Валери Иванов е роден в Кюстендил през 1954 г. Възпитаник е на УАСГ, ръководител на Катедра „Градоустройство“ в Архитектурния факултет, зам.-ректор по научна и приложна дейност на УАСГ. Научните му интереси са в областите градско планиране, социална инфраструктура и устройствено планиране. Има защитени научни степени „доцент”, „доктор”. Член е на КАБ, владее руски и английски език.

Доц. д-р арх. Валери Иванов, зам.-ректор по научна и приложна дейност на УАСГ:

Социалната инфраструктура е ахилесова пета на обществото, радващо е, че вече се забелязва внимание от страна на общинските структури към нея

Разговаря

Катя ТОДОРОВА

– Доц. Иванов, Какво е Вашето мнение относно актуалното състояние на градоустройството на София и големите български градове?

– Съвременното българско градоустройство е резултат на няколко дълбоко погрешни характеристики на българския преход към пазарна икономика и плуралистично политическо управление: реституционните закони, които, разбира се, с исторически справедлив контекст, възстановиха поземлената собственост в градовете в реални граници, без да бъдат разработени необходимите регулационни планове, да се осигурят достатъчно терени за комуникационна, инженерна и социална инфраструктура. Резултатът е автомобилно господство над човека в новозастроените зони за обитаване, недостиг на детски градини, спортни площадки, зелени площи. Държавата абдикира от регулативни и управленски функции и се стига до приоритизиране на пазарните механизми и корпоративните печалби. Резултатът е презастрояване и деформирана архитектурна естетика, липсата на ясна, стратегическа, дългосрочна визия за развитие на българските градове в условията на необходим целесъобразен баланс между частни, корпоративни и обществени интереси. Резултатът е урбанистичен хаос и градоустройствени деформации, които оставят дългосрочен отпечатък върху развитието на градовете.

Селищните общи устройствени планове (ОУП) са безусловно необходим, категорично актуален, съвременен и мощен професионален инструмент за прогнозиране, планиране и управление на селищните територии. При споменатите вече характеристики на българския преход ОУП е, както се казва, изкуство на възможното, а не на желаното.

– В общините има ли достатъчен капацитет да се справят с проблемите, породени от грешките на прехода?

– Местните власти нерядко възприемат ОУП само като цветни картинки и обемна текстова информация, а не като сериозен, законово регламентиран, нормативно изискуем, професионално обоснован управленски механизъм за интегрирано, стратегически вярно, балансирано, устойчиво развитие на селищната територия. За съжаление, в определен период (надявам се вече отминал) на ОУП се гледаше основно и като на печеливш проектантски бизнес и в разработването им се включиха множество непрофесионалисти. Считам, че в последните години в процеса настъпи значително професионално хигиенизиране и качествата на екипите чувствително нарастваха. Особено със създаването преди около 15 години на специалността „Урбанизъм” в Архитектурния факултет на УАСГ са налице кадрови предпоставки за ново качество на проектантските екипи. Урбанистите са призвани да планират пространственото развитие на заобикалящата ни материална среда, което означава да се предвидят комплекс от управленски, екологични, естетически, устройствени и др. дейности, които имат за цел постигане на устойчив баланс между статичната материална среда и динамично променящите се човешки потребности за създаване на оптимални условия за възпроизводство на човека и на обществото като цяло.

– Освен добри професионалисти кои са другите фактори за изготвянето на качествен ОУП?

– На първо място, екипът от специалисти за изработването му не трябва да се избира по офертни цени и срокове, а по професионален капацитет, творчески опит, обществена отговорност.

Устройственият план трябва да е резултат от внимателен, комплексен и задълбочен анализ на историческите, природо-географските, антропогенните, социално-икономическите характеристики на територията, потребностите на обитателите. Ще си позволя да припомня, допълня и развия разсъжденията на колегата доц. д-р арх. Веселин Дончев за четирите К по отношение на градската среда. В градската среда хората неминуемо влизат в ежедневни Контакти. Те в определена степен създават Конфликти, които, за да бъдат решени, се нуждаят от определени Компромиси. За създаването на една хармонична, устойчива и модерна градска среда трябва да има и Консенсус на всички заинтересовани в този процес страни – граждани, управляващи, бизнес. Клара Грийд пък казва: „Урбанизмът се занимава със собствеността и земята – следователно с власт и пари”.

– Има ли град или друга урбанизирана територия, които биха могли да се посочат като положителен пример за удачно градоустройство?

– Ще цитирам известната мисъл на финландския архитект Юхани Паласмаа: „Архитектурата превръща първичния хаос на вселената в подреден космос. Тя изпълва безличното пространство с човешка мисъл”. Това великолепно формулирано твърдение с пълна сила се отнася и за градоустройствената дейност.

По света има прекрасни примери за модерно, хуманно, екологично, интелигентно градоустройство – особено в някои западноевропейски страни – Холандия, Белгия, Франция, Англия и пр. Сполучливи нови градоустройствени разработки вече се появяват и у нас и техни автори са интересни и значими български творци: арх. Б. Богданов, арх. И. Панталеев, арх. Г. Савов, арх. Ц. Петров, арх. А. Панов, а и не само те.

– Скоро излезе монографията Ви „Социална инфраструктура”. Как мислите, тя ли е слабото място на българските градове от началото на новия век?

– Монографичното изследване „Социална инфраструктура” е разработено със съдействието на младите колеги – урб. Николай Енчев и арх. Пламена Стоянова, с които работим заедно в специалността „Урбанизъм”. То е теоретичен опит да се проучат и изяснят същността, значението, понятията, принципите за организация и пр., свързани с тази система, проявлението й в урбанизираната среда, управленските подходи, пазарните възможности, нормативните аспекти.

Социалната инфраструктура е една ахилесова пета на обществото, въпреки че в последните години се забелязва подчертано внимание от страна на общинските структури към нея. Проблемът с детските градини, с училищата, с болниците, със сградите на културата, на спорта са изключително важни и те създават интегритет на обществото и осигуряват хуманни условия за пълноценно израстване и на хората, и на общността като цяло.

Тези и редица други проблеми са изследвани, анализирани, интерпретирани в монографичния труд „Социална инфраструктура”. Вярвам, че той ще бъде полезен за студентите по урбанизъм и архитектура, както и за всички специалисти, които имат професионални интереси в тази област.

– Доц. Иванов, продължава ли да е висок интересът към специалностите, застъпени сега в УАСГ? Коя от тях е най-търсена?

– Интересът към висшето образование в страната е един безспорен факт. Но особено важен е въпросът за неговото реално настояще и перспективно бъдеще. Няколко основни фактора влияят върху състоянието на висшето образование у нас: демографската криза, неконтролирано увеличаване на броя на висшите училища без сигурна гаранция за качеството на обучението, възможността да се откриват конюнктурно актуални специалности, които привличат студенти, но не предлагат ясна и стратегически обоснована визия за професионалното им бъдеще; силно заниженият интерес към класическото инженерно-техническо висше образование най-вече поради високите изисквания за качество в процеса на обучение, огромните отговорности при професионалната реализация, а и не особено атрактивното финансово възнаграждение на специалистите в тази сфера.

В резултат и ние изпитваме известни затруднения при някои специалности, въпреки че практиката показва един сравнително устойчив брой кандидати-студенти. Най-малко проблеми в това отношение имаме в Архитектурния, Строителния и Геодезическия факултет. Безспорно трайно се запазва интересът към Архитектурния факултет. Разбира се, на фона на устойчиво заявения интерес към специалността е необходимо решително модернизиране, обновяване, бих казал, и европеизиране не само на образованието по архитектура, но и на всички специалности в УАСГ, което е сериозната цел и амбиция на ръководството на университета.

В България има три регулирани професии – медицинската, юридическата и архитектурно-строителната. Първите две се занимават с проблемите на хората – съответно здравните и междуличностните. Нашата професия изгражда техните мечти. Всички ние – ръководство на УАСГ и преподавателският състав, имаме мечта – за един по-добър материален свят, създаван от ерудирани, интелигентни, образовани, професионално подготвени наши възпитаници и полагаме огромни усилия за това.

– Каква според Вас трябва да бъде връзката между бизнеса и висшето образование?

– Особено важно за нас е обвързването на доказания образователен, научноизследователски и творческо-проектантски капацитет на университета с пазара на труда, с актуалните потребности на съвременния български бизнес. В това направление през изминалите 2 години и половина от управленския ни мандат установихме активен диалог с редица професионални структури, потребители на наши кадри, като Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Направление „Архитектура и градоустройство” – Столична община, Националното сдружение на общините в Република България.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си