Навигатор Home » На фокус » Скоростен път между България и Сърбия развива транспортната свързаност на Балканите

Скоростен път между България и Сърбия развива транспортната свързаност на Балканите 

12-13_Skorosten_Put.2

Реалното изпълнение на 32-километровия участък София – Белград стартира още през тази година

12-13_Skorosten_Put

Вицепремиерът и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Зорана Михайлович се срещна с министъра на транспорта Ивайло Московски (в средата) и министъра на регионалното развитие Николай Нанков (вдясно)

До две години и половина се очаква да бъде изграден скоростният път между София и сръбската граница. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков след среща с вицепремиера на Сърбия Зорана Михайлович.

Министърът на транспорта Ивайло Московски, министърът на регионалното развитие Николай Нанков и Зорана Михайлович, вицепремиер и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия, са постигнали споразумение в областта на вътрешноводния, водния и на железопътния транспорт между двете държави. Московски и Нанков подчертаха, че срещата е провокирана от приоритета на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, а именно свързаността и интеграцията на Западните Балкани.

Въпреки известното забавяне за изграждане на скоростния път между София и Белград – част от международния коридор №10, са предприети бързи действия. Реалното изпълнение ще стартира още тази година за изграждането на 32-километровия път, каза министър Нанков. Той благодари на сръбския си колега за подкрепата, заради която сме получили част от финансирането на проекта чрез инструмента за свързаност на Европа.

Останалата част от проекта ще покрием със собствени средства и се надявам в рамките на следващите две и половина години да завършим българската страна от пътя София – Ниш – Белград, каза регионалният министър. Той посочи още, че с осигурения бюджет от около 35 млн. евро по Трансграничната програма за втория програмен период ще можем да организираме устойчиви трансгранични проекти, насочени към общините на двете държави и свързани с развитието на туризма, околната среда и младежки политики.

„Позицията на Сърбия е „за” членство в ЕС, за да може целият регион да функционира и Западните Балкани да бъдат свързани на всички нива”, коментира вицепремиерът Зорана Михайлович. Тя припомни важността на свързващия път между двете държави, като подчерта, че през миналата година Сърбия е построила вече около 200 км от пътя Белград – Ниш.

Електрификацията на жп линията Ниш – Димитровград има осигурено финансиране, каза още Михайлович. Тя подчерта, че реконструкцията, модернизацията и електрификацията на пътя Ниш – Димитровград, както и изграждането на околовръстния път за Ниш, е най-важният за сръбската страна проект и той ще струва 265 млн. евро. Другият важен за западната ни съседка проект е газопроводът Ниш – Димитровград, който е договорен и финансиран от европейски фондове за около 60 млн. евро.

Ивайло Московски информира, че до 6 месеца ще падне роумингът между България и Сърбия и цените драстично ще намалеят. Извън темата транспорт се работи по всички видове свързаности между балканските държави като оптична връзка между България, Сърбия и Румъния.

Сърбия е взела 850 млн. евро кредит са изграждане на коридор №10 от европейските институции.

12-13_Skorosten_Put.1Сръбската страна има одобрено финансиране от ЕИБ за изграждане на жп трасето до българската граница. Този проект е обезпечен финансово от сръбска страна и вероятно леко ще изпреварят темповете, с които ние работим, каза Московски.

От българска страна пътят София – Драгоман е разделен на две части. Пътят София – Волуяк е в тръжна процедура, с осигурено финансиране. Изготвен е технически проект за Волуяк – Драгоман и в рамките на следващите три години ще имаме железопътна свързаност между двете държави, посочи Московски.

ПО ШЕНГЕНСКИ МОДЕЛ

Облекчение за карго товарите

12-13-KargoБългария и Сърбия ще правят „малък“ Шенген за бърза обработка на карго товарите. Най-важният въпрос, обсъден на българо-сръбската среща, бе премахването на бариерите при преминаване на товарите по границата. В момента за обработката на един тир са необходими около 2-2,5 часа от двете страни на браздата, а на един автомобил – около час, каза премиерът Зорана Михайлович. По думите й, това вреди на конкурентоспособността на превозваните товари. Решението е общ българо-сръбски екип да проверява камионите. Така проверките ще бъдат намалени на една, вместо сегашните две – от двете страни на границата. Това ще ускори трафика и ще намали опашките от тирове. За целта ще се иска разрешение от Европейската комисия – т.нар. дерогация – частична отмяна на разпоредбата за граничен контрол по отношение на товарите, каза транспортният министър Ивайло Московски. Очакванията са процедурата да отнеме около една година и от следващата обработката на товарите по българо-сръбската граница да става по-бързо, чрез един съвместен екип. За пътници не е възможно да бъде получено такова разрешение и по тази причина за леките автомобили няма да се иска, стана ясно от обясненията на Московски.

НОВ МОСТ ПРИ РУСЕ

12-13-MOST1Изграждането на следващ мост над река Дунав край Русе става все по-реалистично. Това стана ясно след провелото се наскоро съвместно заседание на правителствата на България и Румъния в резиденция „Евксиноград“. Съоръжението ще реши проблема с трафика и ще е качествена връзка с очакваната магистрала Русе – Велико Търново. Премиерите на двете страни заявиха, че са разпоредили действия на ресорните по проекта министерства. Според премиера Борисов финансирането може да се осъществи със собствени средства, а изплащането на инвестицията ще стане в следващите 15-20 години от тол таксите или чрез отдаване на концесия. Най-вероятното място за съоръжението е в района на град Мартен, където и реката е по-тясна. Моментът за реализация на подобен проект е изключително подходящ предвид Европредседателството на България през 2018 г., която пък година по-късно ще бъде последвана от Румъния.

ПРЕВЕНЦИЯ

Полицията изготви карта с най-опасните трасета у нас

126 са смъртоносните отсечки по българските пътища, където стават стотици катастрофи с десетки убити и ранени. Това показва справка на Пътна полиция, предоставена на Съюза на българските автомобилисти. Цифрите са за 2016 г., а новият списък за 2017-а ще бъде изготвен до 31 март тази година. От СБА призоваха шофьорите да бъдат особено внимателни в пет пътни участъка в страната. Освен заради висока скорост и човешка грешка, там има и други причини за катастрофи, като например лоша пътна настилка и недобра маркировка. Пътят от Русе до Бяла, който е изключително натоварен и рисков, е най-опасният у нас. До него се нарежда АМ „Тракия” на 66,300 км в посока София, където се образува аквапланинг, и в участъка от 165 км до 208 км в посока Бургас, както и огледално в посока София в активна лента, където е деформирана пътната настилка.

12-13-Opasni-puti6ta

В списъка попада и АМ „Марица” в участъка преди ГКПП „Капитан Андреево”. Там има преплитане на пътните потоци, изчакване на товарни автомобили в активна лента. Опасно е и кръговото кръстовище между обходния път на Враца и пътя Враца – Оряхово, където движещите се по направление София – Видин и обратно, поради острия подход при навлизане в кръга, съчетано с лоши условия на видимост през тъмната част от денонощието, катастрофират в кръга. Други подобни опасни отсечки са Пловдив – Карлово и Бургас – Варна. Списъкът продължава с пътищата Стара Загора – Казанлък, Карловско шосе край село Труд и Кресненското дефиле, където най-честата причина за произшествия е неправилно изпреварване и отнемане на предимство.

Осигуриха 20 млн. лв. за драгираща техника за река Дунав

Управляващият орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020” одобри проект за закупуване на мултифункционална драгираща техника за река Дунав. Проектът се финансира от ОПТТИ и е на стойност малко над 20 млн. лв. Предвидените доставки включват закупуване на драга, тръби за транспортиране на наноси, шалан, понтон и маневрен кораб.

С новите драгажни съоръжения ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ ще гарантира целогодишно използване на плавателния път на реката и ще изпълнява ефективно поетите ангажименти за поддръжка на фарватера в българския участък. С проекта ще се постигне по-лесен достъп до речните пристанища, повишена безопасност на корабоплаването и увеличаване на товаропотоците.

12-13_Tehnika.

В Русе се доставя и новият катер за хидрографски измервания, закупен със средства от Механизма за свързване на Европа. С него Агенцията ще събира точна информация за промените, настъпващи в критичните участъци на реката. По този начин ще се оптимизира траекторията на корабоплавателния път и ще се създадат по-добри условия за транспортиране на стоки и пътници по реката. До края на годината ще бъде доставен и съвременен кораб, с който ще се маркира плавателният път на реката. Той ще подпомага работата на единствения кораб, изпълняващ тази функция в момента в целия български участък.

Инж. Дончо Атанасов, председател на УС на АПИ:

Започват предпроектни проучвания за изграждане на тунел под „Петрохан”

Цвета ИВАНОВА

12-13_Vidin.Скоростен път от Ботевград до Видин ще има. Започват и предпроектни проучвания за изграждане на тунел под прохода „Петрохан”. Това каза председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” инж. Дончо Атанасов по време на среща с областния управител на Видин Албена Георгиева и кметове от района. С тях той обсъди пътните проекти, които се предвижда да бъдат реализирани през следващите години.

Тази година ще стартират обществените поръчки за 85 км от пътя Видин – Ботевград, чиято обща дължина е 167 км. Става въпрос за тръжни процедури за избор на изпълнител за строителството и надзора за два участъка: Видин – Ружинци – 52 км, и Мездра – Ботевград – 33 км. Очаква се строителството да започне в началото на 2019 г.

Участъкът Видин – Ружинци ще преминава по ново трасе, което ще осигури по-голяма безопасност на хората от населените места и по-малко замърсяване на въздуха. Пътят ще има две платна с по две ленти за посока, както и аварийна лента.

Новото трасе ще се отделя от път Е-79 на около 500 м от пътен възел Видин – „Връшка чука”. Ще преминава източно от Новоселци и Слана бара, а след това ще влезе между Дунавци, Търняне и Синаговци. Продължавайки към Димово, трасето ще пресича пътя между гара Срацимир и село Срацимирово. След това ще премине между Вълчек и съществуващата жп линия Видин – София. Ще пресича Е-79 и ще обходи Димово от запад. Към Ружинци ще минава на юг от пътя между Медовница и Орешец. След това отново ще пресича главния път и ще завършва при Ружинци.

По новото трасе ще има 7 пътни възела за връзка с населените места. На определени места ще бъдат поставени шумозащитни съоръжения в участъците до селата.

Пътят Видин – Ботевград е приоритетен проект в инвестиционната програма на АПИ и МРРБ, изтъкна инж. Атанасов. Той ще свърже Дунав мост 2 с автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”.

Стойността на двете отсечки, чието строителство ще започне в началото на 2019 г., е 1 млрд. лв. Тези средства ще бъдат осигурени от републиканския бюджет. Надявам се до края на 2018 г. да приключат отчуждителните процедури, които за трасето Видин – Ружинци са за 6-7 хил. собственици и наследници на имоти, каза още инж. Атанасов.

Възложен е идеен проект за пътя през прохода „Петрохан”, съобщи инж. Атанасов. Започват предпроектни проучвания, които ще завършат през 2019 г. Редовно ще докладвам на кметовете за напредъка по тези и другите важни проекти за Северозапада, обяви той.

Инициативни комитети от Видин и Берковица организираха граждански протести за ускоряване на работата по двата проекта. На изхода на Видин граждани настояха за стартиране на процедурите за изграждане на скоростния път до Дунав мост 2, а в местността Чапраза край Берковица – за започване на процедура за строителство на тунел под прохода „Петрохан”.

 

 

Добавете коментар