Арх. Петър Петров: Нужни са 5 спешни промени в Закона за културното наследство

0

Губим култура, за да създадем ерзац от стиропор

Хиляди сгради, съхранили досега историческата ни памет, могат завинаги да изчезнат от архитектурната среда. Някои от тях ще имат тежката участ да бъдат „реновирани“ по начин, който ще ги превърне във франкещайнов ерзац с декорация от стиропор. Други вече съществуват на ръба на кича. А трети просто се рушат, ден след ден, пред очите ни. Това коментира пред БТА директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров. И настоява за спешна нужда от създаване на ясна и изпълнима процедура за отчуждаване на застрашени обекти, както е в много европейски страни.

Какви промени са нужни?

За директора на НИНКН в Закона за културното наследство са необходими спешни промени. Защото в действащия в момента такъв има драстични недомислия и те са причина за необратимата загуба на безценни образци. „Необходими са най-малко пет спешни промени, докато бъде създаден качествен нов закон. Те няма да поправят с магическа пръчка системата на опазване, но ще започнат процеса, умишлено или не блокиран от този закон“, казва арх. Петров.

Необходими ли са приоритети в Закона за културното наследство?

По думите му, Законът за културното наследство първо трябва да има ясен приоритет пред други закони и подзаконови актове.

Пред такива като Закона за енергийната ефективност, ЗУТ, наредбата за достъпна среда и пр. И посочва като пример предприетите мерки за енергийна ефективност за католическата катедрала в Пловдив и театър „София“, които определя като „абсурдни казуси“. „Мерките за енергийна ефективност, както и соларните системи за енергийна независимост тепърва ще създават проблеми в опазването на ценните обекти“, убеден е архитектът.

Друга належаща промяна е свързана с факта, че към момента Законът защитава само обектите с окончателен статут, с граници и режими на опазване.

„В момента на тези три условия отговарят едва 480 обекта от 39 600 недвижими културни ценности. Дори и тракийските могили нямат режими на опазване. Когато няма режим, не е ясно какви намеси са допустими и какви не. Това значи, че всичко, което не е забранено, е разрешено. Ние не можем да откажем да издадем становище, а ако инвеститорът не хареса становището, съдът ще е на негова страна. Защото липсва режимът – законовото основание за ограничаване на намесата. Този параграф 22 е заложен в закона“, обяснява арх. Петров.

Третата спешна промяна е в текста, който допуска разрушаване и преизграждане на сградите.

С едно конструктивно становище на външно лице можете да си осигурите разрешение да „демонтирате“, както е записано в закона, а, иначе казано, да съборите сграда, макар че тя е в относително добро състояние и може да бъде укрепена. При преизграждането нищо не ви задължава да възстановите конструкцията със старите техники и материали. Ако ние се опитаме да ви задължим, съдът ще отмени това изискване. И на мястото на старата сграда с изящни пластики по фасадите се появява грозен ерзац от стоманобетон и декорация от стиропор, каквато намерите на пазара.

Кога за последно е екатулизиран списъка с недвижимите културни ценности?

По думите му приетият през 2009 г. закон е дал двегодишен срок за актуализиране на списъка, границите и режимите на опазване на недвижимите културни ценности. Списъкът не е актуализиран и от 2012 г. законът е осигурил напълно законно основание за унищожаване на културно наследство. А решението на този проблем е да се ускори работата по актуализацията на списъка на недвижимото културно наследство и докато това се случи, да бъдат съгласувани само проекти за поддръжка, консервация, реставрация, но не и за радикални промени по обектите. Това е четвъртата спешна поправка.

Петата спешна промяна в Закона според арх. Петров е свързана със статута на обектите.

Процедурата предвижда НИНКН да изготви фишове със заключителни оценки, които се докладват на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), който е консултативен орган към МК. Той се събира 10-12 пъти годишно и не може да разгледа повече от 100-150 обекта за този период. Пресметнете колко години ще му отнеме да определи окончателния статут и режими на опазване на близо 40 000 обекта. Това недомислие в закона може да бъде поправено, ако министърът на културата издава заповеди за предоставяне на статут само за обекти от национално значение, а заповедите за останалите да издава директорът на НИНКН. Такава е била практиката до 2009 г. по стария закон.

Какъв да е защитният механизъм срещу корупционен натиск?

Най-най-спешните първи стъпки включват още една мярка и тя е защитният механизъм срещу корупционен натиск – всички процедури в НИНКН да бъдат открити и публични, категоричен е архитектът. Арх. Петров апелира за държавническо разбиране, че тези обекти са обща ценност и важно обществено достояние. Това е разбирането, което липсва в сегашния закон и което трябва да стане основа на бъдещия закон. Спешно трябва да се спре и унищожаването на недвижимото културно наследство и държавата да го осмисли като ключова част на националната сигурност и националната идентичност, казва архитектът.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си