Навигатор Home » Новини » Редно ли е общините да решават за намесите по сгради – паметници на културата, вместо НИНКН?

Редно ли е общините да решават за намесите по сгради – паметници на културата, вместо НИНКН? 

10-1

Инж. Тодор Калоянов, председател на РК на КИИП – Пазарджик:

Кметствата да се грижат само за обектите от местно значение

Националният институт за недвижимо културно наследство трябва да решава кои сгради паметници да бъдат реставрирани, кои разрушени, т. е. да остане сегашното положение. Общините не са компетентни да решават тези проблеми. Или тези паметници да бъдат разпределени – за тези с национално значение да се произнася институтът, а за тези от местно значение – общините.

Но искам да кажа, че процедурите на института са много тромави и отнемат доста време. Много комисии и съгласувания минават и за сгради, които се намират в съседство с тези сгради паметници. Аз имам опит от проектирането на такъв обект в съседство. Представям си какво е да се одобри проект за сграда паметник от национално значение! Ако трябват промени, то те да са в този институт.

10-NEW

Инж. Калин Рангелов, председател на РК на КИИП – Перник:

Институтът няма нужните човешки ресурси

Националният институт за недвижимо културно наследство е този, който трябва да дава становища за съдбата на паметниците на културата. Общините у нас са много политизирани и отношението им и към сградите също е такова. Не политиката трябва да се гледа, а историята! Тя трябва да се запазва!

Но институтът няма ресурси като служители, които да решават проблемите. В него има едно ядро от свои хора, които обаче не могат да стигнат до цяла България. Затова, когато стане въпрос за проект за възстановяване на паметник, колегите казват: Забрави! Т.е., когато се внесе за оценка и становище, трябва да се чака с години. Може би е нужна и децентрализация – защо всичко, което правим, трябва да отива до София и обратно.

Със сградите паметници се появяват много проблеми. От страна на собствениците – юридически, от страна на общините – финансови. Ако държавата не даде подкрепа за тези сгради, запазването им е трудно.

В ПАРЛАМЕНТА

Депутати гласуваха на първо четене промени в Закона за културното наследство

Депутатите приеха единодушно на първо четене промени в Закона за културното наследство. Те имат за цел да улеснят ремонтирането, но и събарянето на сгради, които са паметници на културата.

С промените се цели ускоряване на процедурата по реставрация и консервация на паметниците на културата, която в момента отнема понякога години. Ефектът е увреждане и дори разрушаване на паметниците, мотивират се вносителите.

Новите текстове дават възможност на местната власт в София, Пловдив и Варна да издават становища вместо Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Те ще могат да преценяват допустимите намеси по сградите, обявени за паметници на културата. Тези общини ще имат правото да назначават на щат експерти в администрациите. Решенията ще се взимат от най-малко трима чиновници, които да дават необходимата оценка при инвестиционни намерения и намеса при даден паметник на културата – тоест дали и как той да бъде ремонтиран, достроен или направо съборен.

Според вносителите това се налага, защото капацитетът на НИНКН е много малък и понякога излизането на становище по даден проект се бави с години, а това създава проблеми на местната власт и дори възпрепятства извършването на аварийни дейности.

10-PAMETNIZI

Експерти дискутират предизвикателствата пред възстановяването на архитектурни паметници и прилагането на мерки за енергийна ефективност в България

Въвежда се и принципът на „мълчаливото съгласие” в случаите, когато в установения от закона срок от два месеца от датата на постъпване на съответната документация проектите не са съгласувани чрез предоставяне на писмено становище и заверка с печат върху графичните материали, реши парламентът.

Според вносителите целта е да се ограничи бездействието на администрацията и възможностите за корупция. В момента единствено НИНКН има право да дава становища по преписките за реставрация и консервация на паметниците на културата, които са около 40 хиляди. При натоварения и ограничен състав от 45 души това забавя обработването на документите не с месеци, а направо с години.

 

 

Добавете коментар