Навигатор Home » Интервю » Христо Христов, председател на Областното сдружение на кметовете и кметските наместници в район В. Търново: Болен въпрос е финансовата децентрализация на малките населени места в страната

Христо Христов, председател на Областното сдружение на кметовете и кметските наместници в район В. Търново: Болен въпрос е финансовата децентрализация на малките населени места в страната 

Христо Христов е роден във Велико Търново. Завършва средно образование в Техникум по механотехника „Х. Стоянов” в Горна Оряховица. До 2003 г. се занимава с частен бизнес. През 2003 г. е избран за кмет на Ново село и вече четвърти мандат е на пози пост. От края на 2016 г. става председател на Областното сдружение на кметовете и кметските наместници в област Велико Търново.

Те нямат достъп до европейските програми, защото бенефициенти могат да са само общините

Разговаря

Лилия ЛОЗАНОВА

– Г-н Христов, колко са членовете на ръководеното от Вас Областно сдружение на кметовете и кметските наместници и има ли общи проблеми пред тях?

– Организацията обединява кметовете и кметските наместници от всички 10 общини на Великотърновска област. Към момента в него са включени 55 длъжностни лица, които заемат тези позиции. Управителният съвет на организацията е от 19 души, а Контролният съвет – от петима. Проблемите на всички в общи линии са идентични, но, естествено, има и местна специфика.

Най-големият препъникамък пред всички нас е повишаването на изборния праг до 350 души по постоянен адрес. То бе въведено през 2016 г. с промените в Изборния кодекс чрез Закона за териториалното и селищното устройство. Преди това този изборен праг е бил традиционно100 жители по постоянен адрес. Сега прогнозите са, че поради законовите промени една трета – 1184 избираеми кметове от общо 3200, на следващите местни избори няма да бъдат избрани. Тоест, хората в тези населени места няма да могат да избират свой представител на местното самоуправление, както и да бъдат избирани.

– Какви инициативи сте предприели за промяна на това положение и инициирали ли сте предложения?

– Още през 2016 г. между първо и второ четене на законовите промени група кметове (тогава още не бяхме учредили сдружението) направихме своето предложение за връщане на старото положение – селата със 100 жители по постоянен адрес да имат право да избират свой кмет. Мотивите са ни базирани на сериозен демографски анализ на населените места в страната, което направихме съвместно с Националното сдружение на кметовете и кметските наместници с председател кмета на Калофер Румен Стоянов. Изработихме проектопредложение за нормативните промени, които искаме, и се надяваме то да бъде внесено в НС. Осъществихме редица срещи, за да потърсим подкрепа за тази законодателна инициатива. Представихме я на народни представители от различни парламентарни групи, на президента Румен Радев, вицепрезидента Илияна Йотова, на омбудсмана Мая Манолова. Срещаме разбиране. Решили сме обаче, ако до няколко месеца казусът не бъде внесен в парламента, да сезираме Конституционния съд. Смятаме, че поради този изборен праг са нарушени правата на българските граждани да избират и да бъдат избирани.

– Кои са другите проблеми пред Вашите колеги?

– Болен въпрос е финансовата децентрализация на малките населени места в страната. Съществува неравнопоставеност както между кметствата в различните области, така и в рамките на различните общини на една и съща област. След осъществените срещи, съвместно с Националното сдружение, с наши колеги от различни региони бяхме шокирани от примерите, с които се сблъскахме. Оказа се, че има села с над 1000 жители, които не разполагат с ресурс дори от 5 лв. Техните управници не могат да купят бензин за косачка, за да окосят тревата на площада. Налага се да пишат заявки и молби за всичко, което им е необходимо, дори да е една торба с цимент. За щастие повечето кметове от област Велико Търново, макар и да не са второстепенни разпоредители, в началото на годината знаят с какви средства разполагат.

Нашето предложение е всеки кмет да е второстепенен разпоредител, а по-големите села да са на делегирани бюджети, които да са в зависимост от броя на жителите им. Смятаме да внесем това наше виждане в Министерския съвет, Министерството на финансите и Народното събрание.

– Имате ли визия как да се преодолее затрудненият достъп на малките населени места до европейските програми?

– Достъпът не е затруднен, а направо невъзможен заради правилата по европейските оперативни програми. Според тях бенефициенти може да бъдат само общините.

– Представете накратко Ново село – с неговата демографска характеристика! Вие сте вече четвърти мандат кмет. Как се променя селището?

– Жителите са 309 по постоянен адрес и 250 по настоящ. Около 20% от населението е до 40-годишна възраст. Поради близостта до Велико Търново Ново село е предпочитано и от чужденци. Тук живеят постоянно 10 британски семейства, а още толкова ползват като ваканционни своите имоти в селото.

През последните години се наблюдава още една положителна тенденция – в Ново село се заселват все повече млади хора, които са от средната класа. Те не само са изчислили, че инвестициите в един селски имот са по-малко, отколкото за апартамент в града, но този техен избор е свързан и с философията им да отглеждат децата си близо до природата.

Най-хубавото е, че новите заселници са „живи” хора – отворени към дискусия за проблемите на населеното място и имат готовност да се включат в решаването им.

– Какви са възможностите за поминък и как се стопанисва земята?

– По-амбициозните в професионален план хора работят във Велико Търново. Иначе в частната база за ремонт на камиони са заети десетина души, като толкова е и персоналът в овцефермата. В социалния патронаж са ангажирани седем човека.

Обработваемата земя е 10 000 дка, а пустеещата е около 8000 дка. Около 6000 дка са общински пасища, като около 90% от тях са стопанисвани.

– Какво е състоянието на обществените сгради в Ново село и нуждаят ли се от ремонт?

– Близо 3000 кв. м РЗП имат общинските сгради в Ново село. Сред тях са кметството, здравнато служба на 3 етажа, пенсионерският клуб. Включително и Центърът за работа с деца и младежи, изграден с финансиране но програмата на община В. Търново „Местни инициативи”. Той е посещаван от около 30 деца, а през ваканциите са много повече. С тях работи всеотдайно англичанката Елионор Адамсън. Тя е била педагог в идентична институция в Лондон. Така успява да въздейства на децата, че те предпочитат да работят с нея, а не да посещават родните учебни заведения.

Към тази собственост може да се отнесе местното читалище „Наука 1970”. Сградата му определено се нуждае от ремонт, особено покривната конструкция.

– През последните години в каква насока са усилията Ви за облагородяване на селото? Какви са последните проекти по „Местни инициативи”?

– През 2017-а вложихме общо 14 000 лв. в проблемни точки на вътрешната улична мрежа. Изкърпихме частично асфалтова настилка по множество улици, ремонтирахме два участъка и изградихме нова улица с трошенокаменна настилка. Новият обект е с дължина 320 м и пряко засяга 4 семейства. Интересното в случая е огромното самоучастие на засегнатите ползватели, които закупиха материалите. От проекта бяха заплатени изграждането на дренажите, защото наблизо има обществена чешма.

Кандидатстваме за средства чрез нашето сдружение „Отец Матей Преображенски” пред „Местни инициативи”.

Добавете коментар