Навигатор Home » Интервю » Славейко Давидов, кмет на село Слатина: Без пари реализацията на какъвто и да е проект е невъзможна

Славейко Давидов, кмет на село Слатина: Без пари реализацията на какъвто и да е проект е невъзможна 

Славейко Давидов е от Берковица. Завършва Лесотехническата професионална гимназия в родния си град. През 2015 г. е избран за кмет на с. Слатина, чието население е 226 души. Познава добре проблемите и радостите на жителите, затова наред със служебните си задължения търси начини за разнообразяване живота на хората.

Срещаме подкрепа от страна на общината, но тя е по-скоро морална

Разговаря

Виолета ВЛАСТАНОВА

– Г-н Давидов, наскоро в Слатина започна подмяната на водопровода на централната улица на селото. Докъде стигнаха строително-ремонтните работи?

– Вече сме на етап приключване. Момчетата имат още може би около 1 седмица работа и сме готови. Подменят се старите етернитови тръби с нови полиетиленови на главната улица на селото, която е с дължина 300 метра. След като се направи водопроводната мрежа, ще бъде асфалтирана и цялата улица. Поне това предвижда проектът, който се изпълнява по Програмата за развитие на селските райони. Обновлението е планирано в инвестиционната програма на община Берковица за 2017 г. След изпълнението на ремонтните дейностите жителите на нашето село ще имат чиста вода и ще я получават редовно, тъй като няма да има аварии.

– Какви други проекти изпълнявате в момента?

– На този етап не работим по никакви други проекти. Имах огромното желание в селото да направим един хубав парк със зелени площи и зони за отдих, но за съжаление предложението ми не бе прието. Оказа се, че изпълнението ще бъде доста сложно, тъй като нароченото място се намира в дол, където ще трябва да се изгради мост, под него да се прокарат тръби, след това да се засипва отгоре. Освен това всичко трябваше да мине през областната управа в Монтана, да се чака разрешение, одобрение и т.н. и по тези и други причини нещата не се случиха. Така че засега ще разполагаме с това, което имате.

– Не срещате ли подкрепа от страна на общината?

– Подкрепа има, но тя по-скоро е морална. Колегите ме разбират, съчувстват ми, но като няма пари…

Приемат се всички мои идеи, но без финансова помощ реализацията на какъвто и да е проект става почти невъзможна. Трудно е! Много е трудно! До миналата година нямахме дори читалище, слава богу, успяхме да се сдобием с културно средище. Но не се отчайваме. Ще продължаваме да се борим.

– Сега каква дейност се развива в читалището?

– Имаме певческа група, там се събират хората от селото, репетират. Съставът ни пътува много, участва в различни мероприятия – явява се на различни конкурси, фестивали. Сега през септември имат участие в Стара Загора.

– Радва ли се селото на туристи и с какво ги привличате?

– Да, в селото идват много туристи. Цяло лято имаше хора от Варна, Шумен, Козлодуй. Наслаждаваха се на тишината, спокойствието и на природата. Опитваме се да ги привлечем с минералните извори, за които също имах идея да развием, но и там нищо не стана. Три години се борих за един инвеститор, който имаше желание да изгради цех за бутилиране на минерална вода, но не срещнах никаква подкрепа. И така си остана всичко.

– Има ли млади хора в селото и с какво се занимават те?

– Жителите в селото намаляха. Повечето млади хора избягаха в по-големите градове и в чужбина, защото тук реално няма какво да работят, а трябва да си изкарват пари за препитание. И детската градина я затвориха, тъй като няма деца. В момента има само едно детенце, което всяка сутрин го возят до Берковица на забавачка. По същия начин се извозват и малчуганите, които учат във Вършец. А вече по-големите, младежите, те са навън. Връщат се през лятото, когато селото оживява.

– Тогава в Слатина се провеждат и две традиционни за селото събития – пленерът по живопис и земляческата среща. Как минаха те?

– И двете събития минаха много добре. Пленерът по живопис и дървопластика се проведе за седми път, като тази година темата бе красотите на планината край селото и хората, които са останали да живеят в него. Участваха около 15 творци от страната, които пресъздадоха прелестите на Стара планина, селския бит, местните хора. Накрая пленерът завърши с изложба на творбите в местния хотел. Проявата е включена в културния календар на общината, която е и организатор заедно с прочутия местен дърворезбар Найден Кирилов, който е и един от най-активните участници. Родовата среща също е традиционна. На нея се събират хора от няколко поколения със слатински корен, които са се разпръснали наблизо и надалеч. Виждат се, говорят си, разтъжват се. На празника има и музика, и песни, и танци. Вълнуващо и мило е това събитие, защото то сплотява хората и помага за съхраняване на родовата памет. То вече се превръща в емблема на приемственост, на родова памет, която хората ценят и съхраняват.

Добавете коментар