В София днес се провежда кръгла маса на тема „Рила“ – свързаност, коридори, перспективи“. Организатори са Форум за балкански транспорт и Научно-технически съюз по транспорта.
Целта на кръглата маса е представяне на ефекта, ползите и необходимостта от ускоряване реализацията на АМ „Рила“ (Далечен южен обход на София), като необходима връзка между трите основни автомагистрали в страната, и свързаността им със Северна Македония.
Реализацията на проекта ще доведе до облекчаване натоварването на град София от транзитния автомобилен трафик, замърсяването на градската среда, намаляване на шума и повишаване безопасността на движението. Амбицията на събитието е да се обсъдят и да се предложат възможности за ускоряване изготвянето на технически проект, търсене и определяне източниците за финансиране на строителството ѝ.
Бъдещата магистрала ще започва от АМ „Струма“ край Дупница и – заобикаляйки Самоков от север – се разделя в две посоки. Първото трасе минава през Ихтиман и свършва на магистрала „Тракия“, а второто прави завой на североизток, пресича „Тракия“ при Елин Пелин (там е ще е втората връзка между двете магистрали) и през Лозенска планина ще се свърже с магистрала „Хемус“ край с. Потоп.
Така човек, който пътува от Румъния (съответно от Северна или Западна Европа) влезе в България през Русе или през Видин, може да стигне до Гърция, Турция, Македония, Южна Сърбия и Албания без изобщо да „помирише“ София. По обратния път трафикът от Южните Балкани и Близкия Изток също няма да минава през столицата на път за „Моста на дружбата“ или „Дунав мост 2“.
Общата дължина на АМ „Рила“ ще е 107 км., а цената се движи в два ценови диапазона – 534.2 млн. евро (по 4.9 евро на километър) или 489.8 млн. евро (по 4.6 млн. евро на километър).
Ефектът е повече от безспорен: разстоянието между Пловдив и Дупница се скъсява с 48 километра, а времето за пътуване намалява с 60-70 минути. Тези две числа, умножени по няколко милиона МПС-та годишно и по Хикс тонове отработени газове, правят този харч наистина целесъобразен, пише „Банкеръ“.
Водещи докладчици ще бъдат представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията, експерти от НТСТ, ББК Пътища, ГБС и други специалисти в областта на транспортните проучвания и пътната политика.
