Навигатор Home » На фокус » С новооткрити ценни артефакти приключва археологическо лято 2017

С новооткрити ценни артефакти приключва археологическо лято 2017 

12-13--4erven3

Имаме повече шансове да привлечем платежоспособни гости за културен туризъм

Малко преди официалния финал на археологическо лято 2017 проучващите артефакти от цялата страна започнаха да отчитат свършеното през последните горещи месеци. И тази година ценни находки не липсват на повечето археологически обекти. Радващото е, че все повече се мисли не само за съхраняването на откритията, но се работи и за тяхното експониране и цялостна социализация на терените, на които се правят проучвания. Държавата, а и все повече общини инвестират усилия и средства в археология с амбиции да привличат туристи както от страната, така и от чужбина. Археологическият туризъм в европейски и световен мащаб се радва на популярност и растящ интерес, а и носи изключително добри печалби.

Представителен храм е впечатляващата находка на крепостта Червен

Една от приятните изненади на археологическото лято на крепостта Червен е представителен храм, обявиха на терен археолозите Стоян Йорданов – ръководител на екипа, и Светлана Великова от Регионален исторически музей – Русе.

12-13--4erven-1Началото на проучването бе на 10 юли, като вниманието бе насочено към западната част на средновековния град, където е разположена крепостна стена. За църковната роля на Червен знаехме заради имената на четирима митрополити, започна своя разказ Стоян Йорданов. Предполага се през 1235 година, когато е възстановена независимата българска църква, Червен става митрополитски център. Това се потвърждава и от резултатите от проучванията. Има две митрополитски църкви, първата е от периода на Второто българско царство и втората – от ранния османски период. Църковното значение на града, в който са живели около 10-12 хиляди души, се потвърждава и от множеството малки енорийски църкви. Още в първите дни на проучването става ясно, че разкопаваната структура е основа на църква – шестнадесета, разкрита до момента на територията на средновековния Червен. Тя е разположена от едната страна на крепостната порта с ширина от 6 метра и вероятна дължина 13 метра. Размерите и начинът на градеж я отвеждат сред най-представителните храмове на територията на средновековния град. От северната страна на църковната постройка, както и в нейната вътрешност се разкриват четири гробни камери. Разкрити са множество фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси, които някога са украсявали стените на постройката. Вероятната датировка за храма е ХІV век. Проучваната църква е описана в план на Карел Шкорпил, който я отразява и пише, че до входа има някакво голямо кулоподобно съоръжение, разказва археологът Стоян Йорданов. Именно това съоръжение ни доведе до тук и още първите дни установихме, че това е една изключително хубава църква. Откриването й беше изненада за нас, казва и Светлана Великова от Регионалния исторически музей – Русе. Според предварителните данни очаквахме да копаем проход с кула. Това, което открихме до този момент, е нейната притворна част и част от основното помещение на църквата. Много от стенописите на тази сграда са фрагментирани и ги срещаме навсякъде. Те представят своеобразни цветови решения, мотиви с графични изображения и флорални мотиви. Конструктивните решения също са любопитни, допълва Светлана Великова.

12-13--4erven-2Църквата е уникална за това, че съществува точно тук, на това място, нещо, което не очаквахме, а това променя досегашните ни представи. Защо тази сграда е тук, защо е близо до основната пътека и накрая защо от едната и страна имаме стена – въпроси, на които тепърва предстои да отговорим, сподели Великова.

На северната страна на терена е открит човешки скелет в гробна яма. Има и още две-три погребения в основната част на църквата – нормална практика за погребване на монашеското население около църквата.

ПРОУЧВАНИЯТА

Червен е археологически обект със значим принос в изучаването на средновековната българска култура. Началото на археологическото проучване е поставено през 1910/1911 г., а от 1961-ва разкопки се провеждат всяка година. Разкрити са замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, църкви, обществени административни сгради, много жилища и значими археологически находки. Национален археологически резерват от 1965 година.

Проф. Николай Овчаров:

Разкопките на Перперикон са към своя край, но имаме още много работа

12-13_Ov4Разкопките на Перперикон бяха изключително интересни, както всяка година. Практически вече навлизаме в третия месец, като ще работим докъм средата на септември. Това каза археологът проф. Николай Овчаров за разкопките в Перперикон. Той обясни, че са разкрити огромни площи около най-голямата раннохристиянска базилика, която беше разкопана миналата година. Това е 35-метровата базилика в южния квартал на Перперикон. По думите на археолога, вече са свързани базиликата с двореца-светилище с най-интересното място, което бе разкрито още преди 15 години. „След като завършихме разкриването на Акропола на Перперикон, започнахме да изясняваме и структурата на неговите квартали, в момента по-специално южния квартал“, сподели проф. Овчаров. Той уточни, че това е бил голям площад, който е създаден някъде в Античната епоха, в Римския период, когато е неговият най-голям разцвет. Така през втората половина на V век се появява тази грандиозна базилика, каза още изследователят. Наоколо започват да излизат сгради, но имаме още много да работим, заяви археологът и уточни, че когато се копае град, работата не може да приключи за 1 или 2 години.

Припомняме, че край огромната базилика, която беше открита миналата година, археолозите намериха и „град на мъртвите”. Близо 100 саркофага показват как са били погребвани хората. Разкриването на гробовете започна с проучване за ценности в тях. Това е третият голям акропол на Перперикон. Останалите са от другата страна на хълма, която вече е добре проучена и привлича все повече туристи.

Изграждат втори парк при неолитното селище на София

Столична община планира изграждането на втори археологически парк при неолитното селище в „Слатина”. Това съобщи кметът Йорданка Фандъкова по време на посещение на обекта. Тя инспектира разкопките заедно с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и зам.-кмета на София Тодор Чобанов, тъй като собствеността на терена е смесена – между общината и БАН. „Имаме подписано споразумение и на това място ще бъде изграден вторият археологически парк, а на Западната порта вече завършихме първия етап от първия парк, каза Фандъкова. По думите й, проектът е готов за кандидатстване за финансиране пред европейските програми, предстои изготвянето на подробен устройствен план на терена.

neolitno-seli6te

Нефритената свастика бе миналогодишната голяма находка от праисторическото селище Слатина

По обекта в „Слатина” се работи от 5 години, инвестирани са около 300 000 лв. Освен експонирането на археологическите останки и парковата част ще има и посетителски център. През тази година в рамките на разкопките са открити нови помещения, за които се предполага, че са зърнохранилища. Всяко едно от тях е с пещ за изпичане на хляб. Открито е и овъглено зърно в рамките на няколкостотин килограма. Намерени са и нови глинени съдове, като един от тях ще бъде напълно възстановен. Селището е от късната праистория, с обща площ от 300 дка и се намира на територията на научния комплекс на БАН на Четвърти километър. Според археолозите то датира от 6000-5500 г. пр. Хр. и е едно от най-ранните селища в Югоизточна Европа, населено от първите земеделци и скотовъдци на континента.

Тържища и пристани на 6 хил. години откриха на устието на Ропотамо

Преди 6000 години в района на устието на река Ропотамо е съществувало селище. Това са открили учените от Черноморския археологичен проект Black sea MAP след първия етап на проучванията си през тази година.

12-13_Ropotamo

Подводната археология

Още по-интересното откритие на подводните археолози е, че на това място последователно са съществували селище от ранната бронзова епоха, тържища и пристанища от времето на най-ранната гръцка колонизация на Черно море, а след това и от ранновизантийската епоха, Средновековието и османския период.

Според д-р Калин Димитров – директор на Центъра за подводна археология в Созопол, морето постепенно е отнемало парчета от сушата. Откритите селища са били на сушата преди 6 хилядолетия, но повдигането на нивото на морето ги е поставило под водата впоследствие.

Морското равнище се е вдигнало постепенно с около 7-8 метра и поради тази причина подводните археолози са се натъкнали на ясно изразени пластове от различните епохи. Открити са и множество артефакти – главно луксозна керамика от различните епохи в района.

Местното население е използвало залива пред устието на река Ропотамо, защото е пренасяло стоки откъм Меден рид в Странджа планина към пристанищата. Самите древни селища и тържища са се намирали по южния склон на нос Свети Димитър в резервата „Ропотамо”.

На финал са дейностите на Голямата базилика в Пловдив

12-13--Pl-3Археологическите разкопки на Голямата базилика в Пловдив са на финал, съобщи ръководителят на обекта Жени Танкова. Същинската работа на археолозите започна преди две години. Проучванията струват над 10 млн. лв. – половината от тях осигурени от фондация „Америка за България“, другата сума – от община Пловдив. Епископската базилика е изключително мащабна по размери, датирана е IV-VI век, което я прави най-голямата сграда от този период на територията на България. Обектът е обявен за паметник на културата. Наскоро започна работата и по другия голям археологически обект в Пловдив – Небеттепе, който ще се превърне в туристическа атракция. Очаква се до 2019 г. реставрационните дейности на тепето да приключат.

 

Добавете коментар