ВИЗИТКА
Кирил Василев е роден в Пловдив. През 1990 г. създава и става съсобственик на Хелиос – Пловдив – „Василев и Сие” – компания за търговия с метали, която повече от 20 години е активен участник на местния и международния пазар. През 2006 г., вследствие на бързите темпове на развитие и стремеж към модернизация, събирателното дружество се разделя на две независими компании, едната от които е „Хелиос Метал Център”, понастоящем „ХМЦ“ АД. Фирмата е участвала в изграждането на много заводи, търговски центрове и логистични бази. В партньорски отношения е с един от най-големите производители на стомана в света, какъвто е „Арселор Митал“.
Поръчките се печелят от политически фирми, но ние сме реалните строители в държавата
– Господин Василев, сред многобройните Ви проекти има два, които биха били повод за гордост на всяка компания – храмът „Св. Николай Чудотворец“ в Пловдив и най-високата сграда в България – 126-метровият „Capital Fort“. Единият илюстрира мащаба на духовното израстване, а вторият – високите стремежи на човешкия ум. Кой от тях Ви е по-ценен?
– И двата обекта бяха изградени приблизително в едно и също времево измерение. Църквата „Св. Николай Чудотворец“ обаче е изключително наш проект. Той е моята слабост и моето желание да направя нещо, което да остане много след нас. Избрах храм, защото е полезен и необходим за морално болното ни общество. Защото въпреки факта, че ставаме по-умни, по-близки до цивилизационните ценности и подобряваме материалното си положение, в наши дни сме все по-малко човеци. В същото време най-високата сграда у нас – „Capital Fort“, е едно технологично предизвикателство. Последните 15 метра представляват пилоните, които ние създадохме. Самият проект е изключително красив и архитектурно издържан. Той няма нищо общо с тортообразното строителство в България – криви торти с всевъзможни чупки и гънки, които илюстрират глупостта на архитектурната и инвестиционната мисъл у нас с фолкнаправление. „Capital Fort“ е точно обратното – сграда на световноизвестен архитект, адаптирана много успешно у нас от български проектанти. Фирмата инвеститор е сериозна и не прави никакви компромиси. За мен беше удоволствие да работя и комуникирам с такава компания. Това е обект, който ласкае нашето его като изпълнители на най-високата част на най-високата сграда в България. В „Св. Николай Чудотворец“ съм вложил сърцето си. Това не е комерсиален проект. Той е по-скоро личностно себедоказване, отколкото въпрос на его. В това се състои разликата. Иначе и двата проекта са реализирани от нас с много внимание. И двата се придържат строго към оригиналния стил, без „побългаряване“. В това отношение също не са правени компромиси. В църквата копирахме изцяло стилистиката на източноправославните храмове в рускоезичните територии. Не си позволихме да я смесим със стила на българските или гръцките църкви. В „Capital Fort“ пък властва философията на големите офис центрове по света. Самата комуникативност на хората, които обитават сградата, е някак европейска. Този обект е уникален. Радваме се, че вече е завършен на 100%, нает и ангажиран. Това е добре, защото инвеститорът ще има нови проекти, за които дано отново да ни потърси!
– Работите с партньори от цял свят – от Тексас до Екваториална Гвинея, Мексико и Русия. Как успявате да ги убедите, че именно българска фирма ще изпълни най-качествено проекта им?
– Работим предимно с фирми от металургичната и нефтената индустрия. Нашите партньори са високотехнологични компании, които изграждат обекти по цял свят. Те ни търсят за подизпълнители, защото знаят, че ще реализираме проекта им по най-качествения начин. И в момента изпълняваме обекти по света. Този проект, който виждате тук, например (посочва чертежите пред себе си – б. а.) е за Ливорно, Италия. Миналата година имахме обект в Тексас. Изпълнявахме проекти за Алжир, Мексико. Преди Нова година приключихме обект в Русия, който се оказа най-сложният от всички заради прословутите проблеми с ембаргото. Трябваше да минаваме транспортно през Полша и Беларус и оттам да влизаме в Русия. Общото между всичките ни клиенти от чужбина е качеството. Когато работиш по външни проекти, инвеститорите се интересуват единствено от него.
– Кога и у нас качеството ще започне да се цени?
– За да направим така, че и у нас качеството да е водещ мотив, през миналата година учредихме Българска асоциация за метални конструкции. Основната й цел е да наложи високи критерии и норми в изграждането на метални конструкции в България. И макар доскоро нашето строително законодателство да не изискваше нищо, освен едно предписание, останало от соца, в момента има европейски правила, норми, еврокодове, които трябва да се използват. Ние сме позиционирани на територия, която се нарича Европейски съюз. В нея аз се чувствам като в окръг България. ЕС е формирование, което, убеден съм, след време ще има същото покритие, което имат Съединените американски щати, и ще действа по същия начин. Отделните държави ще бъдат като щатите – с отделно законодателство, парламент, правителство и правила. Създадохме асоциацията, за да търсим възможността самите архитекти и инвеститори у нас да се стремят към европейско ниво.
– Вероятно срещате отпор у голяма част от бизнеса?
– Срещаме голям отпор у тези, чийто единствен стремеж е, когато участват в търг за обществена поръчка, да заложат възможно най-ниската цена. Големият проблем за нас са държавните и общинските структури, които всеки път пишат правилата по различен начин, за да паснат на този, който трябва да спечели поръчката. Ние като членове на КСБ, на Българската асоциация за метални конструкции, както и на други организации и камари извън строителството, се опитваме да постигнем едно-единствено нещо: да има еднакви правила и норми за всички. Да няма правото кметът да си измисли правилата, по които да се проведе обществената поръчка и да се изиграе търгът за определен пътен участък или мост. Можеш да имаш измерител и конкуренция само когато правилата и критериите са еднакви.
– Нали в края на миналата година бяха гласувани промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП)?
– Нищо не се е променило. За жалост всеки пише критериите както си поиска, за да може да спечели някой негов човек. И докато това продължава, няма как да работим по европейски правила. Лошото е, че самите управляващи, независимо кои са те, когато дойдат на власт, не променят нищо. Просто им е по-изгодно. Това е главната причина, поради която реалните строители като нас, тези, които изпълняват проектите, са различни от онези, които печелят поръчките. Тези, които печелят търговете, са политическите фигури. Това са хората, на които се дават поръчките, а те после наемат десетки такива като нас, които трябва да свършат същинската работа. Пътищата, сградите, мостовете в България са построени от такива като нас. А тези, които се кичат с лаврите, са т. нар. „политически строителни фирми“. Това за мен не са строителни компании, това са издънки на политически организации. Ясно и точно го казвам. Който иска, нека се сърди. В България има 10-15 компании, които получават обществените поръчки. От тях максимум 3-4 имат някакъв инженерингов потенциал. По-малко от половината. Другите нямат дори това. Имат само гръмки имена и мастити, тлъсти гърбове. Насочиха се към строителството, защото през последните няколко години то стана интересно – заради прословутите европейски пари и възможностите за сериозен „откат“, който дават те.
– Достъпни ли са европарите за фирми като Вашата?
– Изпълнихме проект по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, който доведе до повишено качество и нови пазари в чужбина за нашата компания. Имахме желание да го доразвием, но не отговорихме на изискванията и ще трябва да чакаме някой следващ транш. Големите „икономисти“ от икономическото министерство не харесаха и проекта на друга от моите компании, която определиха като икономически нестабилна, защото поради конюнктурата през първата година от създаването си е реализирала загуба. През следващите 5 години е печелила, като всеки път е увеличавала печалбата си, но това за псевдоикономистите няма никакво значение. В същото време фирмите на властимащите получават грандиозни суми. За съжаление това е реалността в нашата държава. Както каза едни коментатор: „Трябва да заменим „Съединението прави силата“ с „Тука е така!“.
