Навигатор Home » На фокус » Стартира мегапрограмата за Европейската година на културното наследство 2018

Стартира мегапрограмата за Европейската година на културното наследство 2018 

12-13-NASLEDSTVO.1

Близо 7,8 милиона работни места в ЕС са свързани с туризма, строителството и опазването на архитектурни обекти

2018 година е обявена за Европейска година на културното наследство. Това предвижда поредица от единствени по рода си прояви за честване на богатото и разнообразно културно наследство на Стария континент.

Това наследство е навсякъде около нас – в градовете, в пейзажите, в археологическите ни обекти. Можем да го открием не само в литературата и изкуството, но и в занаятчийските умения, в кулинарията, във филмите, песните и приказките. Културното наследство ни обединява в своето многообразие. Днес то е по-достъпно от всякога благодарение на технологиите и интернет, разкрива платформата на европейските институции, ангажирани с честванията.

Целта на Европейската година на културното наследство е да се насърчат повече хора да откриват и изучават културното наследство на Стария континент, както и да се засили чувството на принадлежност на европейците към общото европейско семейство.

През 2018 г. ще се акцентира върху:

  • Стойността на културното наследство за обществото
  • Приносът му за икономиката
  • Ролята му в европейската културна дипломация
  • Значението на неговото съхранение за бъдещите поколения.

12-13-nasledstvo

Европейската година на културното наследство ще включва инициативи и прояви на европейско, национално, регионално и местно равнище. На национално равнище тя ще се организира от координатори, определени от всяка държава – членка на ЕС. На европейско равнище тя ще бъде организирана съвместно с институциите на Европейския съюз, а именно – Комисията, Парламента и Съвета, както и Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет. Ще се включат и основни действащи лица от професионалната област.

Планираните инициативи

През 2018 г. ще се проведат хиляди дейности и чествания в цяла Европа. 10 големи европейски инициативи ще гарантират, че отзвукът от честванията ще продължи и след 2018 г. Тези инициативи ще се изпълняват от Европейската комисия в сътрудничество с ключови партньори (Съвета на Европа, ЮНЕСКО и други европейски организации). Чрез десетте инициативи ще бъде извлечена максимална подкрепа за постигането на четири цели – участие, устойчивост, защита и иновации.

Европейските дни на наследството

Само в рамките на тези дни, които се провеждат ежегодно в държавите – членки на ЕС, са планирани за организация и провеждане на над 70 000 прояви с участието на над 20 милиона души. Сред по-ключовите събития са:

Знакът за европейско наследство, присъждан на обекти, които ознаменуват и символизират европейските идеали, ценности и история;

Европейските столици на културата – ежегодно избирани два града, които олицетворяват културното богатство на Европа. През 2018 г. столици на културата ще бъдат Ла Валета, Малта, и Леуварден, Холандия. Проявите в тези две държави ще бъдат следени много внимателно от български екип, тъй като Европейска столица на културата за 2019 година ще бъде Пловдив.

Наградите Europa Nostra – сред многобройните награди на ЕС, свързани с архитектура, култура и изкуства, с голяма тежест и по-специална е наградата за културно наследство Europa Nostra. Тя се присъжда за най-добрите практики в областта на опазването на културното наследство, неговото управление, както и свързаните с него научни изследвания, образование и комуникации.

Освен всичко това през цялата 2018-а ще се финансират много проекти с подкрепата на „Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“, „Еразъм +“, „Европа за гражданите“ и други програми на ЕС за финансиране.

Инфраструктурни проекти са приоритет в програмата на Малта като културна столица

„Културното наследство е не само наследство от миналото, но и ресурс за бъдещето ни“, коментира Тибор Наврачич, европейски комисар по въпросите на образованието, младежта, културата и спорта.

Културното наследство играе важна икономическа роля в Европа. В отрасъла са заети над 300 000 души, а 7,8 милиона европейски работни места са косвено свързани с него, например в областта на туризма и строителството. Освен това културното наследство има положително – макар и все още недооценено – въздействие върху нашите общества, като допринася за качеството на живот, социалното сближаване и междукултурния диалог.

За европейски столици на културата за 2018 г. са обявени столиците на холандската провинция Фризия – Леуварден, и на Малта – Валета, които са богати на история.

Леуварден планира да реализира 800 проекта, за да покаже пред Европа своята отвореност и любопитство към идеи и предизвикателства. Сред събитията са изложба на творбите на известния художник Мориц Корнелис Ешер, родом от града, надпревара с платноходни кораби и театрална постановка със 100 фризийски коне.

В центъра на програмата на Валета за културна столица са няколко инфраструктурни проекта, които се предвижда да намерят развитие далеч отвъд 2018 г. Пример за това е трансформирането на изоставена стара кланица в обществен и икономически център. Сред планираните събития са и демонстрация на древни кораби в главното пристанище, джаз фестивал и безплатни обиколки на музеи и културни обекти.

 ЛОШ ПИАР

Бузлуджа сред 12-те най-застрашени от разруха паметници на Стария континент

12-13-buzludja.2Паметникът на Бузлуджа попадна сред 12-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа в годишната класация на организацията „Европа Ностра” и Института на Европейската инвестиционна банка. Това е полуфиналът на ежегодната й инициатива, а 7-те финалиста ще бъдат обявени през март, заяви арх. Дора Иванова, която има проект за спасяването на паметника. „Свидетели сме на интересна ситуация. България е председател на Съвета на ЕС, а 2018-а е Година на европейското културно наследство. Номинацията на паметника на Бузлуджа от „Европа Ностра“ е шанс той да бъде запазен“, каза арх. Иванова.

Програмата на организацията не е финансираща. Тя е насочена към опазване на културното и историческото наследство и подпомагане реставрирането на 7 паметника. Ако този на Бузлуджа е сред тях, ще има гарантирана помощ от комисия от европейски експерти и специалисти, които ще направят обследване на паметника и ще изразят компетентното си мнение за възможностите за неговата реставрация.12-13-buzludja.1

Целта на „Европа Ностра“ е да привлече внимание на високо ниво, включително и на страната, чиято забележителност е попаднала в списъка. Наред с дом-паметника на Бузлуджа са номинирани историческият център на австрийската столица Виена, историческият център на Агирокастро, Албания, късновизантийски църкви във Воскопоя и Виткуки, отново в Албания, въглепреработващо предприятие в Белгия, стара въжена линия и манастири в Грузия, казиното в Констанца, Румъния, замък в Тоскана, праисторически находки в Испания, сиропиталище на Принцовите острови в Истанбул и фабрика за лед в Обединеното кралство. Някои от тях са застрашени от занемаряване или ново строителство, а други – поради липсата на експертен капацитет, отбелязва организацията на своя сайт. Обектите са избрани от жури от историци, архитекти, реставратори и експерти по устойчив туристически бизнес на базата на предложения, направени от цяла Европа. Важен елемент от кандидатурата е възможността мястото да носи и икономически ползи. Предложението от българска страна е направено от фондация „Проект Бузлуджа”, основана от арх. Иванова, благодарение на която в момента има и охрана на Бузлуджа. Окончателният списък със застрашени забележителности се избира от управителния съвет на „Европа Ностра”.

12-13-buzludja.3„Ще се възползваме от всяка възможност, която ни бъде предоставена. Една от тях е публично-частното партньорство. Интерес към този обект има от страна на различни инвеститори и аз съм оптимист за бъдещето. На първо място трябва да се извърши консервацията на паметника и след това да се мисли за това с какво съдържание ще бъде изпълнен той. Ние водим борба за оцеляването му и за това Бузлуджа да спре да разделя хората на България – каза областният управител на Стара Загора Гергана Микова. – Сега има шанс повече от всякога паметникът да бъде запазен. Монументът притежава огромен туристически потенциал. Хора от цяла Европа продължават да го посещават. Въпреки че достъпът в полуразрушената сграда е забранен, много туристи денонощно влизат вътре и то срещу заплащане“, допълни тя.

На 15 март „Европа Ностра“ ще обяви седемте европейски паметника, за чието съхраняване ще бъде оказано съдействие.

Арх. Иван Колев, специалист по консервация и реставрация на сгради – недвижимо културно наследство:

Държавата все още няма стратегия за поддържане на движимите и недвижимите си ценности

12-13-IVAN-NASLEDSTVO.Според мен трябва да направим разлика между представянето на различните измерения на наследството – материално (движимо и недвижимо) и нематериално. Всеки има своето различно значение за обществото ни и се правят различни усилия за неговото опазване и интерпретиране.

Нематериалното наследство е нещо, което по-голяма част от обществото усеща като част от своята идентичност и се стреми да съхрани и предаде – из страната се спазват традиционните чествания, провеждат се многогодишни фестивали и се създават нови, посветени на занаяти, кулинария, песни, танци и др. Важно значение има ролята на общностите, които поддържат и предават своите традиции и знания.

Що се отнася до материалното наследство, връзката на хората с него е по-слаба. Поне това виждаме от начина, по-който се извършва неговата защита и интерпретиране. Масово убеждение сред собствениците на сгради – културно наследство, е, че тези сгради представляват тежест и трябва да бъдат съборени и преизградени. Когато не се събарят, много често реставрациите или съвременните намеси по тези обекти унищожават архитектурните им качества, но най-важното, унищожават информацията, която те носят – информация за историческия период, в който са изградени, част от нашата обща българска и европейска история.

Има няколко причини за това. Първо, държавата все още няма стратегия за културното си наследство – това означава липса на ясни краткосрочни и дългосрочни национални приоритети, целево начално образование, липса на целево финансиране и подкрепа на собствениците на недвижими културни ценности (финансова, методическа и др. подкрепа). Второ, не е решен един голям проблем с обвързването на наследството с нуждите на местните общности. Голяма част от обектите на наследството не са достатъчно добре изследвани, не е изведена тяхната пълна културна стойност и това допринася за по-лесното им унищожение. Тук нова и важна роля, която ще се засилва в бъдеще, имат гражданските сдружения – формални и неформални. Все по-многобройни стават различните групи от хора, защитаващи дадена кауза, свързана с културното наследство. Такива групи провеждат информационни събития, дискусии, документират наследство и създават едно ново усещане в обществото за нуждата от интерпретация на наследството. Това е важно, защото от желанието на местните общности изцяло зависи как ние защитаваме и представяме наследството си пред външни посетители – били те от Европа, или другаде.

Може би стана по-дълго, но няма кратък и ясен отговор – наследството има различни измерения и е важно да изследваме различната връзка на обществото с различните видове наследство, това е показателно за нашата култура, показва нашето развитие.

 

 

Добавете коментар