Навигатор Home » Интервю » Светослава Георгиева – изпълнителен директор на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България”: Над 450 млн. лв. публичен и частен ресурс за облагородяване на градската среда чрез новите фондове за развитие

Светослава Георгиева – изпълнителен директор на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България”: Над 450 млн. лв. публичен и частен ресурс за облагородяване на градската среда чрез новите фондове за развитие 

Светослава Георгиева е начело на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” от юли миналата година. Преди това се е занимавала с инвестиционно банкиране и дялово инвестиране в Лондон, след което през последните пет години работи в Европейската комисия в Брюксел. Завършила е икономика и финанси в Лондон в University College London със специализация в Москва и магистратура в ESCP Europe в Париж.

Разговаря

Елвира ГЕНОВА

– Г-жо Георгиева, в бизнес средите наричат „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ „Фонда на фондовете“. Какво представлява всъщност той и какви стратегически цели има?

– „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ (ФМФИБ) ЕАД е държавно търговско дружество със стратегическата цел да гради капацитет и да управлява финансовите инструменти (ФИ) по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), през програмен период 2014-2020 г. Идеята и нуждата за създаването на дружеството е да се подсигурят възможности за подобряване на достъпа до финансов ресурс на крайните получатели – физически, юридически лица, общини, общински и държавни дружества, както и публично-частни партньорства и др., които по-трудно биха имали достъп до финансиране на пазарни условия.

– Как функционира фондът, какъв е начинът за отпускане на средства?

– Като цяло „Фондът на фондовете” работи чрез финансови посредници. Ние не финансираме директно крайни получатели и проекти. Целта ни е да избираме наши партньори – банки, фондове, финансови и кредитни институции, които имат най-голям опит със съответните крайни получатели. Нашата основна цел е да избираме най-добрите и опитни финансови посредници, с които да работим. След това те инвестират средствата, като допълват предоставения от нас ресурс с частни средства.

– Какъв е финансовият ресурс, с който оперирате?

– „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” има подписани споразумения с четири оперативни програми (ОП) – ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Иновации и конкурентоспособност“, ОП „Региони в растеж“ и ОП „Околна среда“. Общият публичен ресурс, управляван от нас, възлиза приблизително на 1,2 млрд. лв. Ресурсът е под формата на кредити, гаранции и дялови инструменти, т.е. той се възвръща, а не е грант. Финансовите инструменти имат доста позитиви, които държа да отбележа. Един от тях е именно, че ресурсът се възстановява. Той се влага в проекти, които имат способността да генерират приходи, да възвръщат своята инвестиция и след това тя да бъде рециклирана, т.е. отново насочена в подкрепа на нови предложения, и така да се мултиплицира положителният ефект от този вид финансиране. Освен това те имат за цел да мобилизират както публичния, така и частния ресурс. Финансовите посредници, които избираме, задължително имат частно участие от минимум 10% или 30%, в зависимост от вида на инструмента. Това е т.нар. съгласуване на интересите на мениджъра на „Фонда на фондове” и на финансовия посредник, като освен капитал от частния сектор се мобилизира и експертиза от него при подбора и оценяването на крайните проекти, които ще бъдат подкрепени.

– Какво е свършено до момента от създаването на структурата, която оглавявате?

– За дейността ни до момента ще кажа, че дружеството ни съществува от две години. За този период една от най-важните ни задачи, която изпълнихме, бе да изградим капацитет и високо професионален и качествен екип, разбиращ от палитрата от регламенти и регулации, с които сме задължени да се съобразяваме, както и от местния банков и финансов пазар у нас, така че да можем да структурираме инструментите си по възможно най-добрия начин за крайните получатели и за посредниците ни.

През 2017 г. стартирахме няколко процедури за подбор на финансови посредници за половината от ресурса, който управляваме.

От края на миналата година на пазара вече са достъпни микрокредити с ресурс от 3.4 млн. лв. от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014- 2020“ посредством двама финансови посредника – „Микрофонд“ АД и „СиС Кредит“ АД. Крайните получатели могат да кандидатстват за финансиране от 5 хиляди до 49 хиляди лева. Ресурсът е насочен към стартиращи компании и социални предприятия, включително такива, създадени и управлявани от уязвими групи – млади хора до 29 години, безработни над 6 месеца, както и хора с увреждания. Иновативното при продукта е, че той дава възможност на малки компании в сферата на услугите например да вземат заем за бизнеса си, като имат до две години банкова история. Освен това кредитите се предоставят на значително по-облекчени условия от такъв тип пазарно финансиране, по-ниски лихвени проценти, по-занижени изисквания за обезпечения и за самоучастие, както и им се предоставя възможност за 24 месеца гратисен период.

Освен този инструмент стартирахме през септември 2017 г. процедура за подбор на посредници за Фонд за ускоряване и начално финансиране. Публичният ресурс за този инструмент възлиза на 100,3 милиона лева. Целта е да създадем три фонда, които да инвестират в съвсем начален етап на стартиращи предприятия. Това е дялов инструмент. Тук ще се влагат средства в капитала на зараждащи се бизнес идеи, на нови компании и на екипи от хора, които имат някаква концепция, която биха искали да развият в успешен бизнес. Процедурата напредва по план и се надявам тя да приключи в средата на тази година и ресурсът да бъде достъпен за стартиращи компании през втората половина на 2018 г. Първите два фонда са фокусирани върху началния стадий на развитие на бизнес идеята, а третият е за компании, които вече са стартирали работата си, имат концепция и искат да направят първи стъпки с продуктите си.

Фондът за градско развитие по Оперативна програма „Региони в растеж“ е третият инструмент, за който през октомври 2017 г. стартирахме процедура за подбор на посредници. Той е насочен към развитието на градската среда, инфраструктура, паркове, театри и е продължение на инициативата JESSICA от предходния програмен период 2007-2013 г. През периода 2014-2020 г. ресурсът, с който разполагаме за новите фондове за градско развитие, е пет пъти по-голям. Той е на стойност 353,3 млн. лв. и обхватът му е също пет пъти по-мащабен, като ще включва 39 града. Ресурсът е обособен в три регионални фонда: „София“ – с 87,4 млн. лв., „Северна България“, който обхваща градове като Монтана, Добрич, Габрово, Шумен, Силистра, Търговище и т.н. – със 130,4 млн. лв., и „Южна България“ – Благоевград, Хасково, Ямбол и т.н. – със 135,5 млн. лв. Към публичния ресурс от 353,3 млн. лв. ние сме поставили условие мениджърите да добавят минимум 30% съфинансиране. Инструментът е дългов, като към кредитите има опция и за допълнителни вградени гаранции, които да стимулират посредниците да поемат повече риск и да предоставят възможност за заеми по проектите, които при нормални пазарни условия не биха имали шанс да получат подкрепа от банка или друга кредитна институция. По този начин сумата, която очакваме да стигне до крайните получатели, е над 450 млн. лв.

– Г-жо Георгиева, очертайте целевите сектори, в които се допускат инвестиции по инструмент Фонд за градско развитие и кои могат да бъдат крайните получатели на средствата?

– Целевите сектори на Фонда за градско развитие, в които се допускат инвестиции, са няколко – градска среда и транспорт, зони с потенциално икономическо развитие, спортна и културна инфраструктура. Ще се подкрепят вложения и в енергийна ефективност в еднофамилни жилищни сгради, както и в студентски общежития. Има целеви средства за инвестиции в туризъм и културно наследство, които обхващат както прилежащата инфраструктура около обектите от национално и световно значение, така и тези около тях, в които ще извършват пазарна дейност. Целта ни е ресурсът да бъде представен на облекчени за крайните получатели условия – по-ниски лихвени проценти, гратисен период, като заемите могат да бъдат до 20 млн. лв.

Относно кои ще са крайните бенефициенти по Фонда за градско развитие, това могат да бъдат както общини и техните дружества, така и частни фирми, които работят за изграждане на инфраструктура и за осъществяването на проекти, които подобряват градската среда, както и публично-частни партньорства. Ще дам за примери няколко предложения, реализирани по фондовете за градско развитие от предходния програмен период – Женския пазар в София, обновяването и облагородяването на парка „Възраждане“, както и ремонта и модернизацията на Централния градски пазар в Стара Загора. Но както вече казах, през сегашния период инструментът е с много разширен обхват както регионален, така и по отношение на видовете проекти, които могат да бъдат подкрепени, включително енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради, студентски общежития, туризъм и културно наследство.

– Имат ли шанс проекти, свързани с културно-историческото наследство и туризма, да бъдат финансирани? На какви критерии трябва да отговарят?

– Поради естеството на Приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“ и местонахождението на културни обекти, разположени на територията на цялата страна, не е възможно ограничение до общини или градове. Така че за инвестиции в културни обекти от национално и световно значение няма териториално ограничение, те могат да бъдат на територията на цялата страна. За да реализират такива проекти, крайните получатели ще могат да се възползват от комбинирано финансиране чрез финансов инструмент и безвъзмездна финансова помощ (БФП). Тази комбинирана помощ на Фонда за градско развитие и БФП се отнася за допустими проекти, чийто потенциал за генериране на приходи не е достатъчен за обслужване на кредит за цялата инвестиция. Пример за допустим проект по Приоритетна ос 6 е например реставрация на театър, консервация на паметник на културата или дребномащабна инвестиция в рамките на културния обект или такава, пряко свързана с него, каквото би било магазинче за сувенири или туроператорски офис например.

– Преди време (в края на миналата година) обявихте, че е договорена инвестиционна платформа за развитие на градската среда. Какво представлява всъщност тя?

– Да, миналата година успяхме да договорим и да подпишем споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за допълване на средствата по Фонда за градско развитие и за създаване на т.нар. инвестиционна платформа за развитие на градската среда. Тя ще даде възможност за допълване на средствата, които управляваме с допълнително финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции чрез ресурси от ЕИБ, т.е. към 353 млн. лв. има възможност за осигуряване на още допълнителни средства от така наречения „План Юнкер“. За момента сътрудничеството не навлиза в детайл каква ще е добавката, но когато приключим процедурата за подбор, ще имаме повече яснота колко ресурс ще бъде осигурен от ЕИБ. Това до голяма степен зависи от финансовите посредници и готовността на самите проекти. Работата трябва да бъде съвместна.

– Задвижена ли е вече процедурата за Фонд „Мецанин/Растеж“ и какъв е прогнозният ефект от нея?

– Фонд „Мецанин/Растеж” (ФМР) е квази-дялов инструмент, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020” и е с ресурс от 75 млн. лева. Спецификата му идва от факта, че този тип „квази-дялови“ инвестиции запълват разликата между дълга и собствения капитал на компанията (получател).

Фонд „Мецанин/Растеж” цели да осигури достъп до финансиране за предприятия предимно в напреднала фаза на развитие, с потенциал на растеж и с планове за разширяване на дейността. Инвестициите са насочени към малки и средни предприятия, които се нуждаят от алтернатива на стандартното дългово финансиране поради бизнес модела им, размера на необходимите средства или рисковия профил на инвестицията. В процеса на работа, освен финансиране, тези фондове ще предоставят стратегическа подкрепа на предприятията, в които инвестират, с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност чрез укрепване на управленския капацитет и добри практики за корпоративно управление. Пример за потенциален получател на финансиране от Фонд „Мецанин/Растеж” е инвестиция в производствено предприятие с установен потенциал за растеж с цел разрастване на дейността чрез изграждане на нови производствени мощности.

– Близо осем месеца оглавявате „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“. Удовлетворена ли сте?

– Предвид спецификата на дейността на „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България” за по-малко от 6 месеца пуснахме на пазара половината ресурс, който управляваме. Една от процедурите за предоставяне на микрокредити вече приключихме и ресурсът е вече на разположение на крайните получатели. Другите две сме напът да приключим, както планувахме в средата на тази година, с което на практика ще създадем три нови фонда за дялови инвестиции в стартиращи компании и три нови фонда за дългови инвестиции в проекти, развиващи градската среда. Предстои стартиране на Фонда за рисков капитал с ресурс от 47,2 млн. лв. Той ще е насочен към малки и средни предприятия (МСП) в ранните етапи на своето развитие, към иновативни малки и средни предприятия, високотехнологични и такива с висок рисков профил. След Фонда за рисков капитал работим интензивно за стартирането на процедура за избор на финансови посредници за Фонд „Мецанин/Растеж” (75 млн. лв.) и Фонда за технологичен трансфер, който ще е първият за страната ни инструмент, насочен към научни разработки. Фондът за технологичен трансфер е с ресурс от 59 млн. лв. и ще бъде мостът между науката и бизнеса, като ще финансира нанотехнологични разработки, лабораторни изследвания, мехатроника, “spinoffs” и други, свързани с науката идеи и предприятия.

 

Добавете коментар