Навигатор Home » Новини » Храм „Въведение Богородично“ вече 170 години е духовното сърце на Благоевград

Храм „Въведение Богородично“ вече 170 години е духовното сърце на Благоевград 

22--XRAM-2

Храмът „Въведение Пресветия Богородици“, или „Въведение Богородично“, както е по-известен, вече 170 години е символ на православната вяра и духовно сърце на Благоевград. Централният храм и доскоро единствена черква в някогашните черти на днешния областен град е паметник на културата с национално значение. Митрополитската черква е разположена в красивия възрожденски квартал „Вароша“ и освен като молитвен дом се радва на изключителен интерес от страна на туристите – гости на града. Построена е през 1844 г. и се нарежда между най-големите и най-представителни култови сгради, появили се през това десетилетие в България. Нейният внушителен силует като трикорабна базилика е обогатен още веднъж през 1882 г. с изграждането на нартекса, който преминава край западната й част от северните стени. През 1956 г. се появява галерията с колони. Тя е ориентирана в южна посока и завършва с висока камбанария. В средата на 80-те години на 20. век в западната част на двора е оформен монументален архитектурно-художествен мемориал на родословието на Делчевия род. По такъв начин храмът се превръща в център на великолепно съгласуван комплекс, чрез който доминира величествено над целия възрожденски квартал „Вароша“, така както е доминирал и в религиозния и кулутурен живот на града и на цялата епархия повече от век и половина.

Историята разказва, че на мястото преди столетия е имало малък храм, в който живеел самотен монах. Той е основал първото килийно училище в тогавашния град Горна Джумая (дн. Благоевград), а сегашният председател на храма еотец Андон Шавулев. Преподаватели в него са били духовници от Рилския манастир. През 1838 г. жителите на квартала, които тогава били едва 150, изпратили молба до Османската империя да им разреши построяването на по-голяма черква. Със собствени средства и с участието на цялото население градежът започнал през 1840 г. и продължил четири години, когато е осветен храмът. В двора му е построено ново училище. В него са преподавали Арсений Костенцев, Константин Босилков, Димитър Бисеров.

Винаги ме е възхищавал и вдъхновявал начинът, по който е градена черквата, че е имало истински първенци на града, тогава са ги наричали чорбаджии, но са били наистина патриоти и истински лидери, подчертава отец Андон. Те започват, те наемат майстори, и то най-добрите, и най-добрите иконописци и дърворезбари. Нямало е българска държава. Плащат тези горноджумайци, които могат да плащат. А останалите се включват в строежа. И е записано, че жените с децата, във футите, с престилките си са носили пясъка от реката и на място след това мъжете са го поемали, отсявали са го, правили са хоросана. Всеки си е бил на мястото, където може най-много да помогне. Така че черквата е направена с усилията, които са преди всичко духовни, на целия този горноджумайски народ, ако мога така с възторг да се изразя“, добавя отец Андон.

Църквата „Въведение Богородично“ е направена така, както изглежда днес.22--XRAM-1 22--XRAM-6 Гледали са горноджумайци колкото може да прилича на църквата в Рилския манастир и храмът тук носи цветово и като силует нещо от черквата в Светата обител в Рила планина. И наистина, по думите на днешния председател на храма, са постигнали нещо много хубаво. В художественото оформяне на вътрешното пространство са участвали прочути майстори. С изработването на иконостаса са свързани имената на видни резбари и иконописци от Самоковската школа – Атанас Теладур, Стойчо Фандъков и братята Георги и Петър Дашин. Разбира се, имало е много помощници – калфи, чираци, които са се учили на този специфичен занаят, на това изкуство. Според изследователите големите икони от царския ред на иконостаса следват точно принципите, наложени от възрожденската литургично-догматична и художествена практика. По-голямата част от тях се свързват със стилистичните и технически похвати на Банската художествена школа и на един от най-ярките й представители – Димитър Молеров. Стенописите са дело на друг живописец от тази школа – Михалко Голев. Специалистите отбелязват също интересния факт, че от двете страни на входа на църквата са разположени изображения на светите братя Кирил и Методий.

Малко по-късно в годините след построяването на храма е направен нартексът, преддверието на църквата, а камбанарията е построена през 30-те години на 20. век. Стенописите са изпълнявани чак до 1888 г., даже мисля, че има и от 1890 г., разказва още отец Андон. Притворът е изпълнен по-късно. Някъде са изписани и годините, когато са сътворени, както и фамилиите на хората, които са ги поръчали, които са плащали. Тогава е било въпрос на чест да помогнеш по този начин на храма, като поръчаш на стенописеца или иконописеца да направи конкретна библейска сцена или икона, зависи от възможностите ти. Това се е записвало и сега могат да се прочетат имената на фамилиите.“ Като пример отец Андон посочва Катя Марчева – сегашният директор на СОУ с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“ в Благоевград. Тя с радост е показвала на свещеника това, което е правено от нейните деди. И го моли, когато започне реставрацията, да участва, да помогне да се обнови това свято място, което счита за свой синовен дълг. 22--XRAM-5

Най-отгоре, над стенописите до входа на черквата, са изписани имената на такива ктитори – свещеник-иконом Поп Константин, Катерина, Йован, Спасуна, Христо, Георги, Динка… Документирани са също месецът и годината, когато с помощта на тези достойни люде е изографисана от майстора библейската сцена на стената – март 1882 г. От другата страна горе също са изредени имената на православни родолюбци, оставали на следващите поколения примера си на истински боголюбиви хора.22--XRAM-4 22--XRAM-3

Над входа на храма има уникално изображение на Светите братя Кирил и Методий – създателите на българската азбука и славянски първоучители. Те са „застанали“ над входа, а по средата е изобразен православен храм със светиите. Светите братя са отстрани като пазачи, като вратари на храма, които посрещат и изпращат хората с благословия. Единият държи в ръката си Светото писание, другият – азбуката. „Прекрасно е направено, това е плод на вдъхновението на художника от Банската школа, сътворил това прекрасно изображение, което го няма никъде другаде“, коментира отец Андон. Изрисувано е над църковните двери и всевиждащото око на Бога Вседържителя, то се изобразява така – в триъгълник, в троица, обяснява свещеникът. То сякаш казва на всеки, който влиза в храма, че Бог ви вижда и ви благославя.

Днес църквата „Въведение Богородично“ е запазена в автентичния си вид, но спешно се нуждае от реставрационни работи за почистване и освежаване на иконостаса, иконите и стенописите, не пропуска да отбележи председателят на храма. Нужна е вентилационна уредба и място за палене на свещи, защото лошото качество на свещите, както навсякъде, води до опушване и пораженията от това са видими и тук.

Добавете коментар