Живях 8 години във Франция, но не успях да скъсам с корените си
От 2009 г. работи самостоятелно или в колаборация с различни архитекти. Участва активно и в множество артистични проекти в градска среда на Сдружение „Трансформатори”.
– Защо решихте да се реализирате в България?
– След осем години във Франция реших да се върна, защото усетих, че ако не го направя сега, няма да го направя никога. Не успях да скъсам с корена.
Професионално имах някои младежки идеалистични нагласи. Исках много да се занимавам с публичните пространства и градската среда на София. Това бе причината да се включа в Сдружение „Трансформатори”.
Друга съществена причина да избера да работя в България е семейството ми. Аз съм потомствен архитект и исках да съм близо до тези, които ме вдъхновиха да избера тази професия.
– Какви са трудностите, с които се сблъсквате във Вашата работа?
– В момента си налагам да не обръщам толкова внимание на трудностите. Трудностите са предизвикателство и средство за личностно развитие и е много важно да не им позволяваме да ни пречупят, да ни накарат да спрем да вярваме в собствените си професионални ценности. Напоследък срещам много положителни емоции ежедневно в работата си.
– В каква обществена кауза, касаеща Вашия град, бихте се включили?
– Все още съм част от Сдружение „Трансформатори” и се включвам в инициирането и организирането на различни акции за облагородяване и социализиране на градската среда, касаещи както моя, така и други градове.
Последната е „Нарисувай ми стена” (http://www.narisuvai.bg/bg/narisuvaj-mi-stena.html), а най любимите ми са „Факултет за Мечти” (http://transformatori.net/faculty-for-dreams/), както и рисуването на елтабла по Раковски и Шишман (http://transformatori.net/act-on-the-street/, http://transformatori.net/ulitsa-kutiena/).
Beach Bar Serdika Center
Най-високата точка на мола – откритият покрив – се превръща в същински Beach bar, в който всеки ден софиянци и гостите на града се отдават на безкрайно парти
Факултет за Мечти
„Факултет за Мечти“ е малка дървена къщичка – пространство за игра и творчески занимания за деца. Тя е разположена в задния двор на Здравно-социалния център за общностно развитие в кв. „Факултета“, където 
оформя кът за деца до живописна горичка. Прилепен към нея подиум служи като сцена и допълнително място за игра. Акцент е поставен върху връзката между процеса на игра и нейното представяне – фасадата зад подиума е отваряема, като открива изцяло вътрешното пространство.
Къщичката е третирана като свободно обществено пространство – тя не сезаключва и по този начин достъпът до нея не е 
ограничен. Самата тя е ажурна – ефект, постигнат от растера на модулна дървена конструкция, покрита с прозрачен поликарбонат. По този начин всички занимания в нея са видими отдалеч. Тези пространствени механизми и режими за ползване целят да възпитат грижа и провокират отваряне на социално изолираните ромски общества.
Снимки Илиян Ружин
