Инж. Лазар Лазаров, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“: 380 млн. лв. ще бъдат вложени в ремонти на пътища

0

ВИЗИТКА
Лазар Лазаров е роден на 2 октомври 1969 г в София. През 19950-а. завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Пътно строителство”. Научен сътрудник е I степен при Научен съвет – УАСГ. Работи като водещ инженер по асфалтополагане в Автомагистрала „Хемус” ЕООД. От 1995 г. работи в Централната лаборатория по пътища и мостове, понастоящем Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти – специализирано научно звено на агенцията. Заема последователно длъжностите научен сътрудник III степен и II степен по повърхностните качества на настилките, началник на сектор, началник на отдел „Конструктивни качества на настилките”, „Пътни конструкции и геотехника”. От 2007 г. е директор на Централния институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти.

– Инж. Лазаров, падналите снегове през зимата нанесоха доста поражения по пътищата. Какви са щетите върху инфраструктурата и как ще се справи Пътната агенция с възстановяването им?

– Предварителните разчети показват, че ще са необходими около 6,4 млн. лв. за възстановяване на установените към момента щети. От тях над 2 млн. лв. ще са за аварийно-възстановителни дейности – възстановяване на повредени банкети, затлачени и разрушени части от водостоци, запълнени окопи и почистване на свлечена скална и земна маса и повредена асфалтова настилка, отстраняване на паднали дървета и др. Над 4,3 млн. лв. ще са необходими за трайни укрепителни дейности, които изискват изпълнение на проучвателни дейности, на база на които да бъде разработено проектно решение за укрепване и възстановяване на даден пътен участък. След края на зимата ще бъде извършена окончателна оценка на състоянието на републиканските пътища и необходимите средства за тяхното възстановяване. Ако бюджетът на АПИ не може да покрие всички щети, ще се търсят допълнителни възможности – кандидатстване за финансиране пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и др. Сред пътните участъци, които приоритетно ще възстановим, е пропадането при входа на Монтана на първокласния път I-1 Видин-Ботевград, което възникна поради преовлажняване на основата на склона от снеготопенето.

– Кои са приоритетните проекти за новия програмен период? И кои от пътните обекти ще бъдат завършени до края на 2016 г.?

– Продължаваме работата по големите инфраструктурни обекти, визирам участък 2 от Западна дъга – от моста над р. Какач до пътния възел със Северната скоростна тангента. Това е обект, който ние успяхме да фазираме по програмата от стария в новия период. Продължава работата по Северната скоростна тангента, тъй като там остана буквално 1 км, който трябва да бъде завършен. Тези участъци ще бъдат пуснати през 2016 г. Ще продължи работата по ОП „Региони в растеж”, където кандидатстваме с около 20 пътни отсечки. Някои ще приключат в рамките на тази календарна година. Други може би ще останат преходни за 2017 г. Около 380 млн. лв. по новия програмен период трябва да бъдат вложени в ремонти на пътища. Продължаваме изготвянето на проектната готовност за отсечките от Видин до Монтана и от Русе до Велико Търново. Основните акценти са на няколко ключови места. В отсечката от Видин до Монтана е обходът на Димово, където магистралата ще бъде изведена в отделен етап, в момента вървят отчужденията. Разглеждаме различни варианти за тяхното финансиране. По механизма „Свързана Европа“ ще кандидатстваме за финансиране за изграждане на магистралата „София – Калотина“. Основен приоритет ще е и отсечката край Слънчев бряг с двата обхода на Поморие и Ахелой и разширяването на участъка между тях, за да се направи четирилентов път. Продължава работата по обектите по „Транзитни пътища 5“ – основно трасетата от Асеновград към Чепеларе, обходът на Смолян, рехабилитациите през Велико Търново, обходният път на Шумен, Силистра, Добрич – Шумен, които през тази година трябва да бъдат завършени.

– Кои от реализираните проекти бихте отличили като най-успешни?

– През 2015 г. завършихме много инфраструктурни проекти – както големи, така и по-малки. Годината бе една от най-успешните години за АПИ. Доволен съм, че успяхме да изпълним проектите с осигурено финансиране от ЕС и да не изгубим предоставения финансов ресурс по оперативните програми „Транспорт“ и „Регионално развитие“. Завърши цялостното изграждане на АМ „Марица”. Тя е една от най-важните магистрали за нашата страна, тъй като прекарва транзитния трафик от Западна Европа към Турция, съответно след това към Близкия изток. Целият транзитен трафик, който преминава от запад на изток, се осъществява по нея. Успяхме с бюджетни средства да изградим и завършим дясното платно в участъка след Любимец, при Харманли. Години наред там се използваше само лявото платно, тъй като само то бе изградено, но от края на октомври имаме магистрала, свързваща АМ „Тракия” и ГКПП „Капитан Андреево” на границата с Турция. Транзитният трафик вече не тормози всички населени места по протежението на първокласния път I-8, който досега се използваше, защото е качен на магистралата. Успоредно с това завършихме двата Лот-а от АМ „Струма” – от Дупница до Благоевград и от Сандански по границата с Гърция, като по този начин големият трафик, който се осъществява към южната ни съседка, е облекчен с близо 60 км. Остава единствено да бъде завършен Лот 3 от АМ „Струма” в най-тежката му част – преминаването през Кресненското дефиле, но това е проект на колегите от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“. Пътят до Благоевград вече е въпрос не на часове, а на минути. Градът се оформи като образователен център и се надявам с тази връзка между столицата и Благоевград да имаме ръст не само в икономиката. Това значително ще облекчи както учещите и работещите, така и бизнеса. През 2015 г. бяха завършени и доста други проекти по ОП „Транспорт”. В края на годината пуснахме част от Западната дъга от Софийския околовръстен път – една много невралгична точка, свързваща АМ „Люлин”, както и продължението на АМ „Струма” към столицата с преминаването на коридор №10 – този, който идва през Сърбия от Калотина. Това кръстовище беше доста занемарено, а то е един от входовете на столицата, особено от запад, и е емблематично по натовареност. Сега е коренно преобразено, един много модерен, красив възел. Искрено се зарадвах, че в социалната мрежа снимки от този възел се разпространяват като добра новина. С този участък, дълъг едва няколко километра, се развързаха доста проблеми – преминаването през бул. „Царица Йоана”, през бул. „Сливница”, пътят към Калотина. В момента продължава работата по участък 2 от Западната дъга. Пуснахме и близо 13 км от Северната скоростна тангента. Ако продължим в тази посока – на север завършихме обхода на Монтана, с който се решиха доста транспортни проблеми. АПИ продължава да работи за връзката на Монтана с „Дунав мост 2“ при Видин. Завършихме и доста проекти с бюджетни средства, сред които емблематичният възел на Белокопитово. Ремонтирахме и големите виадукти по тези направления – при 61-ви, 63-ти, 67-ми километър, моста над р. Тополница на АМ „Тракия“. На АМ „Хемус” обновихме платното за София на виадукта „Елешница“, който беше в трагично състояние. Пътната настилка беше осеяна с дупки, виждаше се земята буквално на 100 м. Подменихме 3 основни носещи греди, направихме пълна реконструкция на пътната плоча и на всички съпътстващи елементи (асфалт, огради, тротоарни, конзоли и т. н.). Направихме саниране на колоните по лявото платно в посока София, като по този виадукт тази година ще продължим да работим по дясното платно, което, сравнено с лявото, беше в по-добро състояние. Имайки предвид, че през лятото и есента товарният трафик преминаваше двустранно по него, в момента, сравнено с другото платно, се вижда колко е амортизирана пътната настилка, тъй като над 30 години там ремонт не е правен. Ремонтирахме и двете съоръжения между тунелите Топли дол и Ечемишка на АМ „Хемус”. По програма „Транзитни пътища V“, която се финансира от Европейската инвестиционна банка със заемни средства, завърши рехабилитацията на емблематичния проект, който дълги години беше замразен – пътя от Юндола през Разлог и Банско до Гоце Делчев. Той беше пуснат преди началото на зимния сезон в Банско и туристите пътуват по хубав път.

„Пожелавам на всички ваши читатели и мои колеги да са здрави и да имаме силен нов строителен сезон. Очаквам фирмите, които се занимават с пътно строителство, да изпълняват задълженията си съвестно, качествено и в срок. Надявам се в края на 2016 г. отново да имаме дълъг списък от проекти, които сме изпълнили, и хората пътуват с удоволствие, виждайки резултатите от нашия труд.“

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си