26 C
Пловдив
събота, юни 15, 2024

КАБ: Необходими са спешни промени в Закона за обществените поръчки

„Темата за инженеринга дълги години е на дневен ред в професионалните организации. МРРБ не подкрепя масовото използване на тази процедура, особено когато става дума за различни видове обществени сгради, които имат въздействие върху местните общности и населението. Това заяви при откриването на кръгла маса на тема „Търгове по ЗОП и инженеринг в строителството“ зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството доц. д-р арх. Стефан Аспарухов. По думите му конкурсното начало трябва да бъде прилагано в практиката, като се събират най-добрите идеи. Необходимо е да се направи задълбочен анализ, съвместно с професионалните организации, за да се определи при кои обекти е препоръчително да се използва инженеринг и при кои не. МРРБ е отворено за идеи и предложения за идентифициране на проблемите и ускоряване на процесите с оглед създаването на качествен продукт, допълни арх. Аспарухов.

„Законът за обществените поръчки създава неограничени възможности за корупционни практики. Още през 2018 г. УС на КАБ прие концепция за промяна в ЗОП, която е валидна и до днес. Тя е изработена на база на анкета на Архитектурния съвет на Европа относно обществените поръчки в страните – членки на ЕС. Анкетата показва сходни проблеми: усложнени и тромави процедури, непосилни изисквания за оборот и предишен опит, излишни и ненужни сертификати и други. В България, например, пазарът за обществени поръчки е достъпен за около 10% от бюрата и в повечето случаи те са едни и същи“, коментира председателят на КАБ арх. Владимир Милков.

Камарата счита, че за преодоляване на пороците на пазара на обществени поръчки е необходимо да бъдат направени следните промени в ЗОП:

  • Въвеждане на специален раздел/глава „Инвестиционно проектиране и устройствено планиране“.
  • Включване на „Методика за определяне на себестойността на проектантския труд в инвестиционното проектиране и устройственото планиране“ като база за определяне на прогнозната стойност на ОП.
  • Подбор на инструментариума за процедури за обществени поръчки. Забрана за използване на рамкови споразумения за архитектурни услуги.
  • Признаване на открития анонимен архитектурен конкурс последван от процедура за договаряне, като стандартна процедура за ОП.
  • Разделяне на договорите за проектиране от договорите за строителство. Процедурата „инженеринг“ да отпадне при строителство, финансирано с публични средства. Необходимо е да се прецизира за кои обекти е най-подходящ инженеринг.
  • Провеждането на поръчки за строителство да става въз основа на предварително одобрен пълен работен проект, резултат от архитектурен конкурс.
  • Допускане до участие в ОП само на проектантски бюра, регистрирани в КАБ и КИИП.
  • Премахване на възможността възложителят да добавя допълнителни критерии за подбор по свое усмотрение.
  • Задължително изискване поне половината от членовете на комисиите да имат същата или еквивалентна квалификация на тази, изисквана от участниците.
  • Референциите за услугите на архитектите да се вземат предвид за неограничен период, а не само за последните години.
  • Отпадане на изискванията за непосилни обороти, на които отговарят минимален брой проектантски бюра.

“Дошъл е моментът да се разплете възелът от проблеми на обществените поръчки. Трите професионални камари – КАБ, КСБ и КИИП отдавна водят дискусия по темата и вече са сближили позициите си. Процесът на забавяне на исканите от нас нормативни промени ще продължи, ако не променим стила на взаимоотношенията си с публичната власт. Предложенията ни могат да бъдат внесени в кратки срокове в НС от народни представители, които са запознати с нашите инициативи. Промяната в законодателството може да се реализира в рамките на политиките в сектора, договорени в коалиционното споразумение на правителството”, коментира проф. арх. Борислав Борисов, като посочи конкретни предложения за промени в ЗУТ и ЗОП.

Арх. Константин Пеев даде примери за добри практики при провеждането на обществени поръчки в съседни държави – Гърция, Македония, Чехия. Например: автоматично удължаване на срока за кандидатстване при възникнали въпроси по условията на поръчката; прецизиране на прогнозната стойност; редуване на кандидатите при възлагането на големи поръчки за определен тип дейност. Според арх. Пеев критерият „средна цена“ при оценяването на офертите е най-справедлив, тъй като тогава се получават реалните стойности на изпълнение. По думите му търговете за недвижимо културно наследство често се печелят от фирми с недостатъчно опит в сферата.

Арх. Марин Бакалов обърна внимание на необходимостта от прилагане на договорните условия на Фидик при възлагане на обществени поръчки. В тях се изисква проектантът/консултантът да бъде независим от държавата и строителя. Това е световният опит, към който трябва да се стремим, категоричен бе той.

Професионалните организации ще обединят предложенията си за промяна в ЗОП и ще настояват да бъдат включени в Работната група на Министерството на финансите, която има задачата да подготви предстоящите изменения и допълнения в закона.

Related Articles

Правят 11 индустриални зони в Северна България

Ще бъдат финансирани с близо 207 млн. лв. от Плана за възстановяване Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи развитието и изграждането на общо 11...

Заради авариен ремонт: Променят организацията на движение на Дунав мост

От 11 до 15 юни се променя организацията на движение на Дунав мост при Русе за авариен ремонт на настилката. За изкърпването й поетапно...
- Реклама -spot_img

ПОСЛЕДНИ

НАЙ-ЧЕТЕНИ