Арх. Виолета Комитова, министър на регионалното развитие и благоустройството: Най-лошото и най-скъпото строителство е незавършеното

Хора, които са невъзпитани в живота, са невъзпитани и по пътя

0

Министър Комитова, Вие сте дългогодишен преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Ще успеете ли да съчетаете министерския пост с преподавателската дейност?

Отговорът на този въпрос е много сложен. Изключително трудно е в този период, в който ще бъда служебен министър, да ги съчетавам. Затова смятам да си пусна отпуск в университета. 

Какво е важното, на което учите Вашите студенти?

Най-важното, на което уча моите студенти, е да обичат работата си. Когато накарам моите студенти да заобичат архитектурата и проектите, на тях им порастват криле и дават много високи резултати.

Какво мислите за подготовката на кадри за строителния сектор?

Подготовката на кадри за строителния сектор се извършва в нашия Университет по архитектура, строителство и геодезия и също така в няколко други архитектурно-строителни училища. Едно от тях, например, е „Любен Каравелов“ в София. Кадрите се подготвят на много високо ниво. За архитектите мога да кажа, че се тренират на съвременни практики, на съвременни технологии, запознати са със световния опит и винаги изискванията към тях са да се приближаваме, до колкото можем, до световната архитектура. Относно строителните инженери, при тях също има много високо квалифицирани преподаватели – професори, доценти, доктори на науките, които от години учат нашите студенти на иновативни техники, на нови технологии. И с това, което те знаят, учат нашите студенти, които са бъдещето на тази държава. 

В предишното служебно правителство бяхте заместник-министър. Трудно ли беше да Ви убедят да поемете поста сега като министър?

Доста ми беше трудно, защото напълно осъзнавам колко много отговорности са легнали на поста министър на регионалното развитие и благоустройството. Това е министерство, в което са концентрирани много проекти, важни за българската държава, разходват се много средства и общественото внимание е силно насочено към него. Затова тази отговорност и тежи. 

Има ли подадени сигнали към прокуратурата от комисията във връзка с работата на министерството и неговите структури?

Има два сигнала, които касаят вече приключили дейности по Националната програма за енергийна ефективност. Става дума за обекти в градовете Козлодуй, Бургас, Хасково и Пловдив. 

Вие смятате ли да подавате такива?

Засега нямам повод да мисля за такива сигнали, но, ако възникне такава потребност, няма да се поколебая.

Какви ще са вашите действия към структурите, които подлежат на проверка?

Първото нещо, което предприехме, е да съставим една комисия, която ще трябва да провери структурите, обявени за проверка и след като тази комисия изведе основните резултати от нея, ще информираме обществото.

Ще възложите ли проверка на „Автомагистрали“ ЕАД? Ще проверите ли кои фирми и как са получавали възлагане от дружеството?

Да, това е част от проверката, която задължително трябва да извършим, тъй като обществото много се интересува от тази тема.

Имате ли намерение да направите промени в ръководството или в структурата на това дружество?

Не сме мислили още за такива промени в структурата на точно това дружество, но в момента извършваме малки в други структури, подчинени на регионалното министерство.

Предвид това, че „Автомагистрали“ изпълнява важни проекти като магистрала „Хемус“, модернизацията на пътя Видин – Ботевград, трябва ли хората от Северна България да се притесняват дали тези проекти ще бъдат завършени?

Няма място за притеснение. Тези проекти ще бъдат завършени. Не мога да предскажа в какъв период, но споделям дълбоко схващането, че най-лошото строителство е незавършеното строителство. То е и най-скъпото. Така че при всички случаи тези пътища, проекти, магистрали и други трябва да бъдат завършени.

Ще продължат ли тези обекти да бъдат приоритетни?

При всички случаи ще бъдат.

Какво е Вашето виждане по отношение на качеството на строителството на пътищата?

Качеството на строителството на пътища не е моята стихия, но при всички случаи при усъвършенстване на взаимоотношенията между възложителя, изпълнителя и надзорните фирми това качество може да бъде подобрено.

Друга тема, която вълнува голяма част от сънародниците ни, е санирането. Имате критики към програмата, но е ясна и позицията на кметовете. Поддържате ли още Вашето мнение по отношение на модела на досегашната програма за енергийна ефективност?

Изясних моето становище за модела на първата програма за 2 млрд. лв. ясно и категорично в писмен и в устен вид още през 2017 г. Считам, че този модел е неприложим към новата програма за саниране, която е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Във всички случаи той би трябвало да се подобри във вътрешните механизми на взаимодействие между този, който дава парите, този, който изпълнява, и този, който контролира качеството, още повече, че ние вече не можем да мислим за обикновено саниране на сгради. Трябва да мислим за тяхната устойчивост, да ги впишем в критериите за „Зелената сделка“ и да отговаряме на много по-високи изисквания към нас. Т.е. санирането в стария му вид вече няма да бъде възможно. Ако предложим такива проекти на Европейската комисия, те ще бъдат отхвърлени.

Бихте ли подкрепили този процес да продължи в друга форма?

Да, разбира се. Аз го подкрепям категорично, защото това е добра идея в полза на хората и  спестяване на енергия. Но при всички случаи този процес може да бъде подобрен, усъвършенстван и оптимизиран. Във всяко отношение – и организационно, и финансово.

По отношение на изпълненото до момента обмисляте ли да направите проверка?

За съжаление, краткото време, в което ще бъда министър, няма да ми позволи да извършвам такива проверки, така че при някакви бъдещи намерения на следващите правителства това би могло да се извърши. Целта на тази проверка, обаче, категорично трябва да бъде уточняване на лошите практики, изчистване на грешките, така че те да не се повтарят в новите проекти, които ние предвиждаме за саниране. В края на краищата и готическите катедрали са построени по този начин – майстори, които са се учили от опита и грешките на предишните майстори.

Каква е Вашата визия за решаване на проблемите в отрасъл ВиК?

Във ВиК-отрасъла от години се правят реформи, пишат се наредби, стратегии. От една година има създаден ВиК холдинг. Все още не мога да разбера тази структура и цялостната идея за развитие на отрасъла в каква посока е насочена.

Смятате ли, че тази структура би трябвало да продължи да работи или нейната дейност трябва да бъде прекратена?

Не мога да се произнеса в този момент. Запознах се с ръководството на „Български ВиК холдинг“ ЕАД. Това е една структура, която съществува от миналата година. Разполага с финансов ресурс около милиард, а за една година са похарчени около 100 милиона. Трябва да се вникне по-детайлно в този холдинг, за да може да се каже – да, това е правилната форма за реформиране на ВиК отрасъла. 

Вие познавате детайлно работата в строителния сектор. Какво е мнението Ви за регулацията в бранша?

Строителният сектор, който е свързан с инвестиционния процес, се оказа сектор от индустрията, който за щастие не беше засегнат от пандемията. Това е хубавата новина. Лошата новина, обаче, е, че инвестиционният процес у нас е твърде усложнен. Освен това е твърде дълъг, с много одобрителни, позволителни режими. Системата, която сме създали, отказа много чуждестранни инвеститори, вече е на път да откаже и български инвеститори да се занимават с тази дейност.

Кои са най-спешните проблеми, които трябва да бъдат решени, за да се преодолее това?

Няма най-спешни проблеми, а има посока, в която трябва да вървим. Тя трябва да е към по-сериозно облекчаване на инвестиционния процес откъм разрешителни режими, за да не стигаме до състояние, в което строителни книжа се създават за 4-5 години, а самото строителство се извършва за една година. Това е много лоша пропорция между времето за създаване на проекти и времето за изграждане на обектите. Тази пропорция трябва да бъде категорично променена. Но това е въпрос на цялостно законодателство, свързано с много нормативни актове, пълномощия на общини, главни архитекти, контролиращи органи. Няма едно решение, което да наречем панацея. 

Как мислите – дали ще спре застрояването на Черноморското крайбрежие?

Интересите към Черноморското крайбрежие са огромни. Те са свързани с български инвеститори, но при всички случаи трябва да бъдат регламентирани по някакъв начин, планирани, контролирани, за да не възникват хаотични обекти по морето. Да имаме различни видове зони за почивки – за младежки туризъм, за семеен туризъм, определени места за къмпинги с подходяща инфраструктура. Това е важно, защото примерът със Слънчев бряг е показателен –  един прекрасен курорт, който се превърна в бетонен град. Това доведе до спад в цената на имотите и превръщането на Слънчев бряг в дестинация за евтин туризъм. Никой не печели от това.

Заварихте някои нерешени въпроси в ресорите на МРРБ, един от които отлагането на срока на паспортизацията на сградите. Достатъчен ли ще бъде предлаганият срок за предаване на заварените проекти?

Паспортизацията на сградите е много голяма тема. Не съм съгласна с тезата , че за всички сгради задължително трябва да се изготвят паспорти, тъй като по действащото законодателство паспорт на сграда се изготвя само тогава, когато се предвижда извършване на строително-ремонтни дейности по нея. Сградите и обектите от цялата инфраструктура, за които няма намерение да се извършват строително-монтажни работи, нямат нужда от паспорт. 

Трябва ли да бъде оказана финансова помощ на собствениците на сгради, защото се чуха обвинения, че паспортизацията ще ги натовари финансово?

Това е услуга, която ще се заплаща на консултанти и проектанти, тя е за сметка на собствениците на съответните обекти. Но искам да оповестя публично, че там, където, съответните сгради нямат намерение да правят преустройства, ремонти или някакви други строително-ремонтни дейности, не се нуждаят от паспорти. 

Какво е мнението Ви за включените в Националния план за възстановяване и устойчивост проекти? Считате ли, че трябва да бъдат запазени или е необходима преработка?

За съжаление все още подготвяме Плана за възстановяване и устойчивост. Този план се състои от много на брой проектни фишове от всичките министерства. Не е завършен като краен продукт. Нашето министерство се занимава с няколко проекта, отстранява забележки, подобрява проектите. Имаме много кратък срок, да ги добавим към общия План. След това следват процедури по неговото съгласуване и одобряване, след което най-вероятно неговото изпълнение ще започне не по-рано от 1 година. 

Министерството се занимава с много важни задачи, но кои ще бъдат вашите приоритети?

Нашите приоритети са ясни – подготовката за изборите и свързаните с това списъци, тъй като служба ГРАО се намира в регионалното министерство. Следващата ни задача е да извършим проверките в обществено значимите проекти, Агенция „Пътна инфраструктура“, „Автомагистрали“ ЕАД, ВиК отрасъла, санирането и също така да се опитаме да се справим с някои актуални, нашумели строежи, които вълнуват цялото общество. Във времето, с което разполагаме, ние не бихме могли да свършим повече. 

Какви са прогнозите Ви за развитието на строителния пазар?

Строителния пазар върви нагоре. Въпреки кризата, цените на недвижимите имоти растат, хората влагат парите си в недвижими имоти. Предполагам, че това е свързано с чувството за несигурност и в този смисъл моята прогноза е, че строителният пазар ще продължи да се развива.

 

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си