Анджела Андреева е родена на 16.02.1992 г. във Враца. Завършва средното си образование в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София. Висшето си образование получава в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, специалност „Архитектура“. Има задълбочени интереси в сферата на опазването на недвижимото културно-историческо наследство, това е и причината, поради която завършва дипломния си проект в катедра „История и теория на архитектурата“. Още като студент участва доброволно в няколко проекта, свързани с реставрация. За дипломния си проект печели почетно отличие от Регионална колегия София Област към Камарата на архитектите в България. Веднага след завършването си започва докторантура в катедра „Инженерен дизайн“ в Техническия университет, София. Понастоящем е последна година докторант. Наред с докторантурата си развива лично творчество в сферата на живописта, абстрактната композиция и фотографията. До момента има 2 самостоятелни изложби, както и 5 участия в колективни изложби.
– Защо избрахте да се реализирате в България?
– В момента финализирам образованието си, изпълнявайки докторантура в катедра „Инженерен дизайн“ в Техническия университет, София. Бих желала професионалният ми път да бъде свързан с България, но има много обстоятелства, които в бъдеще може да променят това мое решение. На този етап имам още непознати територии за откриване в страната ни – професионалната среда тук и съвременната култура. Реализацията, за която съм мечтала в областта на дизайна вече става реалност чрез изследванията, свързани с докторската ми дисертация. Амбицирана съм да търся реални възможности за реализация като архитект на свободна практика. Участвала съм в осъществяването на два архитектурни проекта като част от изпълнителския екип. Оставането ми в България е помогнало за изпълнение на няколко художествени проекти, които смятам за важна част от биографията си и за което съм благодарна.
– Какви са трудностите, с които се сблъсквате във Вашата работа?
– Трудностите са свързани със средата, която не е достатъчно “friendly” по отношение на младите архитекти. Друга трудност е системата, която е тромава и много често корумпирана, като не създава усещане у младите за справедливо разпределение на поръчките и честно конкурсно начало.
– В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?
– Бих се включила в обществена кауза, свързана с опазването на недвижимото културно-историческо наследство. Интегрирането на архитектурното наследство в модерната среда и най-вече разбирането и асимилирането му от съвременния човек е изключително важно, за да може тази сложна плетеница, наречена история, да бъде „предадена нататък“ в бъдещето. Днешното общество е прекалено забързано и претрупано с вярна и невярна информация от глобалната мрежа. За да не бъде разбъркана и „замърсена“ с грешни факти историята ни, опазването и интегрирането на архитектурното и историческото наследство е от съществено значение. Синтезът трябва да е разбираем, достоверен и лишен от бутафория и комерсиализъм. В голяма част от българските исторически градове главна цел е повече печалбата и привличането на туристи-клиенти, отколкото запазването на „духа на мястото“. Освен тази грешка е допусната и още една – състоянието на пейзажа около историческите градове в България с всеки изминал туристически сезон се влошава – замърсява се все повече, заради масовото строителство се допуска изхвърлянето на строителни отпадъци в девствени природни зони. Многобройните огромни хотелски комплекси (някои от които, направени от чужди инвеститори, които нямат отношение към българската история) изхвърлят отпадните си води в реките, а също така и в Черно море. Самият строителен продукт е един ужасяващ фон за културно-историческото наследство, абсолютно неадекватна рамка, която сякаш едва ли не нарочно влиза в противоречие с автентичните паметници на културата.
ПРОЕКТИ
Интериорен проект на жилище
Дипломна работа – Читалище „Просвета“ – Регионален културен център с исторически музей на нестинарството в гр. Малко Търново
