Санирането пред провал

0

За пет години в София само 2 блока обновени с европари

Почти петилетка след като с много шум бе обявено началото на санирането със субсидии от ЕС, в София по ОП „Регионално развитие“ (ОПРР) са обновени само 2 блока. Единият е в квартал „Изток“, а другият – в „Захарна фабрика“. Назад в годините имаше какви ли не бомбастични идеи за осигуряване на достатъчно

средства за саниране на 700-те хиляди стари панелни жилища. Едната бе от продажбата на въглеродни емисии, но се оказа, че това трудно ще стане и основните надежди бяха насочени към еврофондовете. Другата бе създаването на фонд за саниране на сгради, като в него ще влизат и средства от конфискувани имоти, придобити по престъпен начин.

През октомври 2010 г. от регионалното министерство изчислиха, че за цялостно енергийно обновяване на всички панелки у нас ще са нужни ни повече, ни по-малко от 8 млрд. евро. Банковата криза от лятото нанесе още един удар върху забатачената програма за санирането. В поставената под особен надзор КТБ останаха блокирани 13 млн. лв., предназначени за отпускане на евтини кредити на кандидатите.

От 13 300 жилищни сгради в София 86% са по-стари от 20 години и имат нужда от мерки за подобряване на енергийната ефективност. Тези сгради се обитават от близо 900 хиляди души. От пролетта са готови типовите проекти за всички видове панелки в столицата. Общината планира да открие и консултантски центрове за санирането на жилищните кооперации. Всяка етажна собственост ще може да получи безплатно проект и да го използва при кандидатстването. На сайта на общината ще се публикува карта, на която гражданите могат да видят сигнатурата на номенклатурата и номера на секцията за входа, в който живеят. Другото улеснение е, че няма да се плаща такса за разрешение за строеж при саниране на жилища и за одобряване на инвестиционния проект за топлоизолиране на сграда. 204 000 от всички панелни жилища в страната се намират в София.

12-13-Sanirane-Energiina-efektivnost

Панели на покрива свалят с 65% от сметката за топла вода

Преди няколко години в рамките на пилотния проект Staccato на покривите на няколко обновени жилищни сгради в София бяха монтирани колектори за топла вода. Средната колекторна площ е 2,40 кв. м на апартамент, като цената на жилище за инсталиране на слънчевите колектори излезе около 3000 лв.

Системата функционира целогодишно. Когато няма достатъчно слънцегреене, водата се подгрява от „Топлофикация“ по напълно автоматизиран начин. С новото оборудване собствениците на реновираните сгради спестяват до 60% от разходите за топла вода.

Енергията, необходима за отопление и охлаждане на сградите, е 65% по-малко в сравнение с досегашното енергопотребление.

В България тази технология тепърва навлиза, не е толкова разпространена и популярна. По-скъпа е като първоначално вложение, но се изплаща за първите няколко години. Друго предимство е, че има много дълъг проектен живот, през който продължава да дава чиста и безплатна енергия за собствениците си.

Д-р арх. Здравко Генчев:

Голяма спекулация е, че пасивните сгради са скъпи

12-13--Arx.-Gen4ev-1

Д-р арх. Здравко Генчев завършва архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт. Ръководил е проектантски и научноизследователски колективи, специализирал е жилищна архитектура, жилищна политика и енергийна ефективност в Италия, Англия, Дания, САЩ и др. Работил е като началник управление „Жилищна политика“ към Министерството на териториалното развитие и жилищната политика, генерален директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика. От 1993 г. е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Зам.-председател е на Ръководния комитет на проекта „Енергийна ефективност 21“ на Икономическата комисия на ООН за Европа.

Архитект Генчев, работи ли се за енергийната ефективност в България, или въпросът остава в сферата на проектите и пожеланията ?

– В България категорично не се върши достатъчно по темата „Енергийна ефективност“. Понеже аз работя с общините и мога да го кажа съвсем ясно, че някои общини са активни, проявяват интерес, включват се в проекти, а други – не. На много места нещата не опират само до възможности и финансиране, а до осъзнаване на значимостта на въпроса. За много хора и институции в страната енергийната ефективност е на заден план. И това е голяма грешка.

Няма ли напредък в санирането на обществени сгради?

– Най-големите проблеми на местната власт са преди всичко общинските сгради, защото там те плащат енергия от собствените си бюджети. Така че започнаха с обновяването на собствените си сгради – училища, болници, административните сгради на общината, и постепенно преминават към други неща. Но ако се прави нещо в посока енергийна ефективност в България, препоръката ми е то да се прави както трябва или просто да не се прави. По-добре е, ако няма експертиза, капацитет, финанси, да не се санира една обществена сграда и задачата да остане за следващите, които ще могат да я санират качествено. Защото, ако едно училище, болница или кооперация примерно се налепи с 5 см изолация и се сложат от най-евтините прозорци, тя попада вече в графа „санирана“ . Това значи, че десетилетия няма да се подобри нищо по нея, а реалната ефективност я няма. Само са похарчени едни пари. Санирането трябва да се направи с възможно най-добрите материали, по всички стандарти, за да стане сградата енергийноефективна. В Европа вече се говори за сгради с нулево енергийно потребление, а ние тук санираме на парче и по най-евтиния начин в повечето случаи.

Мечта ли остават пасивните сгради за нас ?

– Има обнадеждаващи примери. В Габрово вече повече от 20 години работят за енергийна ефективност. Имал съм партньорства с шестима кметове и независимо от политическата им ориентация и икономическата ситуация има приемственост и стратегия за енергийна ефективност, които се изпълняват. Сигурно затова и първата в България пасивна детска градина предстои да бъде открита съвсем скоро в Габрово. Тя е единствената сграда, сертифицирана от немския институт Passivhaus Institut, което е достатъчен атестат.

Голяма ли е инвестицията за подобен обект?

– Това е голямата спекулация, че пасивните сгради излизат много пари. За детската градина в Габрово съм конкретен – тя е със 7% по скъпа от стандартен проект, а разчетите са, че за 7 години инвестицията ще се изплати. Просто една пасивна сграда се проектира по съвсем различен начин и материалите в нея се компенсират от проектанта по доста начини. Хората трябва да знаят, че в една пасивна сграда цената на квадратен метър е под 400 евро. Трябва да се говори за това хората да се учат, проектантската гилдия и строителите – също. Вече работим в тази посока.

12-13ene

Има опасност да загубим парите

Енергийното обновяване на българските домове има всички шансове да се превърне в един от двигателите на родната икономика. Такова е становището на част от бизнеса, особено на фирмите с предмет на дейност производство на строителни материали. Според тях обаче темповете, с които санираме сградния си фонд, са незадоволителни, а съществуващите програми са с изключително слаб резултат.

Обектите, които в момента се санират, са не повече от 180. На фона на 3 млн. сгради у нас тази цифра е нищожна. Заговори се дори, че проектът за обновяване на българските домове е пред провал. Единствената светлина в тунела идва от факта, че през новия програмен период – 2014-2020 г., енергийната ефективност е сред основните приоритети на Евросъюза.

За да стигнат до старта на санирането по европейската програма, желаещите трябваше да преодолеят няколко стъпки, които да им позволят отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Независимо дали съкооператорите успяват да набавят нужната документация, същинската работа по обновяване на блоковете буксува, тъй като за финансиране с нисколихвени кредити беше определена Корпоративна търговска банка, която за пореден месец остава затворена. Освен това КТБ трябваше и да прибира вноските от самоучастие на сдруженията на собствениците.

В 10-дневен срок от подписването на споразумение с Министерството на регионалното развитие съкооператорите трябва да внесат 15% от общо 25-те на сто самоучастие от сумата, нужна за саниране на сградата. За да я набавят, семействата се надяваха на кредити, отпуснати с ниска лихва именно от КТБ. Ако обаче сумата не бъде осигурена от някое от семействата, то или съседите трябва да я внесат вместо него, или цялата кооперация да се откаже от начинанието.

Домоуправители се надяват в кратки срокове държавата да договори отпускането на евтини кредити по европрограмата с друга банка.

Друг проблем е, че е забавен и процесът за подписване на споразуменията с Министерството на регионалното развитие. Ако той не бъде ускорен и средствата не се усвоят до следващия октомври, европарите ще бъдат загубени.

 

Въвеждат енергиен мениджмънт в училищата

Проблемът за възможностите за финансиране по европейски програми и за постигане на енергийна ефективност без големи инвестиции се поставя напоследък все по-често. Във фокуса стои и темата за енергийния мениджмънт в училищата. Като един от добрите начини за справяне с проблема е въвеждането на системата за цялостен контрол върху разходите на електрическа и топлинна енергия.

12-13-school

Подобна инсталация вече е реализирана в четири пилотни училища в Европа, сред които и Професионална гимназия по електроника и електротехника в Пловдив. Проектът VERYSchool е фокусиран върху пилотни демонстрации и проверка на постигнатото чрез Енергиен навигатор за действие (ЕНД). Той представлява инструмент за решения на база интегриране на хардуера и софтуера на тестваните технологии. ЕНД дава възможност за управление на цялата верига: от една страна, заинтересованите страни, които определят съответната програма за управление на енергията съгласно ISO 50001,

и от друга – потребителите, изпълняващи система за енергиен мениджмънт в училищата. ЕНД представлява пътната карта, при която към специфичните нужди на училищата се адаптират иновативни постижения на информационните и комуникационни технологии и енергийният мениджмънт. Специалистите определят тази методология като стъпка, която улеснява изпълнението и практическата оценка на норми и правила на Европейската директива за енергийните характеристики на сградите.

Eнергийният мениджмънт се посочва още от специалистите като един от ключовите фактори за преминаване към нисковъглеродна икономика. Училищата в този смисъл се определят като сграден фонд с голям потенциал, тъй като над 22% от европейското население всеки ден посещава учебните заведения, а делът на обществените разходи възлиза на 4,9% от БВП.

 

Завърши реновирането на Природо-математическата гимназия във Видин

12-13_Vidin.

За месец и половина фирма „Перфетострой“ ООД – Видин, успя да санира голямата сграда на Природо-математическата гимназия „Екзарх Антим Първи“ във Видин. За този срок е подменена цялата дограма, направена е хидроизолация на покрива и топлоизолация на външните стени. Ремонтът закъсня и продължи по време на започналите учебни занимания. Той обаче не попречи на учебния процес. За санирането са вложени 500 000 лв., осигурени по проект на общината от правителствената програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“.

Предстои саниране и на малкия корпус на сградата, в който се намират администрацията на училището и два компютърни кабинета. Предвиден е и ремонт на вътрешната част – класни стаи и учебни кабинети. За тях ще бъдат търсени нови средства. Санирането на сградата ще намали разходите ни за отопление, сподели директорката на училището Румяна Петрова. Според нея те могат да паднат до 40%. Във видинската Природо-математическа гимназия се учат около 600 деца от града и района.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си