Европейските пари – от джоба на българския данъкоплатец

0

Страната ни е под средното ниво на усвояване, сочи официалната справка на ЕС

Страната ни остана под средното ниво на усвояване на европейските фондове от приключилия в края на 2015-а стар програмен период 2007-2013 г. Това сочи официалната справка на сайта на Генерална дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия. Средният процент на усвояемост за програмния период от 28-те страни-членки на ЕС е 88,9%. Общо десет държави са под това ниво, като България е успяла да усвои 85% от „старите” еврофондове. Справката показва, че страната ни е на 22-ро място по усвояване, като изпреварва Чехия, Испания, Малта, Италия, Румъния и Хърватска, която последна се присъедини към съюза. Първа по усвояване е Гърция със завидните 98,3%. Осем държави са с 95% усвояемост. Това са Литва, Латвия, Люксембург, Дания, Естония, Португалия, Словения и Финландия. От официалната информация на Единния информационен портал на Структурните фондове на ЕС, който е на подчинение на кабинета на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев, става ясно още, че държавният бюджет е поел около 10% от тежестта за разплащане към бенефициентите. Те са получили 10 704 271 985 евро, докато Брюксел е превел на България 7 924 566 857 евро. Разликата от 2,77 млрд. евро засега се компенсира от бюджета. Не се знае колко от този дефицит ще бъде покрит от Европейската комисия. Това ще стане ясно към средата на годината. Много е вероятно, заради допуснати нарушения и наложени от ЕК финансови корекции, да се окаже, че около 3 млрд. лева от разплатените по европроекти средства са от джоба на българските данъкоплатци.

ФАЛШИВ ОПТИМИЗЪМ

Преди два месеца, вероятно все още незапознат с песимистичните официални данни, евродепутатът Андрей Новаков увери, че България е на второ място в ЕС по нетно получени средства от европейския бюджет. Той коментира, че страната ни бележи изключителен ръст на усвояване на евросредства, като по последни данни на ЕК България е в Топ 5 по този показател и усвоява 94.3% от договорените средства до момента. В допълнение той изтъкна, че „страната ни получава над 5 пъти и половина повече от ЕС, отколкото внася. Само за 2014 г. България е получила 2.25 милиарда евро, като е внесла едва 403 милиона”, даде пример Новаков.

ЕФЕКТЪТ

Средствата от ЕС продължават да са важен източник за развитието на българската икономика и на страната ни като цяло. Това заяви заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев по време на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референта рамка 2007-2013 г., който се проведе в края на миналата година. По думите му, в периода 2007-2013 средствата от европейските фондове са 9% от общите бюджетни разходи, но те допринасят за 80% от публичните инвестиции. „Подробният анализ показва, че динамиката на развитието е с ясна положителна посока, като тя е особено силно изразена в най-изоставащите общини и региони“, коментира Дончев. Според него, нетният ефект от прилагането на европейските фондове върху българската икономика за периода 2007-2013 г. е положителен.

 

Привличаме ресурс и по плана „Юнкер”

12-13--NEWТри са областите, чрез които планът „Юнкер” може да помогне на българската икономика, съобщи наскоро Илияна Цанова, заместник-управител на Европейски фонд за стратегически инвестиции. Тя припомни, че планът не предвижда квоти по държави. Така българските проекти ще се конкурират на база качество и потенциал с останалите европейски предложения. Ресурсът ще бъде насочен там, където има търсене, уточни Цанова. На първо място тя подчерта достъпа до инструменти, насочени към търговските банки и фондовете за рисков капитал. На следващо място ще се финансират проекти, които имат пряко отношение към насърчаване на конкурентоспособността – в енергетиката и транспортната свързаност. Третият елемент е възможността за техническа помощ от фонда. Шансът на България е чрез финансиране по плана „Юнкер” да привлича много по-съществен инвестиционен ресурс в допълнение към еврофондовете, каза Цанова. Тя уточни, че европейските средства помагат много на българската икономика, но не са достатъчни, за да постигнем сериозен и устойчив растеж в бъдеще. Тази година предстои да се проведе мащабна информационна кампания за участието на бизнеса у нас по плана Юнкер. Съвсем скоро ще се проведе и първото събитие в полза на бизнеса.

 

Бизнесът чака допълнителни 320 млн. лева

12-13_biznes-2Близо 320 млн. лв. европейско финансиране се очаква да бъде предложено на бизнеса през тази година. Най-голямата сума – почти една трета от общия ресурс, е предвидена за проекти за енергийна ефективност в големите предприятия. Сред останалите приоритети са иновациите и развитието на управленския капацитет в малките и средните фирми. Над 120 млн. лв. ще бъдат насочени към институционални бенефициенти, като 88 млн. лв. от сумата са за развитие на газовата връзка със Сърбия. За бизнеса на практика останаха средства и от миналата година, тъй като част от предвидените процедури не бяха открити. Парите по тези, които стартираха, реално ще бъдат усвоявани през тази година. Така общото европейско финансиране за предприятията през 2016 г. може да достигне над 900 млн. лв. За повишаване на енергийната ефективност в големите предприятия са предвидени около 90 млн. лв. – това е една от малкото процедури, които не са насочени към малките и средните фирми. Възможни проекти включват повторно използване на остатъчната топлина в промишлеността, въвеждане на системи за енергиен мениджмънт, производство на възобновяема енергия за собствени нужди и т.н., като безвъзмездното финансиране ще е между 500 хил. лв. и 2.5 млн. лв. на проект. Стартът на процедурата се очаква да бъде през октомври. Средства за енергийна ефективност, но в малките и средните предприятия бяха предвидени и за тази година, но процедурата така и не стартира. Определеният бюджет е 176 млн. лв., като проектите ще се финансират със суми от 50 хил. лв. до 1.5 млн. лв. Големият акцент, по думите на икономическия министър Божидар Лукарски, трябва да бъдат иновациите. В индикативната програма за технологично развитие и иновации по различни процедури са предвидени общо над 218 млн. лв. Директно за разработване на продуктови и производствени иновации предприятията могат да очакват 68.5 млн. лв. в края на годината. Други 58.7 млн. лв. са предвидени за развитие на управленския капацитет в малките и средните фирми, като процедурата за тях трябва да тръгне през май. „София тех парк” ще получи 52.1 млн. лв., а 39.1 млн. лв. са предназначени за развитие на нови и съществуващи клъстери в страната. Близо 100 млн. лв. са предвидени за внедряване на иновации от малки, средни и големи предприятия. Процедурата беше открита в края на миналата година, а предложения се подават до април т.г. Още почти 20 млн. лв. ще бъдат отпуснати за разработване на иновации от млади компании, а за подобряване на производствения капацитет в малките и средните предприятия са предвидени 293.4 млн. лв.

 

Брюксел отпуска средства срещу реални реформи

12-13_REFORMIБългария трябва да направи определени реформи в различни сектори на икономиката до края на 2016 г., за да не загуби европейско финансиране. Това е договорено, когато правителството е подписвало документите за новия програмен период. Уморена от липсата на движение в сектори, които смята за важни, Европейската комисия е поставила редица предварителни условия. Те налагат правителството да предприеме действия в сферата на зоконодателството и бизнеса. В противен случай България би била наказана по единствения ефективен начин – със спиране на финансирането. Едно от условията на ЕК например е създаване на статистически показатели за всяка програма, които да подаваме към Брюксел, така че там да могат да преценяват адекватно докъде сме с целите. Другото условие е реформа на системата за обществени поръчки. Добрата новина е, че новият ЗОП вече е гласуван в парламента. По отношение на статистиката и отчетността пред Брюксел работата е още на ниво обсъждане. Ангажирани с тази задача експерти твърдят, че ще се справят до края на годината. В противен случай рискуваме да загубим над 9 млрд. евро. За да няма още санкции, правителството трябва да приключи дълго отлаганата водна реформа. Тя обаче минава през въвеждането на нови цени на водата, които да позволяват на ВиК операторите да поддържат мрежата, в която са инвестирани европейски пари. Това ще е ход, който това правителство ще трябва да направи, въпреки страха от протести, подобно на тези за винетките. Неизбежно трябва да се реформира сферата на здравеопазването, което предполага затваряне на губещи болници, орязване на болнични легла и оптимизация на администрацията. Всяка една от тези стъпки е чувствителна за обществото и също крие рискове от социално напрежение. Според евродепутати, ЕК държи най-много именно на реформите във водния сектор и здравеопазването. Липсата на видим напредък по тях до средата на 2017 г. ще спре съответното финансиране от Брюксел.

 

КРИБ иска нова среща с правителството

12-13---KRIB.-2Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) иска нова среща с правителството. Поводът е не само напрежението на българо-гръцката граница заради блокадата на гръцките фермери, но и бъдещото взаимодействие между кабинета и организацията, информира председателят на организацията Кирил Домусчиев. „През последните години строителите разчитат над 80 на сто на обществени поръчки и на еврофондове, на нас, както и на целия бизнес ни е необходимо сериозно работещо стабилно правителство, което да не допуска спирането на европейските пари и програми“, коментира председателят на Камарата на строителите в България Светослав Глосов. Според председателя на КРИБ Кирил Домусчиев бизнесът и правителството винаги трябва да вървят ръка за ръка – бизнесът да подпомага решенията на правителството, а то пък, от своя страна, да създава добри условия за бизнес в България.

 

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си