3 години тапи в центъра на София заради строежа на третия метродиаметър

0

Подготовката за изграждането на новите станции вече започна

Тежки подземни условия и тапи в София ще са основните проблеми при строителството на третия метродиаметър в частта му през центъра от Малък градски театър „Зад Канала” до Красно село. Подготовката за изграждането на новите станции вече започна. 7 от новите 9 метростанции на първата отсечка на третия метродиаметър са одобрени. За последната се прави търг. В западния й край на кръстовището на булевардите „Гоце Делчев” и „Цар Борис ІІІ” ще се изгради пътен възел на 2 нива. Вторият участък ще е дълъг 4 км със спирка на всеки километър. От него ще се възползват около 130 000 души от трите части на „Овча купел”. Първата станция от третия лъч ще е на Малък градски театър „Зад канала”, но за строежа й движението по бул. „Евлоги Георгиев” няма да се спира, а ще бъде двупосочно само в източното платно. Следващата, която е възлова, е тази на Орлов мост и ще прави връзка с първия метродиаметър, свързващ комплексите „Обеля” и „Люлин” (на запад) с „Младост”, „Дружба” и летището (на изток). Тя ще се строи само през една работна шахта, за да се засяга колкото е възможно по-малко паркът около Паметника на Съветската армия. След приключването й там входовете към метрото вече ще са 7. От там през останалата част на центъра метрото ще се прокопава на дълбочина от 20 м. Следващата станция ще е до паметника на Патриарх Евтимий. Там едноименният булевард ще бъде стеснен, защото в района ще има две строителни площадки. Проблемите с трафика в тази зона ще продължат докъм края на март, твърдят от „Столичен метрополитен”. На спирката на НДК третият метродиаметър ще прави връзка с втория. Работните площадки по строителството ще са 2, а тунелът ще е на дълбочина от 19 м. Изграждането на метродиаметъра ще затрудни трафика по булевардите „Пенчо Славейков” и „Прага”. Там започва изграждането на обходна двупосочна улица, която ще поеме движението на тролеите от бул. „Св. Георги Софийски”. Трудности ще има и на бул. „Цар Борис Трети” и ул. „Житница” (бул. „Гоце Делчев”). Причината е, че движението по пътя за Перник няма да се спира изцяло и ще се строи на части. Тръжните процедури за втория етап започват през март и очакванията са, че до края на годината ще започне и неговото строителство. Там трудности няма да има, защото проектът не минава през центъра на града, и строителството ще приключи заедно с първия етап, към средата на 2019 г., когато ще започнат пусковите изпитания. Доставката на нови мотриси ще е от „Сименс”, спечелили търга за 20 влака. Има опция за още 10 за третия етап, свързващ и кв. „Левски”. За новия метродиаметър ще има и отделно депо за мотрисите, което ще се построи близо до автобусния гараж „Земляне”. Новост на станциите е изолирането на пероните от релсите, за да няма трагични инциденти. Това ще става с прозрачни стъклени прегради, високи 1,5 м. Отварянето им ще се контролира от влака. За строежа на новите участъци на метрото са осигурени 700 млн. лв. По тях ще пътуват около половин милион души.

 

Ремонтират улиците в ж.к. „Възраждане“ в Бургас

4-5bur1Най-изоставената част от Бургас – уличната инфраструктура на жилищен комплекс „Възраждане“, предстои да бъде ремонтирана. Заедно с нея ще бъдат рехабилитирани и улици в центъра на морския град. Докато основните пътни артерии вече са завършени, инфраструктурата в централните части на Бургас е в западнало състояние. В жк „Възраждане“, където е широк център, улиците са в многобройни дупки и кръпки, а таксиметровите шофьори отказват да влизат в комплекса. Улиците заедно с подземната инфраструктура ще бъдат ремонтирани по проект „В подкрепа на инвестиционната програма на община Бургас за 2014-2020 г.” по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Ще бъде променена организацията на движение във вътрешността на кварталите и ще се създаде единен облик на градската среда в ЦГЧ и жк „Възраждане”. Ще се извърши рехабилитация на уличните платна, тротоарни настилки, обособяване на места за паркиране и/или гариране, осигуряване на достъпна среда за хора със затруднена мобилност, улично озеленяване, енергоефективно улично осветление. Ще се внедрят иновативни решения за оползотворяване на дъждовната вода, използване на алтернативни източници за генериране на енергия, мерки за управление на отпадъците.

 

Пловдив чака разрешително за още един мост над Марица

4-5_PL1Община Пловдив очаква зелена светлина за строежа на дълго планирания нов мост, който ще свързва булевардите „Копривщица“ и „България“. Разрешителното трябва да бъде издадено до средата на тази година, съобщи кметът инж. Иван Тотев. Вече има подадени няколко проекта за разглеждане от експертния съвет към местната администрация. Новото съоръжение е част от проекта за изграждане на западния обход на Пловдив. Той предвижда трасето от южната страна на река Марица да преминава по продължението на булевард „Копривщица“, от западната страна на жп линията. Трасето ще започва от входа на стадион „Пловдив”, ще преминава през кръгово кръстовище, след което се превръща в мост над река Марица, до другия бряг и ще достига западно от стадион „Марица” и булевард „България” до кръстовището на МБАЛ „Пловдив”. Идеята е то да продължи по т. нар. Западна тангента, или Голямоконарско шосе, за бързо излизане от града и свързване с магистрала „Тракия”. Цената на съоръжението ще е около 18 млн. лв. Новият мост ще бъде с дължина 245 м. В проекта са предвидени още тротоари и велоалея. В момента се изготвя подробен устройствен план за железопътния мост, който НКЖИ ще строи по оперативна програма „Транспорт“. Той е за рехабилитация на жп възел „Пловдив“, която предвижда повдигането на 1200 м железопътна линия. Двата моста – на община Пловдив и НКЖИ, ще вървят успоредно, тъй като попадат в едни и същи имотни граници, но ще бъдат с два различни източника на финансиране. С реализацията на проекта трафикът ще бъде отведен в западна посока и ще облекчи преминаването по булевардите „Васил Априлов“ и „Шести септември“. В дългосрочната стратегия на община Пловдив се предвижда още премахване на паважа на булевард „Копривщица”, като всички прелези ще се заменят с кръгови кръстовища. Целта е безконфликтно преминаване по булевардите „Шести септември”, „Свобода” и „Пещерско шосе”.

 

Поне десетилетие столицата без модерно околовръстно

4-5oko1Проблемите, съпътствали изграждането на Северната скоростна тангента, показват, че поне още едно десетилетие София няма да има модерно околовръстно шосе. Най-проблемен е участъкът от пътния възел близо до резиденция „Бояна” и източния край на автомагистрала „Люлин”. За отсечката, която трябва да е поне с магистрални габарити, тепърва Столична община ще разработва окончателен вариант на идейния проект. Преди време беше представен един вариант, но той не бе одобрен от пътната агенция. Причината бе, че местните власти на столицата бяха решили, че на кръстовището на пътя с бул. „Цар Борис ІІІ” (водещ към стария път за Перник и Кулата през прохода Владая) няма нужда от пътен възел. Участъкът на новото околовръстно между Бояна и АМ „Люлин” ще дублира почти напълно старото. Малка част от него ще минава през незастроени територии на София.  Една от идеите, обсъждани досега, е в участъка с най-голям трафик – от Павлово на север по бул. „Горнобански път”, бъдещата магистрала да е изцяло върху естакада. След това се появи друг вариант – в участъка между булевардите „Братя Бъкстон” (от светофара при резиденцията) и „Цар Борис III” автомобилите да се движат в тунел. След това в отсечката до разклона за кв. Горна баня да се качват на естакада, която ще е с по 2 ленти в двете посоки. Тунелът и естакадата ще бъдат с дължина по около километър и ще са най-лесният вариант да се избегнат проблемите с отчуждаването на терените по трасето, смятат експерти. Останалата част от трасето до връзката с автомагистрала „Люлин” е планирана поне с по 3 ленти за движение във всяко платно. По най-скромни изчисления за изграждането на участъка с дължина 7,6 км, включващ тунел, естакада и 5 пътни възела, ще са нужни 150 млн. лв. За почти цялото трасе вече са направени регулационни планове. При осигуряване на финансиране отсечката може да бъде изградена за не повече от 3 години. Досегашните варианти за идеен проект предвиждат пътните възли да са главно кръгови кръстовища. Освен на бул. „Цар Борис III” те ще са и при бул. „Братя Бъкстон”, разклона за Горна баня, ул. „Суходолска” и готовото кръгово на южния край на Западната дъга, чиято първа част бе пусната наскоро. Пътни експерти твърдят, че след завършването на тази най-сложна част от околовръстното на София ще трябва да се помисли за основна реконструкция на пътя от столицата за Перник през Владая. Идеята е той да стане изцяло четирилентов. По този начин ще се даде началото на изграждането на такова шосе до Гюешево на границата с Република Македония, което е част от европейски коридор № 8. Той свързва големите български пристанища Варна и Бургас с албанския порт Дуръс на Адриатическо море. Другият недовършен участък от южната дъга е в източния й край от жк „Младост 4” през Горубляне до детелината при автомагистрала „Тракия”. Засега е готово само предварителното съгласуване на част от нея, за която ще трябват към 250 млн. лв., твърдят от строителното министерство. Заради липса на пари обаче отсечката скоро няма да бъде започната. Най-вероятно изграждането ще тръгне едва след завършването на предишния участък до АМ „Люлин”. Тепърва обаче най-късно до лятото трябва да бъде пусната изцяло Северната скоростна тангента на София. При добро стечение на обстоятелствата това може да стане едновременно с втората част от Западната дъга и така безпроблемно трафикът да стигне до АМ „Люлин” и пътя за Калотина. В края на миналата година бе пуснат участък от 13 км от тангентата. Десетина километра от него – между източната дъга на околовръстното и разклона за Световрачане, са използваеми и в двете посоки. По друга по-малка отсечка от около 2 км движението може да става само от Западната дъга и пътя, свързващ кв. „Требич” със София. Част от пътните възли по пуснатото вече трасе са недовършени и не могат да се използват. В източния край от новата тангента автомобилите могат само да излизат. За да се качат на нея в посока Калотина, се изисква малко разкарване. Идващите по бул. „Ботевградско шосе” или от източната дъга на околовръстното трябва първо да обърнат на старата детелина в южния край на автомагистрала „Хемус” и от там, пак по булеварда, да се включат в тангентата. Засега по новото съоръжение не се допуска движение на тирове. След довършването на Северната скоростна тангента след години ще дойде ред и на продължаването й на запад до Храбърско, където тя ще има директна връзка с бъдещата магистрала София – Калотина. За част от бъдещия аутобан между столицата и сръбската граница България тепърва ще кандидатства за средства по инструмента „Свързана Европа“. До края на годината се планира да бъде изцяло обновена източната дъга на столичното околовръстно шосе и да бъде изградена липсващата втора половина на моста при Казичене. По този начин ще се даде възможност за по-бърза връзка между Източната тангента и АМ „Тракия”. На немалко места по трасето на тази отсечка от околовръстното има дупки и напуквания по асфалта, а западната половина на моста над жп линията за Пловдив стои недостроена още от години.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си