци, идентифицирахме и документирахме традиционни строителни занаяти в Странджа. Проведохме демонстрационни работилници по традиционно цепене на дъски за фасадна обшивка и редене на покриви с турски керемиди съвместно с двамата местни майстори. Представихме проекта и изследванията си в документална изложба в Национален етнографски музей в София. Създадохме онлайн база данни с фото, видео и фоно записи Работата ни по проекта продължи и тази година с практическа работилница с местните майстори и съпътстващ лекционен курс. Проведохме и третото издание на образователната ни програма „В света на Старопланинската архитектура“, в партньорство с ЕМО „Етър“ – Габрово и КАБ. В дните на програматаизнасяме лекции съвместно с гост лектори на теми, свързани с културното наследство и традиционните строителни занаяти. Представяме триизмерен модел на традиционна къща с образователна цел. Участниците имат възможност да се включат в демонстрационни работилници за работа с глина, изграждане на стени от леска и изработване на характерни конструктивни детайли от дърво.
– Инж. П. Груева: Тази година в образователната програма в ЕМО „Етър“ за първи път практическата част включваше редене на суха каменна зидария. Резултатите могат да се видят в музея. През юли месец проведохме едноседмична работилница в с. Лозен, Община Любимец, която включваше полагане на глинена и варова мазилка на стара къща.
– И най-добрите намерения, свързани с архитектура, реставрация, строителство изискват финансиране. Как се справяте с това предизвикателство?
– Инж. П. Груева: Проявяваме гъвкавост и търпение. Наистина е трудно справянето с финансовата част, но засега успяваме. Всеки от нас работи нещо друго, за да може да се издържа. Работата, която трябва да се върши регулярно, е на доброволен принцип. Когато организираме обучителни работилници, обявяваме такса за участие, с която да покрием основните разходи за периода на работилницата. Кандидатстваме за финансиране с проекти, което ни помага допълнително да се развиваме. Въпреки това, финансирането, което получаваме пак покрива най-основните разходи.
– Приемственост и подготвени кадри са ключови за успеха на начинание като вашето. Има ли интерес от страна на професионалисти към старите строителни практики, към строителство с камък, дърво и глина?
– Арх. М. Кафкова: Трансмисията е от изключително значение за жизнеността на един занаят, а усвояването на т.н. „тънкости“ е бавен и трудоемък процес. Поради обезлюдяванета на българските села, предаването на занаята практически не се случва. За това смятаме, че нашата работа по места е изключително важна. Идентификацията на нематериалното културно наследството, документирането, архивирането и популяризирането му, са част от мерките по неговото опазване. За наша радост все повече млади архитекти и колеги инженери се включват в нашите инициативи. Това ни подсказва, че дейността ни по опазването на културното наследство и в частност традиционната архитектура се нуждаят от обединеното усилие на различни специалисти и експерти.
– Какви са предимствата на тези начини на градеж?
– Арх. М. Кафкова: Не трябва да забравяме множеството достойнства на традиционната архитектура в следствие на естествената еволюция на строителния занаят и конструктивния усет на старите майстори. Конструкцията е лека и дълготрайна, използваните материали са от естествени възобновяеми местни ресурси и подлежат на повторна употреба. Естетиката е пестелива, водеща е интегралната функционалност. Традиционната къща се вписва органично в природната среда и подчертава връзката на човека с природата. Всички тези предимства днес са все по-актуални.
– Инж. П. Груева: Както спомена арх. Кафкова, това е устойчив и възобновяем начин на строителство. Освен това самите материали не са вредни за човек по време на работа. Могат да работят хора от почти всякакви възрасти и пол. Средата, която се изгражда е здравословна за обитаване. Едно голямо предимство е, че естествените материали при нормални условия регулират влажността на въздуха.
– Арх. Кафкова и инж. Груева, как избирате обектите по които работите чрез сдружение „Мещра“, как се свързвате с хората?
– Арх. Мариелла Кафкова: Един вариант е да извършим предварителни проучвателни експедиции в места, за които имаме информация за запазена традиционна архитектура. На терен правим интервюта с местните жители, създаваме контакти с кметовете, за да открием и майстори-строители. Като цяло в работата си срещаме изключително съдействие от местните общности. След това проучваме вариантите за финансиране от институциите и за сътрудничество с партньорски организации. В други случаи с нас сами се свързват собственици на традиционни къщи и търсят различно съдействие. Това е знак, че с работата си можем да допринесем за съхранението и популяризирането на традиционната архитектура.
– Коя е техниката, която сте научили от стари майстори, която Ви е впечатлила най-много и с какво?
– Арх. М. Кафкова: В Странджа е запазена и се практикува от един единствен майстор Йовно Йовнов характерната за района древна техника за цепене на дъбови дъски за фасадна обшивка. Методът е уникален по същността си. При правилен избор, подготовка и обработката на материала, дъсчената обшивка не се нуждае от никакво допълнително третиране. Трайността ѝ надхвърля сто години, като има примери с къщи на по 200 години. Щастливи и горди сме, че майстор Йовно е водещ обучител на нашите работилници в Странджа.
– Инж. П. Груева: Фасадната обшивка с цепени дъски намира приложение и при крайморските сгради, където климатът е агресивен и изискванията за финишни покрития са по-специфични. За дъбовия материал те не са проблем.За да се научи една техника, е нужно човек да се посвети на нея и да ѝ отдели няколко години. Затова не смея да твърдя, че сме научили някоя техника. Всеки един устоял във времето строителен занаят е впечатляващ, тъй като е взел предвид множество фактори и се е усъвършенствал. За мен е впечатляващо колко практично и в същото време въздействащо е народното строителство.
– Кое е поредното предизвикателство пред екипа на „Мещра“, по какво предстои да работите?
– Инж. П. Груева: В процес на изпълнение е проектът „Строителните занаяти на Стара планина“. Заедно с нашите партньори по него успяваме да сформираме интердисциплинарен екип и да подходим комплексно в проучването на строителните занаяти в Габровска област. Направихме теренно проучване през юли месец, заедно с доброволци с професионален интерес към опазването на културното наследство. Предстои ни второ теренно проучване през ноември. Резултатите от проекта ще бъдат представени през пролетта на 2019 г. в поредица от изложби в ЕМО „Етър“, Тревненската школа и ИЕФЕМ-БАН.
Предстои ни участие в „Стройко“ 2018. Посетителите на изложението ще имат възможност да се срещнат с нас, за децата сме планирали интересни занимания, а за възрастните – дискусия по темата за строителните материали за реставрация на недвижимо културно наследство.
– Арх. М. Кафкова: Продължаваме дейност по програмата в „Света на Старопланинската архитектура“, както и практическите работилници в Странджа. Активно работим за по-голямата ангажираност на обществото с проблемите на опазването на наследството, било то материално, нематериално или природно. Оставаме отворени към неочаквани творчески и професионални партньорства и предизвикателства.
