|четвъртък, август 24, 2017
Навигатор Home » Коментари » Пак „спасяват“‘ българската земя

Пак „спасяват“‘ българската земя 

Invalid or Broken rss link.
Пак "спасяват"' българската земя
Bookmark and Share

коментар на Дойче веле

Българският парламент отново се занимава със земеделските земи. И отново се опитва да ограничи достъпа на чужденци до пазара на земя. Какви ще са този път практическите ефекти? Ясен Бояджиев знае отговора на този въпрос.

След като Конституционният съд очаквано отмени решението за удължаване на забраната за продажба на земя на чужденци, българското Народно събрание се зае спешно да компенсира „щетите“ със закон, който преследва същата цел, но с други средства. За разлика от срамния и откровено популистки мораториум, този закон наистина е юридически по-приемлив и политически по-благоприличен. Практически обаче е също толкова ненужен и вреден.

Депутати от управляващото мнозинство внесоха законовите поправки броени дни след решението на Конституционния съд, а миналата седмица те бяха приети на първо четене без никаква съпротива от страна на опозицията. Според въпросните поправки, земеделски земи ще могат да придобиват само физически и юридически лица, които са пребивавали непрекъснато или са установени в България повече от три години, непосредствено предхождащи годината на сключване на сделката. Регистрираните по-късно юридически лица пък ще могат да го правят само ако всички съдружници, членове или учредители отговарят на същото изискване за „уседналост“.

Как е по света?

В бързането си вносителите не си бяха направили труда да напишат поне една дума, за да аргументират предложението си. Тъй че за мотивите им може да се съди по изказванията им пред медиите или в пленарната зала. Първият им аргумент е, че България била „единствената страна не само в ЕС, а и в света, в която няма никаква регулация”.

Това не е вярно, казва за Дойче Веле Николай Вълканов, експерт по аграрна икономика в Института за пазарна икономика (ИПИ). Отделен въпрос е, че аргументът „как е другаде” е трудно приложим, тъй като в световната практика съществуват най-различни примери. Вълканов цитира изследване за регулациите на пазара на земя в страните от ЕС, което показва, че като цяло в „старите” страни-членки няма ограничения за покупката на земеделска земя от чужденци, освен когато става дума за парцели в „стратегически чувствителни” райони. В Гърция, например, чужденци не могат да притежават земя в „гранична зона”, без предварително да са се сдобили с разрешение от Министерството на отбраната. В някои от новите страни-членки пък съществуват подобни на предлаганите в България ограничения, но те обикновено не важат за граждани на ЕС, каквото разграничение в българския законопроект не се прави.

Като пример за ползите от напълно свободния пазар на земя Вълканов сочи Холандия, която със значително по-малко земеделски площи от българските и с най-високия процент на годишно търгуваните земи е шестият по големина земеделски производител – с най-ефективното, с технологично най-развитото и модерно селско стопанство в ЕС.

Срещу „спекулативните“ сделки

Освен с чужди примери, които – както се вижда, са доста противоречиви, вносителите мотивират предложението си и с необходимостта новите собственици да използват земите за производство, а не да ги държат необработени в очакване на „спекулативни“ печалби от препродажбата им.

Като прави уговорката, че по принцип не е привърженик на каквито и да било регулации и на повишаване на данъци, Николай Вълканов уточнява, че има други начини за постигане на посочената цел. Така например в някои страни-членки купувачът плаща на държавата процент от стойността на сделката. Тази такса обаче може да му бъде върната, ако за определен период от време (например между 5 и 10 години) той извършва земеделска дейност. Държането на земя със спекулативна цел може да бъде ограничено и ако или когато в България бъде въведен данък върху земеделските земи.

От гледна точка на тази цел обаче изискването за уседналост е напълно безсмислено. То по никакъв начин не дава гаранции, че целта на купувача е да обработва земята. Да не говорим, че то ще може да бъде заобикаляно много лесно – най-много да се отвори пазарна ниша за посредничеството на фирми „с история”. Освен това, според Вълканов, ако говорим за ограничаване на спекулативните покупки на земя, това действие е значително закъсняло – фондовете със специална инвестиционна цел в тази сфера играят на пазара още от 2004-2005 година. А и данните за пазара през миналата година говорят недвусмислено, че времето за бързи спекулативни печалби от земеделски имоти е свършило.

Не само безсмислено, но и вредно

Най-активни на пазара са истинските ползватели на земеделска земя и допълнителното ограничение за навлизането на нови играчи може единствено да навреди. От една страна на селското стопанство, защото ще бъдат отблъснати сериозните специализирани чуждестранни инвеститори, които и без това са малко. „Искаме да развиваме по-интензивни сектори, а пък ни липсват нужните инвестиции и технологии. Ако се опитаме да затворим пазара на земя, много по-трудно или дори никога няма да ги получим отвън”, казва Николай Вълканов. От друга страна е налице сериозният проблем с ограничаването на правата на собствениците на земеделски земи, тъй като те реално няма да могат да се договарят свободно с когото желаят и, съответно, да изтъргуват по-добра цена за своята собственост.

Според Вълканов, държавата би трябвало да се концентрира сега върху решаването на някои от най-сериозните проблеми – силната раздробеност на парцелите и липсата на наистина работещ кадастър, изключително тромавия и скъп процес за прокарване на електричество и вода за напояване.

Поредният опит да се блокира достъпът на чужденци до българския пазар на земя е неефективен, безсмислен и вреден. А истинският мотив на инициаторите му е по всяка вероятност следният: предизборно трупане на политически „точки” в полето на псевдопатриотизма, национализма и популизма.

Bookmark and Share

Добавете коментар


× 3 = 9

4/Lngl7Z82TxYotfu8siTf-JKwwr4z.4oDR1myQfAcYOl05ti8ZT3b77AZ_hAI