Завърши монтажът на каменната мозайка от сградата на старата автогара върху фасадата на СУХНИ „Константин Преславски“ във Варна. Тя бе официално открита от изпълняващия функциите кмет Павел Попов, директора на Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна Светослава Георгиева, директора на Регионалното управление на образованието Ирена Радева, директора на гимназията Емил Груев и изпълнителя на проекта – художникът Александър Атанасов.
През годините мозайката загуби визуалното си въздействие и се превърна в почти незабележим детайл от интериора на автогарата. За да я съхранят и продължат нейния живот на културна ценност, Община Варна и собствениците на терена предприеха действия за нейното запазване преди сградата на старата автогара да бъде съборена.
Демонтажът на мозайката премина през сложен процес на предварителна подготовка и заснемане на мозаечното пано. Дейностите обхванаха изготвяне на матрици с отпечатъци и три вида техника за сваляне на мозаечните елементи. В края на 2024 година мозайката беше внимателно демонтирана с експертната помощ на специалисти по консервация. Този способ гарантира и пренасянето на мозайката в нейния автентичен вид и надеждното й съхранение. Цялото поле беше разделено по вертикал на 12 ламела, които са изпълнени в строго определен ред.
Процесите по преместването, съхранението и инсталирането на художественото произведение отне повече от година. Те са свързани със сложни съгласувателни действия между Община Варна, частния собственик, училището, строителната фирма, която подготви основата за монтирането и изпълнителя, обясни Светослава Георгиева и благодари на всички, които са допринесли за реализацията на проекта.
Каменната мозайка „Хората и морето“ е дело на големия пловдивски художник Чавдар Пашев и през 1971 г. е поставена като пано на една от стените на приемната на новопостроената тогава Автогара – Варна. Тя изобразява жена, мъж и дете, сключени в хоризонтална прегръдка. Композицията е с размери 12 м на 3 м, което също предполага външна инсталация. Изработена е от шест вида естествен камък, сред които зеолит, базалт и врачански варовик, добити в български кариери.