Най-големият водоем у нас - яз. „Искър”, може да побере 673 млн. куб. м

Най-много са рисковите съоръжения в районите на Благоевград, Бургас, Монтана и Хасково

Катя КОСТОВА

80 микроязовира в страната се държат празни, докато собствениците им не вземат мерки да ги обезопасят, а други трийсетина са източени завинаги, като и насипите им са били разрушени, защото крият големи рискове. От началото на 2016 г., когато Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) пое надзора над водоемите, ведомството е извършило над 9300 проверки на язовири в цялата страна. За установените нарушения са съставени и връчени над 440 акта и са издадени повече от 234 наказателни постановления, сочи информация от Министерството на икономиката, под чиято шапка е метрологията.

В последния месец на миналата година пък беше учреден и Консултативен съвет към председателя на агенцията, в който участие вземат представители на общини, областни управители, академична общност браншови организации и други. Смята се, че по този начин ще бъде засилено вниманието към водоемите и предприемането на координирани действия с цел ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни.

ПРЕДИСТОРИЯТА

След промените от 1989 година стотици микроязовири в страната, стопанисвани от бившите ТКЗС-та и АПК-та, станаха ничии. По-голямата част от тях бяха прехвърлени на общините, които бързо се отърваха от тях, като ги дадоха под наем срещу жълти стотинки, а контролът бе само на книга.

Едва в последните няколко години, след като се случиха трагедиите в Бисер, Мизия и на доста други места, се заговори за засилване на контрола.

От направените само през миналата година над 1500 проверки са били издадени 1582 предписания по документацията и над 2053 за осъществяване на безопасна техническа експлоатация. Сред най-честите установени от инспекторите на ДАМТН нарушения са неработещи затворени механизми на основните изпускатели, нарушения по преливниците, наличие на храстовидна растителност по съоръженията и/или по откосите на язовирните стени. Голямата бройка се дължи на това, че за всеки детайл се дава отделно предписание. Като цяло има подобрение в състоянието на водоемите на територията на страната, но е важно да се насочи повече вниманието на собствениците към тях. Затова и инициирахме серия от срещи с областните управители по места, защото те са представителите на държавата по регионите и могат да бъдат активното свързващо звено с представителите на местната власт, които са и най-големият собственик на язовири. Отделно за около 70 водоема в страната не се знае чия собственост са.

4-5_Yazoviri.1
Микроязовирите у нас са няколко хиляди

ЗАКОНЪТ

В същото време съгласно Закона за водите собствениците на язовири са задължени да изготвят анализ на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена, който да се приеме на експертен технически съвет, и да предприемат действия за ремонтно-възстановителни работи и привеждане на язовирната стена в експлоатационно състояние.

Законът предвижда още, че когато няма установен собственик, се изпращат писма до областните управители на територията, на които са изградени тези язовири. Те се придружават с констативните протоколи от проверките на ДАМТН. След това областните управители имат ангажимент за тяхната безопасна експлоатация до решаване на проблема със собствеността.

Освен липсата на детайлна информация за състоянието на малките водоеми в страната проблем е и недостигът на кадри не само за поддръжката им, но и за наблюдението им. В тази връзка от ДАМТН предлагат със законови промени да се въведе категоризация на язовирите в зависимост от обема и височината на стената. Целта е по този начин да се освободи административен капацитет за много по-засилен контрол на по-проблемните и тези със сериозни обеми водоеми и да отпаднат част от изискванията за малките.

СПОРЕД ЕКСПЕРТИТЕ

Според експерти язовирите от системата на енергетиката и използваните за битово водоснабдяване на големите градове са в добро техническо състояние. Около 6 млрд. куб. м вода е максималният обем на 24-те най-големи язовира в страната. Най-големият – „Искър” над София, може да побере 673 млн. куб. м, но след изграждането му в средата на 50-те години на миналия век не е бил запълван изцяло и никога не е преливал. На най-голяма надморска височина – 1923 м, се намира яз. „Белмекен”.

Около 90% от всички язовири у нас са общински. Общините са сред основните собственици на изкуствени водоеми в България, като управляват общо 4198 от тях.

Прокуратурата нищи язовир „Огоста”

4-5-NEWОкръжна прокуратура – Монтана е образувала проверка по сигнал на народен представител от 9 януари 2018 г. за сигурността на язовир „Огоста”. Заради проверката не бяха огласени констатациите от последния доклад за техническото експлоатационно състояние на стената на язовира, направени от междуведомствената експертна комисия, назначена със заповед на областния управител Росен Белчев.

Преписката за язовир „Огоста” е изпратена за проверка от Агенцията по метрологичен и технически надзор, полицията и ДАНС. Изискани са и допълнителни материали от други институции.

Язовирът е публична държавна собственост. С правителствено постановление от 2009 г. е определен за стратегически обект от значение за националната сигурност на страната и част от нейната критична инфраструктура.

4-5_Yazoviri.kare1Със заповед на областния управител техническото и експлоатационното състояние на стената на язовира се проверява два пъти годишно от междуведомствена експертна комисия. През юли 2017 г. членовете й са констатирали, че стената и съоръженията към нея отговарят на показателите за сигурност.

В края на 2018 г. яз. „Студена“ ще е с предпазна мембрана

В края на годината, когато се планира да завърши ремонтът на язовир „Студена” край Перник, вътрешната стена на водоема ще бъде покрита със синтетична предпазна мембрана. Обновяването започна през юли миналата година. Работи се, без водохранилището да се източва, като се използват водолази и подводни дронове.

Съвременната технология за работа в експлоатационни условия под вода се използва за първи път в България. Проектът за реконструкция на стената на язовир „Студена“ и рехабилитацията на пречиствателната станция за питейни води към него е на обща стойност 32 млн. лв. Сумата е част от големия „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ на стойност 170 млн. лв., който МРРБ изпълнява от 2010 г. по заемно споразумение от Световната банка. По него се изготвиха дългосрочната стратегия за развитие на ВиК отрасъла, мастърплановете и се проектира язовир „Нейковци“ до Трявна.

4-5_Yazoviri.kare2
Язовирът над Перник не е бил основно ремонтиран от построяването му

С ремонта се очаква експлоатационният срок на стената на язовира да бъде удължен поне с около 50 години. Рехабилитация на водоема над Перник не е извършвана от изграждането на язовира преди 63 години.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си