С 3,7 млн. евро възстановяват заливните равнини и подобряват координацията при управлението на водите

С официална откриваща среща в Букурещ, Румъния, бе даден старт на транснационалното сътрудничество между страните в басейна на р. Дунав по европейска програма за намаляване риска от наводнения чрез възстановяване на заливни равнини по реката и притоците й. Проектът е наречен DANUBE FLOODPLAIN и е на стойност 3,67 млн .евро. Той се изпълнява с финансовата подкрепа на Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020” и ще бъде осъществен от 18 партньора и 4 асоциирани стратегически партньора от 10 държави от Дунавския речен басейн – Австрия, България, Хърватска, Чехия, Германия, Унгария, Словакия, Словения, Румъния и Сърбия. От българска страна водещ партньор е Басейнова дирекция „Дунавски район” (БДДР) в Плевен. Основната цел на проекта е да се подобри трансграничната координация при управление на водите, както и да се проучат възможностите и да се разработи обща методология за намаляване на риска от наводнения чрез използване на алтернативни мерки за възстановяване на заливни зони, като едновременно с това се повишават и ползите за опазване на биоразнообразието. Основните дейности по проекта са свързани с актуализация на инвентаризацията на заливните зони, тяхното класифициране чрез използване на Матрица за оценка, използване на предварително подбрани пилотни райони за оценка ефективността на проектите за възстановяване на заливни равнини в Дунавския басейн, както и разработване на инструменти за повишаване на знанията и сътрудничеството между отговорните експерти и заинтересовани страни относно възстановяването на заливните зони.

4-5_Dunavska_strategia.1

Работата по проекта ще продължи 30 месеца. Изпълнението на дейностите ще допринесе за изграждане на по-устойчива жива мрежа от водни екосистеми, която да осигури допълнителни предимства за местните хора и ще смекчи въздействията от различни човешки дейности в екстремните климатични събития. Проектът ще доведе до по-добро познаване на интегрираното управление на водите в дунавските страни. На първата среща бяха обсъдени и уточнени детайлите около необходимите действия през следващите месеци. Заинтересованите страни получиха и ключова информация за осигуряване участието на всички партньори и за изготвяне на пътна карта или план за работата. Състоя се и първата среща на Управляващия комитет по проекта, на която всички проектни партньори и асоциирани стратегически партньори са представени на високо ниво за вземане на управленски решения.

Проектът се изпълнява с подкрепата на Международната комисия за опазване на р. Дунав (ICPDR), която е основната платформа за сътрудничество при управлението на риска от наводнения в международния Дунавски речен басейн.

ТЕХНОЛОГИИ

Дигитална карта маркира най-замърсените с отпадъци райони на Черно море

Дигитална карта ще показва къде се намират твърдите отпадъци в акваторията на Черно море. Това предвижда екологичен проект, който община Бургас реализира съвместно с университета на Констанца в Румъния и Държавния университет на Тбилиси в Грузия.

4-5-KARTA-2

Експерти по въпросите на екологията от трите държави ще проследят основните замърсяващи потоци и ще предприемат почистване на отпадъци в избрани силно застрашени райони.

Наличната информация ще бъде събрана в обща база данни. Проектът има за задача да открие пътя на основните потоци отпадъци, да ги свърже с въздушните и морските течения и да локализира потенциалните точки на концентрация.

За постигането на тази задача ще бъде направена компютърна карта на разпределението на отпадъците, чиято цел е да се предвидят техните движения. Ще бъдат организирани трансгранични кампании за почистване.

„Извън техническите дейности, които ще извършим, сериозно предизвикателство е работата с местните общности за промяна на нагласите към екологията”, уточни при представянето на проекта зам.-кметът на Бургас по европейски политики и околна среда Руска Бояджиева.

4-5-KARTA

Проектът ще има за задача да привлече много доброволци, включително ученици, у които да се възпитава отношение към екологията на нашето море.

По време на изпълнението ще бъде разработена Методика за идентифициране на горещи точки и Насоки за екологосъобразно управление на морските отпадъци, както и документален филм за проекта.

В рамките на проекта на 2 и 3 октомври 2018 г. в Бургас се проведе и семинар на тема „Въздействието на замърсяването с твърди отпадъци в Черно море и други аспекти на опазването на околната среда”. Участие в него взеха научни работници и преподаватели, работещи в сферата на опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси.

ОТ БЕЗПАРИЧИЕ

Общини масово абдикират от грижи за язовирите си

Цвета ИВАНОВА

Общините в Северозапада масово се отказват от стопанисване на хидротехническите си съоръжения и ги предават на държавата. В последните заседания на общинските съвети се вземат решения за това.

Първа от два язовира се отказа общината в село Чупрене. Тя предава на държавата водоемите „Върбово“ и „Търговище“. И двата не се използват за напояване, за каквото са изграждани през 1960 г. „Само за язовир „Търговище“ са ни нужни 40 000 лв. за ремонт на стената, дълга 150 м, но общината няма такива средства“, обясни отказа от стопанисване кметът Ваньо Костин.

4-5_Yazoviri.

С облекчение общината в Брегово даде на държавата 4 язовира, които се намират край Брегово и селата Ракитница, Тияновци и Делейна. „В две от съоръженията въобще няма вода, но ние получаваме предписания как да ги ремонтираме. Общината не разполага с експерти и финансов ресурс за това“, обясни кметът Милчо Лалов. Затова община Брегово си оставя за стопанисване само язовир „Калина“, който се използва за отдих и любителски риболов.

Община Димово също се отказва от 4 язовира, които се намират край селата Скомля, Ярловица, Медовница и Карбинци. Нито един от тях не е опасен за населението, но всички се нуждаят от ремонти, за които общината няма средства. „Минават експерти, дават предписания и си заминават. Затова гласувахме да ги предадем на държавата“, обясни председателят на Общинския съвет Добромир Тодоров.

Общината в Монтана се отказа само от един язовир при общо 16. Останалите са дадени на концесия и от тях в местната хазна се вливат средства. В момента на концесия са обявени два язовира, а годишната първоначална такса е 4800 за единия и 1800 лв. за другия.

4-5_Yazoviri2_New

В област Враца са изградени 88 язовира. При инспекция по 46 от тях са констатирани нарушения, които трябва да бъдат отстранени. Общината във Враца още не е взела решение какво ще прави с водоемите си – 19 на брой плюс един рибарник. Някога те са строени за напояване и са наследени от бившите земеделски кооперативи. Сега се отдават на концесия – едни са печеливши, други – не. През 2017 г. от концесионни такси общината е събрала 67 553 лв.

Общината в Борован се отказва от 5 язовира. Тя вече има проекти за ремонт на два, които ще предаде на държавата. Тези водоеми наводняват селищата и заедно с „Рогозен 1“ и „Бързина“ в община Хайредин през 2014-та причиниха големите щети в град Мизия. Затова общините поискаха средства от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при МС за ремонта им. Все още не е решено кои от тях ще предадат на държавата, обявиха кметове от района. Засега спънки създават концесионерите, които са вложили средства за стопанисване и произвеждане на риба със стопански цели. Не е изяснено как тези язовири с концесионни договори ще бъдат предавани на държавата, обсъждат кметове и ползватели на водоемите.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си