Декември 2022 година е срокът, в който сградите в страната трябва да имат изготвени технически паспорти и няма да има удължаване. Това заяви зпред БНР заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев. Той поясни, че ако след изтичането на крайния срок дадена сграда няма изготвен такъв паспорт, кметът на общината ще възложи изготвянето му, а собствениците ще трябва да заплатят процедурата. Това ще става по два начина – за направения разход ще се изготви изпълнителен лист за събиране на вземането или с доброволно споразумяване със собствениците на сградите.
Техническият паспорт е абсолютно необходим за експлоатацията на всяка една сграда, каза още зам.-министърът. Този документ обобщава информацията за изграждането ѝ, за въвеждането ѝ в експлоатация и за всички елементи от нейните технически характеристики – елементи на строежа, конструктивна устойчивост, пожарна безопасност и други. Той се изготвя, за да се установи устойчивостта на сградите и съоръженията и безопасността на обитаване и ползване на строежите, както и съответствието на характеристиките им с изискванията на действащите нормативни актове и необходимите мерки за тяхното подобряване.
Според законодателните изисквания технически паспорт се съставя за новите строежи от 2007-ма година, както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж. Все още е нисък обаче процентът съставените технически паспорти на съществуващите жилищни сгради, изградени преди 2007-ма година, отчете Йовев.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще съдейства за набавяне на информация за сградите – държавна собственост, а документацията за жилищните сгради трябва да бъде потърсена в общините, където се съхранява, обясни инж. Йовев. Той допълни, че почти няма неизвестна собственост на сгради или на самостоятелни обекти в тях, така че не очаква да има затруднения в тази посока.
Има идея за създаване на Националната платформа за дигитализацията на техническите паспорти. Тя трябва да е достъпна за всички по всяко време, както и за възможността за използване на финансовия ресурс от предвидените от ЕК средства за т.нар. „вълна от реновиране на сгради“ за правене на техническите паспорти, каза Димитър Копаров – директор Дирекция „Организационна политика“ в КСБ. Той поясни, че „техническият паспорт може да се нарече „здравната книжка“ на една сграда. По думите му досега не е имало нужда да има такива документи. Масовата практика в Европа е да се прави задължително, когато се прави сграда. У нас това е валидно от 2007 г. Важно е не само за самата сграда, а и за всички потребители на тази услуга, за всички участници в този сложен процес, каза още Копаров. И допълни, че в много европейски държави именно техническият паспорт определя нивото и големината на данъка за имот. В България засега това не е така.
