12 C
Пловдив
вторник, април 23, 2024

НИНКН върна два проекта за Небет тепе заради големи пропуски

Националният институт за недвижимо културно наследство върна за преработване проектите за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе и за благоустрояване на подходите към Източната порта на Филипопол. Писмото с мотивите на експертите е изпратено до заместник-кмета на Пловдив Пламен Панов в петък.

През март 2020 г. Министерството на културата отказа да съгласува двата инвестиционни проекта. Във внесените през август 2021 г. проекти отново има значителни пропуски и проблеми.

В проекта за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе не са включени археологическите разкопки от 2016 и 2017 г. В края на август ръководителят на разкопките София Христова изпрати сигнал до НИНКН и МК, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство.

В част „Заснемане, проучване и патология“ не е отразена патологията на материалите. Липсват описанията на различните строителни разтвори и исторически периоди на градеж. Не са отбелязани по-ранните реставрационни намеси. Върху тази информация стъпват изискванията за реставрация по правилата и без нея археологическите структури могат да бъдат увредени необратимо.

Не е отразено конструктивното състояние на подпорната Източна крепостна стена с множеството пукнатини и обрушвания по нея.

Тази част от проекта е върната с изискване да се допълнят липсващите данни, както и да се приложат рецептите за видовете разтвори за зидане, префугиране и запечатка, съответстващи на оригиналните и съобразени с различните периоди и техники на градеж. За Източната крепостна стена проектът е по-добър, но и в него не са отразени достатъчно патологията и проектните намеси.

В част „Консервация, социализация и експониране“ не са отчетени специфичните изисквания към реставрацията на отделните участъци и към експонирането на различните периоди. Най-късно проучените археологически разкопки – през 2016 и 2017 г., не са изследвани и документирани в проекта. Отсъстват данните за отделните техники на градеж и няма указания за експонирането на различните строителни периоди. Проектът е непълен заради липсата на координация с Регионалния археологически музей – Пловдив.

Проектът се нуждае от преработване, като отрази предвидените дейности в представените силуети и планове. Без тях липсва проект, по които да бъдат проследени и след това приети консервационно-реставрационните работи.

Част „Паркоустройство и благоустройство“ предлага изграждането на нова алейна мрежа с настилки от павета, каменни плочи и трева върху полиетиленова мрежа. Според експертите на НИНКН това решение е крайно неподходящо, тъй като не се съобразява със съществуващите археологически дадености. Алейната мрежата минава през антични зидове и пренебрегва трасето на запазената антична улица. Предвидената метална пасарелка стъпва върху най-старата крепостна стена в пълен разрез със заданието за проектиране и с принципите на експониране. Лоша идея е изграждането на защитно покритие от поликарбонат с метална конструкция върху зърнохранилището на фона на изцяло откритите археологически структури. Алейната мрежа и изборът на паваж за настилките са много спорни заради добавянето на камък и на подпорни стени от габиони в зоната на археологическите структури. Заедно с това проектът не представя мостри, размери, начин на редене, цветове и детайли и не дава никаква представа за намеренията.

Проектантите предлагат археологическият комплекс да бъде осветен с 639 тела от типа „паве“ и „луна“, вградени в пешеходните пътеки. Това осветление поставя на преден план нехарактерни за обекта линеарни геометрични фигури, които пречат на възприемането на археологическите ценности. В Закона за културното наследство липсват текстове за подобен метод на експониране. Той може да бъде оценен само с демонстрация на място, но тогава вече би бил свършен факт.

Предложеното равномерно осветяване на крепостните стени и кули отвътре и отвън не създава акценти и не улеснява прочита на културните ценности.

Художественото осветление на Небет тепе трябва да отчита няколко фактора, тъй като археологическите структури се виждат и от различни точки на града. В същото време много хора се качват вечер на Небет тепе, за да наблюдават града.

В проекта е предвидена двуметрова метална ограда, която създава друг облик на комплекса и ограничава достъпа до него. В заданието няма изискване за ограда. Включването ѝ в документацията за проекта е недопустимо. Охраната може да се осъществява с видеонаблюдение.

По тези причини частите „Електрическа“ и „Благоустрояване“ също се нуждаят от преработване.

Общината не е представила на НИНКН част „Количествена сметка“ в противоречие с Наредба №4 от 21 декември 2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности.

Експертите на НИНКН изискват проектите да бъдат допълнени и заверени от археолога-проучвател, преди да бъдат предадени за ново съгласуване.

Те отбелязват, че проектите изпълняват изискванията за консервация и реставрация, без да „доизмислят“ и дострояват археологическите обекти – една от лошите практики през последните години.

 

Related Articles

Готови са проектните задания за ремонт на два горнооряховски парка

След получени предложения от граждани вече са готови заданията за проектиране, във връзка с предстоящия ремонт на парковете „Христо Ботев“ и „Николай Панайотов“ в...

Обсъждат концепцията за подобряване на транспортната свързаност в Софийска област

На 22 април в 3 общини на Софийска област ще се проведат срещи за подобряването на транспортната свързаност в региона. Обществените обсъждания на концепцията...
- Реклама -spot_img

ПОСЛЕДНИ

НАЙ-ЧЕТЕНИ