Асоциацията на индустриалния капитал в България в своя официална позиция заявява, че е категорично против предложението за изменение на реда за внасяне на авансови вноски за корпоративния данък на базата на данъчната печалба, декларирана за 2018 г. От организацията смятат, че нищо не налага тази предлагана промяна, тъй като настоящият начин на определяне на авансовите вноски е достатъчно обективен. И поясняват, че така се отнема възможността на бизнеса да променя размера на авансовите вноски за първото полугодие на 2020 г.
Авансов данък върху несъществуваща печалба през 2020 г. е икономическо самоубийство, категорични са от Асоциацията. Те настояват народните представители да не приемат това предложение, тъй като според тях то е както ненавременно, така и вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза.
По действащата редакция предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. При очакван срив за редица бизнеси се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година да бъдат изчислени и определени служебно от НАП на база реализираната печалба през 2018 година, без право тези вноски да бъдат променяни за полугодието на 2020 г. Това на практика означава задължително авансово внасяне на данък в тежка обстановка – загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, който е ясно, че в края на годината ще бъде недължим. Това е неизбежно в цели сектори на икономиката, които през 2018 г. са били печеливши – туризъм, транспорт, редица производства, търговия, и които през 2020 г. ще понесат огромен спад в приходите от продажби и ще реализират отрицателни финансови резултати на годишна база. Много от българските предприятия ще са длъжни да внесат този несправедливо определен авансов данък, но няма да имат финансовите възможности да го платят поради финансови проблеми, причинени от кризата. Точно тези финансово затруднени предприятия ще бъдат обложени с допълнителен разход, прекомерна лихва върху неплатения авансов данък (ОЛП+10%), което допълнително ще „убие“ жизнеспособността на тези предприятия, се казва в становището на АИКБ. Според бизнеса всички отговорни правителства по света търсят начини за облекчаване на бизнеса, като предлагат фискални стимули с цел предприятията да съществуват и да се развиват и утре, когато кризата отмине, а в България с направеното предложение се цели бизнесът да финансира авансово държавата, а ако не го направи, тя го натоварва с непосилни лихви за неплатени авансови данъци.
Нищо не налага тази предлагана промяна, настоящият начин на определяне на авансовите вноски е достатъчно справедлив и обективен. Никой не може по-точно да прогнозира финансовия резултат на предприятието от неговото ръководство или собственици. С предложената промяна се отнема възможността на бизнеса да променя/намалява размера на авансовите вноски за първото полугодие на 2020 г., т. е. дори конкретно предприятие да спре да осъществява търговска/производствена дейност, защото държавата е обявила извънредно положение в страната и го задължава да преустанови работа, което е лишило предприятието от приходи, но то генерира загуба най-малко в размер на постоянните разходи и същата тази държава го задължава да плати авансов данък върху определена от нея прогнозна печалба, на база реализираната печалба през 2018 г., когато корона вирусът не съществуваше. Много фирми са били на печалба през 2018 година, но ще прекъснат дейност или очакват загуба за 2020 г. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.
От асоциацията призовават народните представители да не приемат това предложение, което е както ненавременно, но нещо повече – вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза.
От своя страна в становище на Българската стопанска камара ясните правила са особено нужни за всички работодатели и работещи, за да им дадат минимална сигурност в настоящата ситуация. В тази връзка те настояват за корекции в законопроекта за мерките по време на извънредното положение.
От особена важност са трудовоправните отношения и мерките, свързани с подпомагане на бизнеса за запазване на работните места.
