Навигатор Home » Интервю » Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България: Регионалните различия се задълбочават и това е една от постоянните ни теми за диалог с МРРБ

Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България: Регионалните различия се задълбочават и това е една от постоянните ни теми за диалог с МРРБ 

Силвия Георгиева е завършила СУ „Свети Климент Охридски” със специалности „Политически науки” и „Европейска публична администрация”, с профил „Местна власт и управление”. Има следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация” от Централноевропейския университет в Будапеща, както и специализации по управление на проекти с еврофинансиране от България, Белгия и Гърция. Има над 15 г. опит в местното самоуправление - като общински съветник от 2003-2017 г. и управител на НСОРБ - „Актив” ЕООД (консултантска фирма на НСОРБ) от 2006 г. до сега. Била е и изпълнителен директор на фондация „Свиленград 2000”. Отскоро е изпълнителен директор на НСОРБ.

Приходите на общините у нас са над 2 пъти по-ниски от средните за ЕС като съотношение към брутния вътрешен продукт

Разговаря

Елвира ГЕНОВА

– Г-жо Георгиева, Вие сте новият изпълнителен директор на НСОРБ, но като управител на дружество „Актив” на НСОРБ не сте нов човек за организацията. Какво от започнатото от Вашия предшественик Гинка Чавдарова ще продължите?

– Гордея се, че поемам оперативното ръководство на една изцяло европейска по дух и дейност организация. Националното сдружение на общините е една от най-големите и най-авторитетни неправителствени организации в България. За изминалите вече 21 години от създаването си НСОРБ се утвърди като единен глас на местната власт, който защитава нейните общи интереси и работи за подкрепа, популяризиране и развитие на местното самоуправление и местната демокрация. Това постигнахме благодарение на силната подкрепа на нашите европейски партньори и на уменията и волята ни да адаптираме и гъвкаво да прилагаме всяка добра идея и практика. Затова е логично да стъпя на извоюваните с толкова труд постижения на нашата организация.

За мене е изключително важно да запазя и развия авторитета на Сдружението като надежден партньор и коректив на централната власт, който в конструктивен диалог предлага и търси работещи решения на ежедневните проблеми на общините. Работещите механизми, които рано или по-късно носят своите резултати за държавата и общините, също трябва да се пазят и развиват. Подходът ни винаги е бил умерен и с търсене на взаимната полза за всички страни. Този подход ще запазя и занапред, тъй като е доказал своята ефективност. Заставам като изпълнителен директор на Сдружението с много амбиция и желание за работа. Експертността, която съм придобила за годините на своята работа, и квалификациите, които имам, вярвам, че ще ми помогнат да внеса своя почерк в управлението на екипа. Радвам се на подкрепа както от Управителния съвет, така и от страна на дългогодишния ни директор г-жа Чавдарова. Очаквам да има още повече динамика, а аз да мога да приложа работещи и модерни управленски решения.

– Кои са приоритетите в работата, които сте набелязали?

– НСОРБ ще продължи да води постоянен диалог с правителствата и парламентите на Република България за реална децентрализация на държавното управление – за силни общини, с достатъчно собствени ресурси и капацитет за качествено предоставяне на публичните услуги на местно ниво. Целта на Сдружението ще бъде да разшири влиянието си при определяне на политическия дневен ред по въпросите, които са важни за общините, така че да може да предоставя ефективни решения на местно ниво за националните проблеми.

Приоритетите, по които НСОРБ ще работи, се определят от актуалните въпроси и проблеми на общините. Това е рецептата за оцеляване на всяка членска организация.

Първият ни приоритет продължава да бъде осигуряването на адекватно финансиране за дейността на общините. Ще продължим да работим за привличане на повече средства на местно ниво. От една страна, чрез подобряване на процесите вътре в общините в рамките на действащото законодателство – повишаване на събираемостта на местните данъци и такси, ефективно управление на общинската собственост, включително и чрез придобиване и експлоатация на държавна собственост с отпаднало предназначение. От друга страна, ще продължим да предлагаме и настояваме за разширяване на собствената приходна база на общините чрез трансформиране на част от държавните данъци в местни. Усилията на Сдружението ще бъдат насочени към развитие на прозрачна система за устойчиво и справедливо финансиране на местните власти чрез разработване на модерен изравнителен механизъм, който да оказва подкрепа на наистина нуждаещите се общини, с по-нисък собствен потенциал.

Друг важен приоритет в нашата дейност ще бъде модернизацията на общинските услуги, така че да осигурим облекчаване на административната тежест за бизнеса и гражданите чрез практическо въвеждане на електронното управление. Сред основните ни задачи е и развитието, задържането и мотивацията на кадрови капацитет на общините, способен да отговори на очакванията на гражданите за достъпни и качествени услуги.

Изключително съществено е и успешното изпълнение и отчитане на проектите с европейско финансиране на общините за програмен период 2014-2020. Ще се включим активно в разговорите на всички нива в България и ЕС за бъдещето на Политиката на сближаване след 2020 г., както и в разговорите за регионалното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

– Кои са стъпките, които виждате в посока децентрализация на общините?

– Всъщност зад сложната дума „децентрализация“ стои много проста истина – общините докосват живота на всеки човек всеки ден и ако имат достатъчно властови ресурс, ще решават проблемите най-бързо, лесно и там, където те възникват. Забележете, не казваме повече пари, говорим за едни и същи пари, събрани от гражданите, които обаче да се управляват максимално близо до тях.

Проблемът с липсата на достатъчно собствени средства на общините е огромен. Приходите на общините у нас са над два пъти по-ниски от средните стойности за ЕС като съотношение към брутния вътрешен продукт. В цифри това означава, че от всеки 100 лв. данъци, събрани от гражданите, едва 4 лв. постъпват в общинските бюджети под формата на местни данъци.

Решението, което НСОРБ от години предлага, не е нищо по-различно от европейския модел на финансиране на местното самоуправление – част от подоходните данъци на гражданите трябва да постъпват в общините и това е най-силният лост за провеждане на местни политики. Според един скорошен анализ на Института за пазарна икономика, „прехвърлянето само на два процентни пункта от събирания в момента данък върху доходите на физическите лица ще доведе до ръст на собствените приходи на общините с близо 650 млн. С подобен ресурс годишно общините не само ще могат да покрият стари задължения, но и да планират много по-дългосрочно инвестиционните си програми, а и ще бъдат стимулирани да работят в посока привличане на инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи. Разбира се, подобна промяна трябва да бъде съчетана с изработването и приемането на справедлив изравнителен механизъм, който да подкрепя икономически по-слабите общини.

Какво ще правим тази година, за да активизираме процеса? Ще работим за изменения на секторни политики, които да ни осигуряват адекватни за правомощията ни ресурси. Ще се опитаме чрез наши експертни разработки да предложим на партньорите ни в централната власт и на народните представители такива нормативни промени, които или да ни освободят от несвойствени за нас задължения, или да ни осигурят ресурс за изпълнението им.

Един пример, по който вече работим – повече правомощия и ресурси за общините при осигуряването на обществения ред и сигурност и контролът върху неправилно шофиране в населените места. Знаете, когато стане произшествие в рамките на населеното място, първият човек, от който гражданите търсят отговорност, е кметът – независимо дали е за липсващ светофар, за шофиране с висока скорост, или друго нарушаване на правилата за движение по пътищата. Същото важи и за други нарушения на обществения ред – кражби на селскостопанско имущество, битови инциденти. Няма кой по-добре от общините да познава особеностите на всяко село и квартал и да може да осигурява непрекъсната превенция и контрол. Затова работим по законопроект, който ще разшири правомощията на кметовете в сферата на обществения ред – да имаме наша, общинска полиция, подчинена на кмета, с повече права по налагане на санкции. В допълнение предлагаме да можем да контролираме с изградените от нас системи за видеонаблюдение пътното движение в населените ни места и съответно да налагаме глоби и да събираме приходите от тази дейност.

– Г-жо Георгиева, дисбалансът между Северозапада и останалата част от България сякаш не намалява, въпреки опитите на поредното правителство. Какви мерки предвижда НСОРБ?

– Да, за голямо наше съжаление регионалните различия се задълбочават и това ще е една от постоянните ни теми за диалог с МРРБ и съответната парламентарна комисия.

По инициатива на НСОРБ и на общините от област Враца включихме областта в Програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия за периода 2014-2020 г., което е един допълнителен източник на ресурс за инфраструктурни дейности на общините.

По наше настояване община Видин беше включена в градовете от 2-ро ниво по Оперативна програма „Региони в растеж“, а Белоградчик и Берковица – в четвърто ниво, което им осигурява достъп до сериозно европейско финансиране.

По Програмата за развитие на селските райони общините от Северозападния район имат бонус точки при оценката на своите проекти.

За съжаление, Програмата за интегрирани териториални инвестиции в Северозапада не беше приета като част от Споразумението за партньорство в настоящия програмен период. Тя би осигурила много по-комплексен подход при подкрепата за този регион.

– Какви са проблемите, които общините срещат от гледна точка на своя административен капацитет? Подкрепата, която НСОРБ оказва на кметовете?

– Мога да кажа без преувеличение, че почти всички задачи по развитие на общинската експертиза се движат от НСОРБ. Само тази година по наш проект, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, ще осигурим безплатно обучение за над 6000 общински служители, ангажирани пряко в предоставянето на важни услуги за гражданите и бизнеса.

През настоящата година общините са изправени пред няколко непосредствени задачи: подготовка за преминаване към новия модел за изчисляване на такса „битови отпадъци” на база количество; активна фаза на изпълнение на проектите ни с европейско финансиране, както и на програмата за саниране – очакваме строителен сезон 2018 да бъде най-натоварен за целия програмен период; проактивна политика в сферите на общинското образование и здравеопазване; реално въвеждане на електронното управление; привличане и най-вече задържане на мотивирани и компетентни служители.

Сдружението работи по всяка от тези задачи. Предстои през годината да разработим примерни методики за изчисляване на такса „битови отпадъци” за всяка от трите основи, записани в закона. Ще тестваме резултатите с реални цифри в пилотни общини. Работим активно и осигуряваме широка подкрепа за общините в целия процес по подготовка, управление и изпълнение на проектите с европейско финансиране. Имаме добра комуникация с всички управляващи органи и успяваме на оперативно ниво да подобряваме голяма част от процедурите. В добро сътрудничество сме с Държавната агенция за електронно управление, както и с екипа на вицепремиера Дончев за оптимизиране на нормативната уредба, осигуряване на достъп до регистрите на централната администрация и увеличаване броя на електронно предоставяните услуги, включително по устройство на територията и кадастралните услуги.

– Смятате ли, че малките градове могат да се конкурират със столицата, Пловдив или Варна по правене на бизнес? Коя е формулата на успеха?

– Не конкуренцията, а партньорството между общините ги превръща в атрактивни инвестиционни дестинации. Успешните икономически ареали в момента се простират на територията на няколко общини, при това не задължително големи.

Длъжни сме да отбележим, че общините нямат никакви фискални и икономически механизми да влияят върху местното икономическо развитие (чрез данъчна политика например), но въпреки това няма кмет и администрация, които да не оказват цялото възможно съдействие на потенциалния инвеститор, който иска да открие нови работни места. Имаме средни по размер общини – като Троян, Севлиево, Карнобат, Търговище – където безработицата е сведена до под 5%, и те внасят работници от съседни общини. Формулата на успеха е комплексна – усърдна работа на местната администрация, подкрепа от държавата, наличие на квалифицирана работна ръка. Тук немаловажно е наличието на добро средно професионално образование, което да осигурява необходимите кадри за бизнеса на местно ниво.

Следва в брой 6

Добавете коментар