Навигатор Home » На фокус » 40 млрд. евро трябват за саниране на всички жилища в България

40 млрд. евро трябват за саниране на всички жилища в България 

Във форума участие взеха над 100 експерти от техническия и финансовия сектор, публични власти и консултанти от Централна и Югоизточна Европа

44 000 кооперации у нас чакат обновяване, за да се удължи животът им

Катя КОСТОВА

40 млрд. евро са нужни за саниране на всички жилища в България, това стана ясно по време на проведения наскоро форум на тема „Инициатива за финансиране на околната среда“. Събитието бе организирано от Европейската комисия в партньорство с министерство на енергетиката на Република България и ООН в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, приключило наскоро.
С тази огромна сума на практика в България жилищният фонд трябва да бъде построен наново или основно обновен, пресметна Юлиян Попов, председател на Института за енергийна ефективност на сградите в Европа (BPIE), развивайки идеята си за използване и на финансови инструменти при санирането. „Сумата е непосилна, ако използваме мерките прилагани досега. Публичните средства обаче не работят като финансов инструмент, сочи практиката на международни програми за енергийна ефективност за Югоизточна Европа. Въпросът за привличането на други инвестиции освен публичните е труден. Трябва да се намерят радикални решения. Например средствата спестени за енергия след санирането трябва да бъдат насочени за обновяване на други сгради. Така публичните средства могат да се превърнат във финансов инструмент, който да привлече частни инвестиции под най-различни форми”, добави експертът.

12-13_Jili6ta.-3

Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството

Зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова припомни, че след изпълнение на мерките за енергийна ефективност по държавната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради разходите на домакинствата за отопление и електроенергия намаляват с 40 до 60%. „При обновяването на жилищните сгради ще се търсят механизми за капитализация на тези положителни ефекти“, подчерта Крумова. По думите й най-вероятно от новия програмен период със 100% субсидия ще се ползват само социално слабите домакинства, а останалите ще участват със свой дял в проекта за обновяване на кооперацията. „Необходимо е изработването на икономически по-ефективни и по-иновативни начини за финансиране на енергийната ефективност, които да включват активното участие и партньорско отношение както на собствениците на сградите и жилищата, така и на бизнеса”, каза още Крумова и допълни, че 44 000 жилищни сгради в страната се нуждаят от обновяване. До момента само около 2000 от тях вече са санирани по Националната програма и усилията са насочени към създаването на механизми, чрез които да бъдат обновени повече сгради. Според нея пречка пред обновяването на жилищата в Централна и Източна Европа е обстоятелството, че голяма част от тях са частни. Тя се изказа за по интензивна обмяна на опит между страните от тази част на Стария континент в сферата на енергийната ефективност и санирането на жилищния фонд.
Във форума участие взеха над 100 експерти от техническия и финансовия сектор, публични власти и консултанти от Централна и Югоизточна Европа. В паралелни сесии бяха дискутирани политики и мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищни и публични сгради и ролята на компаниите, предоставящи услуги за енергийна ефективност, значението на публичния диалог с всички заинтересовани страни за финансирането на проекти, пътят, по който тези инвестиции могат да станат привлекателни и осъществими. Внимание беше отделено и на енергийната ефективност в промишлеността и сектора на малки и средни предприятия.

МНЕНИЯТА НА ЕКСПЕРТИ

Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката подчерта резултатите от българското председателство на съвета на ЕС, като затварянето на три много важни досиета – директивите за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност и регламента за управление.

12-13_Jili6ta.-2

Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката

„Пред нас има амбициозни, но балансирани цели”, каза още той и припомни, че необвързващата европейска цел до 2030 г. е делът на ВЕИ да достигне 32,5% от цялото производство на енергия. Страните от ЕС сами ще могат да определят мерките за увеличаване на енергийната ефективност и методиката на годишните спестявания на парникови газове и по този начин изчисленията ще бъдат максимално опростени”, смята Станков. Зам.-министърът добави, че по време на председателството ни бе стартирана и Обсерваторията за енергийна бедност към ЕК. „Над 50 млн. души в Европа са засегнати от този проблем”, поясни той. Според него енергийната ефективност е един от начините за справяне с енергийната бедност, защото в обновените жилища разходите за енергия са много по-малки.

Клаудия Каневари, от Генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК смята, че енергийната ефективност трябва да дава принос за икономическия растеж в страните членки. Тя припомни за публикуваната на 19 юни евродиректива за енергийните характеристики на сградите. „Сега предстои тя да бъде транспонирана в законодателството на всяка отделна държава, като срокът за това е 20 месеца”, поясни тя. Каневари се спря и на проблема относно трудното отпускане на кредити за енергийна ефективност от банките, защото те смятат подобни проекти за много рискови. „В плана за финансиране на устойчивото развитие в Европа, приет през март има три основни направления – насочване на капитала към „зелени инвестиции”, засилване на прозрачността и инвестициите в икономическите сектори, свързани с енергийната ефективност”, каза още еврочиновникът.

Танка Матич от Генерална дирекция за регионална политика на ЕК каза, че 12% от кохезионните фондове за малко развитите райони на ЕС трябва да бъдат инвестирани в мерки за пестене на енергия. „В този програмен период се отчита голям скок на средствата за тази цел. До 2020 г. 885 хил. домакинства в Общността трябва да живеят в енергийно обновени жилища. В някои страни обаче се дават повече пари за публичните сгради. В Словения за нисковъглеродна икономика се отделят 316 млн. евро, като 202 млн. от тях са за обществените имоти. 31 млн. евро за периода са отделени за ВЕИ. За Хърватия парите от еврофондовете са повече.И тук обаче публичният сектор е с предимство и за него отпускат 239 млн. евро, а за жилищния – 118 милиона”, каза още тя. По думите й след 2020 г. най-голямата разлика е, че мерките за енергийна ефективност ще бъде част от политиките за намаляване на използването на въглеродни горива.

Според Мартин Шьонберг, координатор на проект в Инициативата на ООН за финансиране на околната среда (UNEP-FI) особено важна е стандартизацията на процедурите свързани с проектите за енергийна ефективност.

12-13--NEW

Много домакинства в страната вече се радват на обновени жилища

„За да се постигнат целите на Парижкото споразумение за климата първоначално ще са нужни поне 1,1 трлн. долара”, каза той и добави, че все повече финансови институции проявяват известен интерес към екопроектите. „Пазарът в тази сфера е огромен, има необходимост от много инвестиции, но броят на участниците в него (финансиращи институции и бенефициенти) е много голям и за това има нужда от много добра координация между тях. Важен е и въпросът за гаранциите за намаляване на риска. При стандартизиране на операциите за финансирането на такива проекти ще паднат и разходите за транзакциите и по-малко ще са бариерите за разрастване на пазара в тази сфера”, допълни Шьонберг.
Идеята за стандартизация на процедурите в сектора бе подкрепена и от други експерти.

Николас Станчиов от Балтийския механизъм за енергийна ефективност в Латвия представи проект за саниране само на панелни блокове, останали в страната още от съветско време. „След обновяването цената апартаментите там скачат с 15-20%, но въпреки това търсенето им е доста голямо и често във входовете на такива блокове се виждат залепени обяви от потенциални купувачи”, каза той.

Теодор Харасим от Съвета за зелени сгради в Румъния говори за новата инициатива да се дават сертификати за „зелени домове” и за тях да се отпускат „зелени ипотеки”. Той акцентира на необходимостта мерките за енергийна ефективност на сградите да се прилагат още при строителството им. „В САЩ лошите ипотеки са средно с 32% по-малко при „зелените сгради”.Причината е, че използването и поддръжката им излизат по-евтино на техните собственици”, добави румънския експерт.

Галена Колева, от „Финансови институции” на ЕБВР поясни, че банката има отделен екип, занимаващ се с проектите за енергийна ефективност. Борис Петков, консултант по кредитната линия на банката REECL съобщи, че в последния етап на програмата се акцентира на финансиране на проекти за сгради, които да постигнат клас на енергоефективност по-висок от минимално изискуемият за страната. „Вече с облекчени кредити се отпускат и за новостроящи се сгради”, поясни той.

Само 15-16% от отоплението и охлаждането в ЕС са от ВЕИ

Засега възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в ЕС имат дял 15-16% при отоплението и охлаждането, подчерта в приветствието си към форума Тудор Константинеску, съветник на генералния директор по енергетика на Европейската комисия. Той подчерта факта, че по време на председателството ни София се е превърнала в центъра на енергийната ефективност в Европа.

12-13_Jili6ta.-4„Няколко са основните тенденции в момента, като основната е декарбонизацията. И много страни, включително и Китай също започват да работят за нея. Друг фактор е потребителското поведение, което може да допринесе с около 20% в общия дял на енергийните спестявания. Вече дори газовата индустрия на глобално ниво предприема мерки за намаляване на емисиите и се разработват по-евтини технологии за производство на био или синтетичен газ. Втората тенденция е намаляването на цената (60-70% само за 5 години) на технологиите за добив на възобновяема енергия, а също и подобряване на технологиите за съхранението й. Все по-голяма роля ще играе и производството на енергия от домакинствата и така индивидуалната генерация ще се комбинира с централизираната. Ключов фактор за енергийната ефективност е дигитализацията, която е предпоставка и за по-голяма сигурност на системите за производство и разпределение. Третата тенденция е системният подход, а не да се мисли „на парче”.
В заключение Кнстантинеску подчерта факта, че около половината от системите за отопление и охлаждане в ЕС се смятат за остарели. Три четвърти от тези дейности са на база фосилни горива. „За това са необходими радикални промени”, добави той.

Страната ни е най-голям износител на ток на глава от населението в Европа

12-13_Jili6ta.-5

България е най-голям износител на електрическа енергия в ЕС на глава от населението, каза на форума Ивайло Алексиев, изп. директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Основните производители са АЕЦ „Козлодуй” и няколко мощни теца. В България се намира и комплексът „Марица-Изток”, който е най-голямата в Югоизточна Европа топлинно-енергийна мощност.
За последните 4 години България е изпълнила 60,4% от заложените цели за енергийна ефективност. Страната изостава, но има огромен потенциал и при добра организация е възможно да се изпълни предвиденото към 2020 г. намаление с 1,590 млн. т нефтен еквивалент в първично енергийно потребление и да се сведе то до 16,87 млн. т.

 

Добавете коментар