От всички построени сгради у нас най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73,2%), следвани от жилищните кооперации (18,1%). Това сочат данните на НСИ за третото тримесечие на тази година. В сравнение със същия период на миналата година нараства броят на новопостроените къщи и жилищните блокове, докато този на сградите от смесен тип и вилите намалява.
Най-висок е делът на двустайните жилища (41,6%), следват тристайните с 35,2%. Само 3% е делът на жилищата с шест и повече стаи.
Средната полезна площ на едно новопостроено жилище обаче намалява от 97 кв. м през третото тримесечие на миналата година на 91,6 кв. м през същия период на 2020 г. Най-нашироко живеят жителите на Габрово със средна полезна площ на новите жилища от 190,9 кв. м и на Русе със 181,5 кв. м. Най-тесни са новопостроените жилища в Благоевград със средна полезна площ от 65,9 кв. м и в Кюстендил с 56,9 кв. м.
В София средната полезна площ на въведените в експлоатация жилища през третото тримесечие е почти 95 кв. м и намалява спрямо 100 кв. м през същия период на миналата година.
В Пловдив новите жилища са със средна площ от 92 кв. м, която също е по-малка спрямо 98 кв. м през третото тримесечие на миналата година.
Най-драстичен обаче е спадът на средната полезна площ на новите жилища във Варна – 74 кв. м спрямо 96 кв. м година по-рано.
Почти всички въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради у нас през третото тримесечие са със стоманобетонна или с тухлена конструкция.
, следвани от жилищните кооперации (18,1%). Това сочат данните){kind=link}