Навигатор Home » Интервю » Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България: Регионалните различия се задълбочават и това е една от постоянните ни теми за диалог с МРРБ

Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България: Регионалните различия се задълбочават и това е една от постоянните ни теми за диалог с МРРБ 

14_6--NSORB

Приходите на общините у нас са над 2 пъти по-ниски от средните за ЕС като съотношение към брутния вътрешен продукт

Разговаря

Елвира ГЕНОВА

– Г-жо Георгиева, какви трудности срещате при работата с т. нар. малки общини и как ги преодолявате?

– Независимо колко голяма е една община, тя трябва да предоставя на гражданите всички публични услуги – от издаването на различни удостоверителни документи, през поддържането на чистотата в населените места, до превенцията при бедствия и аварии. В някои от по-малките общини не достигат административен капацитет и ресурс за осигуряване на оптимално качество на всички услуги. Една от посоките за подкрепа, по които в момента Сдружението работи, е създаването на примерни модели за прилагане принципа на „споделените услуги“ – когато няколко съседни общини създават общо звено за предоставяне на дадена услуга (например териториално устройство, приходни звена, информационни технологии и др.). Работим и по предложение за създаване на отделен държавен трансфер за инфраструктурни проекти с надобщинско значение, до който да имат равностоен достъп група общини – например за общински пътища, разширяване на регионалните депа за отпадъци, превенция срещу бедствия, ВиК проекти и др.

– Реалност или по-скоро пожелание са електронните услуги за гражданите в момента? Какво се прави, за да се намали бюрокрацията в администрацията?

– Електронното управление безспорно е едно от предизвикателствата не само пред местната, а и пред централната власт. През изминалите почти 15 години всички администрации напредваха с различни темпове и правеха отделни подобрения. Това беше и основната ни грешка – реализирането на електронното управление се съсредоточи на ниво отделна администрация. В резултат ние на общинско ниво изградихме локални системи, организирахме услугите си на принципа „едно гише”, създадохме възможности за предоставяне на електронни услуги, спряхме да изискваме от гражданите повторно да ни предоставят информация, с която вече разполагаме. Липсва обаче едно от основните условия за пълноценното електронно управление – свързаността между отделните институции и поддържаната от тях база-данни.

Именно това е най-отговорната ни задача през тази и следващата година – обединяване на всички използвани от администрациите информационни системи и специализирани регистри в обща национална информационна среда. Едва тогава ще сме в състояние да предоставяме т. нар. „комплексни услуги“, които ще спестят значително време и ресурс на гражданите и бизнеса.

Процесът се ръководи и координира от Държавна агенция „Електронно управление“ и МТИТС, които трябва да изградят централизираната комуникационна среда и специализираните информационни ресурси за електронния обмен. Общините, както и всички останали администрации трябва да осигурят оперативната съвместимост на ползваните локални информационни системи и тяхната свързаност към средата за електронен обмен. Сами можете да си представите какъв обем от работа следва да извършим в общините, след като предоставяме над 2/3 от всички услуги за гражданите и бизнеса. Немалка част от колегите, предимно от по-малките общини, споделят опасения, че трудно ще осигурят необходимите специалисти и финансови ресурси. Не по-маловажна е необходимостта от допълнително обучение, а дори и преквалификация на част от общинските служители. Тук от решаващо значение ще бъде и подкрепата на НСОРБ, което активно участва в процеса и подпомага общините при възникване на затруднения.

Още от 2017 г. Сдружението съвместно с МРРБ работи по създаването на модели за оптимално структуриране на различните по мащаб общински администрации и за прилагане на принципа на „споделените услуги“. Заедно с администрацията на Министерския съвет успяхме да разработим необходимите документи за стандартизирането и унифицирането на 20-те най-често използвани общински услуги. След тяхното въвеждане, независимо от коя община се получава услугата, за нея ще се изискват едни и същи документи, ще се работи с унифицирани формуляри и в еднакви срокове.

Ще продължим да работим и за разширяването на каналите за заявяване на услугите и получаването на крайните документи. Голяма част от общините вече реализираха възможността това да става чрез лицензиран пощенски оператор. Процесът все още е бавен, защото остава нерешен въпросът с електронната идентификация на гражданите. Значително разширихме и възможностите за разплащане на гражданите и бизнеса с общините чрез ПОС терминални устройства и виртуални ПОС терминали. Ще продължим да изграждаме тази инфраструктура, защото тя пести както време, така и разходи за хората поради отпадането на таксите за извършване на банкови транзакции.

Общините имат важна роля и в поддържането в актуалност на Портала за отворени данни, в който всички администрации имат ангажимент да публикуват информация от обществен интерес. През миналата година ние отговаряхме за 8 групи от данни, през 2017 г. техният брой се увеличи с нови 39. Ако трябва с едно изречение да обобщя, актуалните ни задачи са да накараме „системите да говорят помежду си“, да осигурим средства и хора, които могат да организират комплексните електронни услуги, да мотивираме гражданите да използват новите възможности за получаване на услуги. Последното не е за пренебрегване – бизнесът значително по-бързо се ориентира при използването на новите възможности, нещо повече – оказва натиск за въвеждане на електронни услуги. Част от гражданите обаче все още традиционно имат повече доверие на хартиените документи, отколкото на електронните. Тук има какво да се промени и в нормативната уредба, за да бъде изравнена правната сила на двата вида документи. Трябва да продължим и с информационните кампании сред нашите съграждани, за да ги убедим в предимствата и улесненията, които електронното управление им предоставя.

– Как виждате регионалното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС?

– От януари до юни 2018 г. 93 български общини ще реализират информационни и медийни кампании за популяризиране на приоритетите на Българското председателство сред местните общности. Сигурни сме, че това ще бъдат уникални и незабравими за хората събития.

С ресурс от общо 300 хил. лв. на местно ниво общините ще реализират множество събития, насочени към децата и младежите, спортни и фолклорни празници, публични дискусии, изложби, концерти, артателиета, кулинарни състезания, флашмобове и др. Чрез тези дейности до средата на годината общините ще включат над 2 млн. души в проявите на местно ниво, посветени на Председателството. По време на Председателството НСОРБ и българската делегация в Комитета на регионите ще бъдат домакини на няколко събития в България, както и ще имат активно участие в деловата работа на Комитета и неговите комисии. На 7 юни 2018 г. в София ще се проведе заседание на Бюрото на Комитета на регионите. По традиция то провежда по две заседания годишно извън Брюксел – в държавите, които председателстват ЕС. Целта е да се работи тясно с Председателството на Съюза и да се популяризират и обсъждат въпроси на местните власти от региона.

Заседание на Комисията по политиката на териториалното сближаване и бюджета на ЕС (КОТЕР) към Комитета на регионите е насрочено за 6 юни в София. Страната ни спечели домакинството на това събитие в конкуренция с три други държави. Комисия КОТЕР отговаря за дейностите на Комитета на регионите, свързани с икономическата, социалната и териториалната кохезия, фондовете на ЕС, пространственото планиране, градската и жилищната политика, териториалното сътрудничество, бюджета на ЕС, местните и регионалните финанси. Нейни членове са над 110 кметове, регионални управители и съветници, като сред тях са кметовете на Братислава, Виена, Лисабон, Гданск, Риека, Арад и др.

Сред ключовите ни събития е и Съвместен форум със Съвета на европейските общини и региони (СЕОР). СЕОР е мрежа на европейските асоциации на местните и регионалните власти, учредена през 1951 г. Съветът представлява и защитава интересите на местните и регионалните власти на европейско и световно равнище и им предоставя възможности за споделяне на практики и обмен на опит. НСОРБ членува в СЕОР от 1997 г. В периода 12-13 април с домакинството на община Велико Търново ще се проведе заседание на генералните секретари и изпълнителните директори на асоциациите – членове на СЕОР. Очакват се около 70 участници от 60 асоциации от 42 държави, които членуват в СЕОР. Всички тези европейски форуми ще бъдат съфинансирани и от бюджета на НСОРБ, което показва нашата отвореност и принос към разнообразните дейности за успешно българско председателство.

Добавете коментар