Туроператори алармират за риск от лобизъм при районирането на страната

0

 

 Новото деление ще утежни административния апарат и ще увеличи бюрокрацията, предупреждават от бранша

Концепцията за туристическо райониране на България сблъска различните мнения на заетите в туристическия бранш. Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) обяви обществена поръчка за концепцията с финален срок 1 август 2014 г. Дотогава продължават дискусиите сред представители на туристическия, ресторантьорския и хотелиерския сектор. Според повечето от ангажираните с този бизнес с новото райониране територията на страната се раздробява и ще се утежни административният апарат и увеличи бюрокрацията.

Концепцията предвижда районите да са 9 на брой. За всеки от тях се предлага основна и разширена специализация. Основната специализация е комбинация от два вида туризъм, които в съчетание определят уникалността на района.

Разширената специализация включва освен основните и до 4 допълващи вида туризъм.

От туристическото райониране на България има и ползи и вероятни вреди, смята Иван Иванов, председател на Бургаската регионална туристическа камара. Кои са ползите според него? На първо място България ще се рекламира, като всеки район се експонира като дестинация. Например цялото Южно Черноморско крайбрежие – от Обзор до Резово.

На второ място ще се направят маркетингови проучвания за качеството на този продукт, който се предлага.

На трето място – всеки туристически район ще има свое управление, ще се ръководи от изпълнителен директор и в него ще членуват общините. Неправителствените организации, туроператорите, туристическите агенти,

транспортните фирми, хотелиерите – съгласно закона доброволно ще участват, както това е в редица страни със силно развита икономика, обясни Иван Иванов.

Притесненията ми са, че могат да се развият лобистки интереси, да се създаде бюрокрация. В ръководството на самия район трябва да бъдат избрани най-добрите кадри в туризма, но аз се съмнявам, че това ще стане“, коментира Иванов.

4-5-draganov

Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:

   Раздробява се маркетинговият продукт

По начина, по който са уредени туристическите райони, много силно се раздробява туристическият продукт, и то в условията на глобализация. Това го прави неконкурентен. Преди 20 години би било добра мярка. В днешно време в света има организации за маркетинг на дестинацията, които създават интегриран туристически продукт. Те са търговски дружества, не са райони, могат да бъдат и транснационални, т.е. да обхващат значителни територии. Това са организации, които се създават с цел маркетинг и реклама на определени територии. Българският туристически продукт е на малка територия. Една организация може да го обхване.

4-5-malina

Малина Стратиева, член на УС на Бизнес асоциация Слънчев бряг:

 Не за всяка община секторът е приоритет

Смятам, че така предложеното райониране няма да донесе ползи на туризма. Мисля, че трябва да има райони, но по-малко, сега е много раздробено.

Не може на всеки от тези райони приоритет да е туризмът. На някои примерно може да е приоритет селското стопанство, което се ползва от туризма, както навремето го наричахме „тил на туризма”. Освен това районирането ще доведе до още повече администрация и бюрокрация.

4-5-ivanov1

Иван Иванов, Бургаска регионална туристическа камара:

 Добре е, че Черноморието е разделено на две

Поздравления на авторите за това, че Българското Черноморско крайбрежие е разделено на два района – Северно и Южно. Но професори, доценти предлагат да има един район за цялото крайбрежие с център Бургас. Мотивите им са, че легловата база е на Южното Черноморие и то е много повече рекламирано, търсено и познато на туристите от Европа и ОНД. Самата инфраструктура насочва на юг. Чартърните полети доминират на летище Бургас. Но не бива да има излишни търкания. Морският туризъм привлича най-много туристи и това дава възможност да се създадат два района – Северно и Южно Черноморско крайбрежие. Според мен изкуствено е отделен район Розова долина. Там има два малки града – единият с население 30 хиляди, а другият – с 45 хиляди жители.

 

Туристически райони

– район Дунав, с център Русе

– район Стара планина, с център Велико Търново

– район Розова долина, с център Казанлък

– район Тракия, с център Пловдив

– район Родопи, с център Смолян

– район Рила-Пирин, с център Благоевград

– район София, с център София

– район Северно Черноморие, с център Варна

– район Южно Черноморие, с център Бургас

4-5-Tur-BL

Здравка Чимева, туроператор в Благоевград:

 Спешно да се задвижи рекламата на всички нива

България според проекта за национална концепция за туристическо райониране е разделена на девет района и Благоевград е център на единия от тях – Рила-Пирин. Аз разсъждавам като туроператор и от гледна точка на практиката смятам, че не може да се прави деление на различните видове туризъм, които да се развиват в отделните райони, при тази малка държава с територия, която може да се обходи за един ден. Туризмът освен цел на пътуването включва и едни основни услуги – настаняване, транспорт, изхранване. Оттам нататък останалото е насоченост – културен туризъм, поклоннически, винен или някакъв друг вид туризъм.Те са пряко свързани с даден регион.
По време на обсъждането за туристическото райониране на България обаче ме смути това, че една административна единица, каквато е Кюстендилска област например, се разделя на две части, които минават към два туристически района. Не виждам логика. Не мога да разбера също защо се губят толкова време и пари, за да се направи и една нова администрация за управление на туризма в съответния район. Нелогично е. Всички тези, които ще бъдат назначени от държавата, трябва да имат някакъв бюджет. На човека, който ще отговаря за даден регион, ще му трябва и офис, и транспорт, ще поиска и секретарка, ще има разходи за административни нужди. В Закона за туризма е залегнало таксите за туристическа дейност да са в отделна сметка, но това не се спазва. Спешно трябва да се задвижи въпросът с туристическата реклама.Трябва да върви на всички нива – национално, регионално, градско, селско. Естествено, и инфраструктурата трябва да се оправи, макар че понякога и пътуването с каруца е запомнящо се пътешествие. Но най-важно е парите, които влизат в хазната от туризма, да се връщат в бранша и да служат за неговото развитие. И ако се създава някаква нова администрация по райони, тя да не е „куха“, а да е изградена от специалисти.

4-5--Ragin

Благой Рагин, председател на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА):

 Гръцкият модел е добър и за нас

Идеята за туристическо райониране не е наша. Има я в доста страни и най-близък пример са съседите ни от Гърция. Там разделянето на специфични като туристически продукт области работи дори в условията на криза, каквато страната продължава да изпитва. Гърция излиза на международния туристически пазар презентирайки не даден курорт, а районите си. Смисълът на това райониране е да се даде тласък и на по-малките и не толкова атрактивни общини. Защото, ако имаш море или планина в региона, е лесно, туристите сами идват. Затова смятам, че има смисъл да се дискутира темата. Най-малко за да се разбере,че това е шанс държавата да може да финансира туристическия бранш. Сега за реклама, проекти, презентации, участия на туристически борси пари се дават трудно. Търси се законовата форма, защото държавата няма право да субсидира браншови структури. Ако влезе в сила туристическото райониране с неговите структури, това вече ще е улеснено. Но не съм оптимист, че идеята ще стане факт много скоро. Предстоят предсрочните избори наесен, зависи какво ще е новото правителство и как ще погледне на проблемите на туристическия сектор.

 

 Водещи европейски канали излъчват видеоклипове за България

4-5-Raionirane-2

Три вълни на телевизионна рекламна кампания ще бъдат излъчени по европейски телевизионни канали. Билбордове в Германия, Варшава и Москва пък ще промотират българския туризъм. Това са част от проектите и дейностите, предвидени в най-актуалните рекламни кампании за България на чуждите пазари. За да повиши информираността за туристическия продукт у нас, действа проект за интегрирани комуникационни кампании за страната на целеви пазари. Общата му стойност е над 7,2 млн. лева. В Германия например се залага на мащабна онлайн презентация. Предвидени са е-бюлетини, информация и банери в поне 3 водещи немски сайта за туризъм, като достигнатата аудитория ще е 15 000 души. Над 50% от рекламните клипове ще бъдат излъчвани в праймтайм по национални ТВ канали. В Русия пък имаме над 90 статии, 45 рекламни карета за България в поне 9 туристически издания. 20 билборда за страната ще красят метрото в Москва и Санкт Петербург, а други 10 ще бъдат поставени из цялата руска столица. Още 50 билборда ще информират жителите на Полша за българския туризъм. Те ще са поставени във Варшава, Познан, Вроцлав и Краков, като се очаква да достигнат аудитория от 500 000 души. Над 220 клипа за България ще бъдат въртени по националните тв програми в Румъния. В Украйна рекламираме българските плажове и курорти с 200 излъчвания по национален телевизионен канал и 20 рекламни карета и публикации в печатни издания. Други 200 клипа ще се пускат по програмите в Швеция. С още 3,1 млн. лева ще се стимулира вътрешният туризъм. Предвижда се създаването на редица рекламни клипове, кратки филми, репортажи и рубрики, които да се излъчват по националните канали в страната. Включени са и участия в 15 туристически борси и изложения.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си