Настоятелствата по места усвояват ударно европейски средства

Над 10 000 храма фигурират в регистъра на вероизповеданията в България. От тях близо 8000 са православни църкви, както и католически, а останалите са синагоги, джамии и други молитвени обекти. Състоянието на много от духовните религиозни средища е лошо, а ремонтите и поддръжката им изискват средства. Основен инструмент за финансиране в последните близо две десетилетия е по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по която се отпускат средства не само за общински проекти, но и за ремонти на църкви. За миналия програмен период – 2007-2013 г., общата стойност на платените църковни проекти от програмата е 60,8 млн. лв., от които 48,6 млн. лв. са европейски средства, а останалото – държавни пари. Финансирането идва по линия на мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места”, която за настоящия програмен период – 2014-2020 г., на ПРСР е фиксирана като подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата”. Интересът към парите на Брюксел за църкви и манастири расте главоломно във времето. Първоначално духовниците от самия храм са решавали да кандидатстват за субсидия, като не е било нужно дори да съгласуват това с епархийския съвет. По-късно синодът е поискал от фонд „Земеделие” да въведе това ниво на контрол, за да може ръководството на синода да решава кои храмове в дадена епархия имат спешна нужда от ремонт и реставрация и са с предимство.12-13-VODI-2

Субектите, които кандидатстват за европари, са „местни поделения на вероизповедания, признати за юридически лица по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията” – това са митрополии, църкви и манастири (други вероизповедания са изключени). Понякога, но много рядко те избират да кандидатстват чрез общините и така общините стават възложители и обявяват обществена поръчка. Повечето пъти системата е, че самият храм решава да кандидатства, като в началото дори е нямало съгласуване с епархийския съвет, но после синодът е поискал от фонд „Земеделие” да въведе това ниво на контрол, за да може самата църква да решава кои храмове в дадена епархия са с предимство. Проектите по места варират от 120 хил. до 300 хил. лв. без ДДС. Интересът към парите на Брюксел за църкви и манастири расте главоломно във времето.

Към момента в страната са подписани договори за 56 проекта за ремонт на храмове. 31 проекта по подмярка 7.6 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. бяха одобрени през втората половина на 2017-а. Заявеното финансово подпомагане по тези проекти е в размер на близо 17,9 млн. лв. Те са за дейности, свързани с възстановяване, реставрация, ремонт и реконструкция на сгради с религиозно значение.

След 6 години усилия

Желязната църква в Истанбул възкръсна за нов живот

12-13-Church_Istanbul-2Близо 3,5 млн. евро са вложени в цялостната реставрация на българската църква „Св. Стефан” в Истанбул, която бе открита официално преди дни. От тези средства България е предоставила целево два транша – за 200 000 евро и за 190 000 евро.

Строително-ремонтните дейности и цялостната реставрация на църквата са извършени в рамките на 7 години съвместно с Истанбулската голяма община, Областната управа на Истанбул и „Фондация на Православната църква на българската Екзархия” в Истанбул. Опитите за цялостното ремонтиране на храма и възстановяването на първоначалния му вид са започнали през 2004 г.

12-13-Church_Istanbul-4Още преди 17 години метални елементи са започнали да се откъсват. Най-трудно е било началото, когато след обстоен оглед се оказало, че колоните в основите са силно корозирали, а някои и напълно разрушени. Преди това се е мислело, че ръждата е само повърхностна. Реконструкцията започва от носещите колони, като някои от тях са подсилени, други, към които ръждата е било по-безмилостна, са сменени с нови, по-големи. При ремонта е възстановена на сто процента оригиналността на сградата от времето на нейното изграждане. Най-тежка според строителите е била работата, свързана с носещата конструкция, както и с камбанарията, която според тях досега е останала като по чудо на мястото си. В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Тя е трикуполна и с кръстообразна форма, олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига камбанарията. Интериорът е изработен във Виена и включва коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви, които са завинтени към металните части.

12-13-Church_Istanbul-1Църквата е била изградена от родолюбиви цариградски българи след Освобождението през 1878 г.

Уникалната постройка е проектирана от арменския архитект Ховсеп Азнавур и е била изработена в Австрия от металургичната фирма „Вагнер”. Елементите на конструкцията, които са тежали над 500 тона, са пренесени с железница и сглобени на място. Дължината на църквата е 32,5 м, а ширината – 12,5 м.

Завърши реконструкцията на Лопушанската обител

Поли ВАСИЛЕВА

12-13Lopu6anski_manastir-2Завърши големият ремонт на Лопушанския манастир „Свети Йоан Кръстител”, съобщи игуменът архимандрит Христодул. Светата обител вече е възродена за нов духовен живот.

Големият храм грее в свежи цветове, има нов покрив и фасади. Подменени са водната и елинсталацията, а дворът е с плочник вместо досегашния калдъръм. Реставрирани са иконите и иконостасите. Ремонтирана е и костницата.

Храмът не е ремонтиран от много години, а покривът му – от 1860 г., когато е поставен. Обновлението е извършено по проект на Видинската митрополия, финансиран от Програмата за развитие на селските райони. Стойността му е 580 000 лв. Двама депутати – Дилян Димитров и Ирена Димова, дариха 1000 лв. лични пари, за да се направят още подобрения.

12-13Lopu6anski_manastir-3

В големия храм се намира зазиданата икона на Света Богородица, която бе открита преди 3 години в една от стените на храма. Заради ремонта поклонниците не можеха да влизат в голямата църква. Службите се извършваха в малката, която е наречена зимна.

12-13Lopu6anski_manastir-1Лопушанският манастир, който се намира на 1 км от село Георги Дамяново, е един от най-старите във Видинската епархия. Създаден е преди 1000 години. Разрушаван до основи е след всеки по-голям бунт, в който се оказват замесени и неговите монаси. Последното му възстановяване започва през 1850-а и трае цели 10 години. Храмът е умалено копие на Рилския – по идея на тогавашния игумен Дионисий. Има 5 кубета, три иконостаса и околовръстен открит нартекс с колонада. Дърворезбата е дело на Стойчо Фандъков, а иконите – на Николай Доспевски. Монасите вземат дейно участие в Чипровското въстание през 1688 г. Тогава светата обител също е била унищожена, а в двора й са избити стотици въстаници. Костите им още се пазят в костницата, която сега също е ремонтирана. Манастирът е бил любимо място на народния поет Иван Вазов, който под лозниците му пише няколко глави от романа си „Под игото”. В манастира е написал „Хоро” и писателят Антон Страшимиров. В по-ново време други творци също предпочитат светата обител за своите творчески занимания. В нея цари спокойствие, природна тишина и много уют, създаден от монасите. След откриването на зазиданата икона, която е на над 300 години, храмът привлича много поклонници и гости, които идват да видят светинята.

Габровци събират дарения за дом на вярата в кв. „Младост“

Лилия ЦВЕТАНОВА

Благотворителна кампания за завършване на новия храм в кв. „Младост“ тече в Габрово. Тя е под мотото „ДА БЪДЕ новият храм на Габрово!”. Вече е избрано името му – „Св. св. Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“. В града не е издигана православна църква от 117 години, а идеята отлежава още от 90-те е години на миналия век. Зад нея застава община Габрово, като предоставя безвъзмездно терена. Архитектурният проект е дарение от арх. Иван Николов, а от инж. Богомил Белчев – техническият проект.

12-13--NEW

Първата копка е през октомври 2010 г. 6 години по-късно със събраните над 630 хил. лв. стартират строителните работи, положени са основите, изградени са сутеренът и криптата. Със силна кампания по набиране на средства през 2017 г. Габровското архиерейско наместничество успява да събере парите за строителството до покрива, но са нужни още дарения. Над 15 хил. лв. са събрани от благотворителен базар по време на Коледния прием на кмета на Габрово Таня Христова, но са нужни още 400 000 лв. за довършването на църквата.

Да опитаме до 25 март – Благовещение, заедно да съберем парите за довършителните работи, за да се превърне строежът в кв. „Младост“ в завършен дом на вярата, в средище за социални каузи и в място за неделно училище, призовават от администрацията на града.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си