За коренна промяна на подхода при създаването и функционирането на Имотния регистър се обявиха от Нотариалната камара. В становището си, изпратено и до Министерство на правосъдието, нотариусите повдигат редица въпроси относно функционирането на регистъра.
Сред тях са за необходимостта от т. нар. предварителни партиди, за достоверността на вписванията, за самата структура на партидите и за това, че от години софтуерът не следва правото, а обратното.
Текстът е подготвен във връзка с откритата от Министерство на правосъдието обществена консултация за извършването на последваща оценка на въздействието на ЗКИР и подзаконовата нормативна уредба, касаещи създаването, воденето и съхраняването на Имотния регистър в Република България, обхващаща периода от 2015 г. до 2020 г.
Нотариусите посочват, че структурното съдържание на имотната партида е определено в закона. Според тях трябва да има пет части: за имота; за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост; за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелства, подлежащи на вписване; за ипотеките и за възбраните:
„За съжаление структурата на тъй наречените помощни партиди, по които ежедневно извършваме справки, е определена произволно от анонимния създател на софтуера през периода 2005 г. – 2008 г.”.
Информационната система за извършване справки по вписаните актове страда от недостатъци, според експертите. Това от своя страна поставя под съмнение и по-нататъшното ѝ функциониране:
„Така например в справките са отразени два входящи регистъра, като единият – двойно входящият регистър, е отпаднал още преди 72 години. Не съществува оттогава в Правилника за вписванията и въпреки това, системата генерира номера от него. Информационната система следва да възпроизвежда ПВ, за да е законова и справката по книгите. Самата справка е не просто едно правнотехническо действие, а отделно нотариално производство по чл. 569, т. 6 ГПК“.
Според текста справката трябва да се прави по определен нормативен ред, а не „по неписаните правила на определен софтуер“.
От камарата твърдят също, че досега сканирането на актовете и структурата на имотните партиди са правени произволно. Според тях „това е една реалност, от която следва да се намери изход чрез променяне на начина на работа, а не чрез създаване на властнически правомощия“.
Също така имотни партиди трябва да се водят, независимо дали за имота има създаден идентификатор или не, според юридическите специалисти. Призовават ПВ да бъде променен незабавно като предвиди изготвяне на структурирана в пет части имотна партида едновременно с вписването на акта. За целта ще трябва да се преработи софтуерът на Агенцията по вписванията, уточняват още експертите.
Логично звучи предложението им да бъде взаимстван опит от европейските имотни регистри. В повечето държави няма помощни партиди, а предварителните такива се определят като „уникална нелепост“, се чете още в текста.
„Не трябва да се абсолютизира значението на идентификатора. Липсата на идентификатор в никакъв случай не е пречка за създаване на имотни партиди, за връзка между имотния и кадастрален регистър, същественото е да са отразени правилно вписаните актове“, завършват от камарата.