Проект за реставрацията на емблематичната за Пловдив сграда на Военния клуб е представен на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата.
Той е дело на арх. Мариана Цветкова и студио „М-синтез“ София, а възложител е Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. Идеята на заданието е да бъде възстановен първоначалния образ на сградата от 1908 година, без да се третира строеният през 60-те години на миналия век трети етаж.
За целта ще се възстановят трите кули, които са част от централния корпус на сградата. Голямата кула ще бъде с височина 11 метра, а двата странични купола ще бъдат по 6 метра. Ще бъде реставриран и гербът, който също краси фронталната фасада. На места се е наложило препроектиране по покривните линии, за да се подобри отводняването и да няма течове, уточняват от архитектурното студио.
„Не успяхме да намерим абсолютно никаква документация като чертежи в архива на НИНКН. Затова прилагаме изключително подробно архитектурно заснемане, не променяме функцията на нито едно помещение. Правим само пребоядисване на залите, някои декоративни елементи, подмяна на настилки“, е коментарът при представянето на арх.Цветкова. В концепцията на проекта е заложено всяко помещение, които се използва в момента, да продължи да се използва и в бъдеще по предназначение.
ИСТОРИЯТА
Първоначалният проект на сградата от 1908 г. е дело на архитект Никола Лазаров, проектирал също Централния военен клуб в София и военните клубове в Шумен и Сливен.
На 18 януари 1927 г., голям пожар унищожава многофункционалната зала на клуба. Още същото лято започва нейното възстановяване и до зимата строителството е завършено. На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта е вторият, най-силен и разрушителен трус при Пловдивското земетресение. Клубът е една от най-пострадалите сгради в града. Голямата му зала е срината до основи.
Възстановяването на сградата се финансира от създадената от правителството тогава Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението през 1928 г.
Новият проект е за по-голяма сграда с повече функционални възможности. Тя става обществено средище за живота на пловдивчани и пловдивското офицерство. Между двете световни войни през 20 век в сградата се провеждат тържества и балове, а сградата никога не е затваряла врати за събития и военни чествания.
Снимка © „М-синтез“
