Доц. д-р арх. Станчо Веков, член на РК на КАБ – Варна:

Чрез местната власт ще се действа по-оперативно

8-9_1-2.Stan4oЗависи от самите общини. Ако в тях има лицензирани архитекти, които да изготвят проекти за реставрацията на такива сгради – да. По-малките общини, където такива специалисти няма, трябва да се обръщат към регионите, където има.

В момента общественото мнение и колегията са разделени по въпроса как да се реставрират паметниците на културата – чрез института или чрез местната власт. Това е резултат от засиления обществен интерес към културното наследство.

Според мен, всичко да преминава през института, не е добро решение. Това е прекалена централизация. Екипите на НИНКН не могат да достигнат до всички селища в страната и не могат да дадат отговор в срок. Така реставрацията се забавя и ценни сгради от миналото се рушат. Трябва да се действа по-оперативно, навреме, а не да оставяме паметниците на произвола на времето.

Чрез общините може да се действа по-оперативно, стига да се спазват изискванията и законът. Често пъти в полезрението на Националния институт не влизат обекти, които за общините са важни, свързани са с исторически събития или културни явления. Местната власт е тази, която след определяне на статута на обекта трябва да се грижи за неговото спасение.

Ако се държи на мнението на съответните специалисти, то не може да се разрушават сгради и на тяхно място да се появяват реплики или сгради с външни апликации, които не носят нашата идентичност, ценностите от миналото на бъдещите поколения. А такива случаи има – инвеститори и големи строителни фирми предпочитат на мястото на паметник на културата да издигат по-печеливши сгради. Трябва да се отърсим от прекъсванията в нашето развитие.

В момента има голям интерес към индустриалната архитектура – складове, фабрики, електроцентрали. Те са от XIX-XХ век, но са интересни с конструкциите си, с вида материали и със структурата си. Те също трябва да се запазват. Имаме една ценност – комините, които се разрушават. Те са артефакти от времето на индустриалната революция. Общините ги знаят и трябва да ги съхраняват. Те могат да станат акценти от по-модерно строителство. В Торино видях църква около такъв комин. Казвам това в защита на тезата си, че има обекти, които не са от национално значение, но са важни за общините.

Арх. Десислава Димитрова, член на РК на КАБ – София-област:

Администрациите нямат капацитет да се справят с архитектурното наследство

8-9-mlaКатегорично не! Общините нямат компетентност да решават проблемите, свързани с паметници на културата. Те нямат и експерти, които да дават оценки на такива сгради и изобщо да се произнасят по каквито и да е било въпроси за тях.

Ако те получат това право, то има опасност инвеститори да упражнят натиск върху тях за реализирането на по-голям проект на мястото на паметниците. Защото общините са по-близо до тях и лесно могат да бъдат манипулирани. Техните специалисти могат да кажат, че въпросният паметник няма такава стойност, каквато има предлаганият инвестиционен проект. Така ще изчезват ценни и стойностни сгради от нашето културно наследство.

Етнографски музей „Етър“ и победителите в конкурса за преустройство на хотел „Странноприемница“ избират своята идеална хотелска баня

Етнографски музей на открито „Етър“ и архитектурният колектив, автор на проекта, спечелил първо място в конкурса за преустройство на хотел „Странноприемница“ – арх. Андрей Андреев (Another Studio), арх. Петя Николова (Another Studio) и арх. Милена Фетваджиева (Urbanviva architectural studio), се включват в 14-ото издание на конкурса „Ideal Standard Баня на годината 2017“.

Те ще избират съвместно концепция на хотелска баня, която да бъде адаптирана за предстоящата реконструкция на хотел „Странноприемница” в музея.

Ръководството на ЕМО „Етър“ и проектантите ще се включат в етапа на гласуване на проектите в периода 8-20 февруари, когато заедно с журито ще могат да подберат проект, който концептуално да се доближава до общата визия за обновяване на хотела към музея. От своя страна, Ideal Standard ще откупи от дизайнера идейната концепция за хотелска баня, за да бъде адаптирана от проектантите при реализацията на бъдещата реконструкция на музейния комплекс.

В периода на гласуване на журито представители на музея и проектантите ще имат възможност да разгледат подадените за участие в конкурса проекти – технически характеристики, пространствена организация, интериорни решения, използвани материали и продукти на Ideal Standard.

На 15 март на официалната церемония по награждаването на победителите в конкурса „Ideal Standard Баня на годината 2017“ те ще обявят проекта, който ще бъде използван като отправна точка в изработването на техническия проект на банята на хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър“.

Крайният срок за участие в конкурса „Ideal Standard Баня на годината 2017“ бе 7 февруари 2018 г. В това издание проектите на участниците са на тема „Идеалната хотелска баня“. Категориите са две – „Баня в бизнес хотел“ и „Баня във ваканционен хотел“. Участниците се борят за голямата награда – участие като специален гост на събитията на Ideal Standard по време на Milano Design Week (17-22 април 2018 г.) и посещение на изложението Salone del Mobile Milano.

Гласуването на журито в конкурса тече от 8 до 20 февруари 2018 г., а на публиката – от 21 февруари до 8 март 2018 г.

На официално събитие на 15 март ще бъдат връчени наградите на журито, публиката и специалните призове. Приз „Ideal Standard Баня на годината” получава проектът, събрал най-много точки след анонимното гласуване на журито за всяка от категориите.

Проектите се приемат на нов сайт – www.thebathroom.bg.

Нови са и критериите, по които ще се оценяват проектите:

  1. Постигнат хармоничен и цялостен образ на интериора
  2. Енергоефективни решения за баня чрез продуктите на Ideal Standard
  3. Организация на пространството и ергономичност
  4. Реализуемост и приложимост на проекта

В 14-ото издание на конкурса „Ideal Standard Баня на годината 2017“ журито е в състав: арх. Борислав Игнатов, доц. д-р арх. Мария Давчева, арх. Гергана Милушева, арх. Радина Гешева, арх. Пламен Братков, арх. Пенка Станчева, Иван Гроздев, Георги Дучев, проф. д-р инж. арх. Пеньо Столаров, арх. Ирина Тамбукова, Светослав Тодоров, Красимир Капитанов.

Арх. Милен Нанков, РК на КАБ – Шумен:

Кметовете най-добре познават състоянието на обектите в района си

Аз лично съм се сблъсквал с проблеми от такъв характер в Шумен и мисля, че най-добре е тези въпроси да се решават на местно ниво. Защото има безкрайни списъци на зони с историческо наследство и сградите, които попадат в тях, но софиянци повечето дори не са ги виждали. В страната има много обекти с местно значение, чиято история се познава най-добре от хората на общината. И смятам, че ако има някакъв проблем, то най-логично е той да бъде решен на местно ниво. Ето тук при нас в един възрожденски комплекс започнаха да правят реставрации. Работили са, но не са спазили някакъв малък детайл от ковано желязо, а са вложени много пари. И макар че стана по-хубаво дори и отпреди, се наложи да къртят облицовки и да правят всичко наново. А това е свързано не само със средства, а и с време и много нерви.

Арх. Петранка Владимирова – РК на КАБ – Пловдив:

Мнението вече няма да е професионално и обективно

8-9_VladimirovaНе е редно общините да решават за намеси по сградите – паметници на културата, защото мнението вече няма да е професионално, а административно. Това означава, че то няма да е обективно и в интерес на културното наследство. Не ми се иска да коментирам темата корупция в НИНКН, защото там са назначени и работят експерти. Винаги в такива ситуации, когато има експертно ниво и възможност за контрол с обратна връзка, то тогава нещата се случват по правилния начин. В момента институтът е почти ликвидиран точно за да може да се развържат ръцете на предприемачи и на хора, които искат да се възползват от еврофондовете, т. е., за да може всеки да прави каквото си иска. Досега у нас не съм видяла истинска грижа за паметниците на културата на държавно ниво, каквото имаше преди 20-ина години. Ходила съм по света и виждам драстична разлика между отношението към ценностите в другите страни и в България. Тъжно е. Мога да дам пример с комплекса Ангкор Ват в Камбоджа. Обектът е поразителен. Има приемна сграда, навсякъде са изградени центрове за туристи, обособени са изложбени миниплощи, търговска зона, има санитарни помещения и т.н. Всичко е изключително добре организирано, помислили са и за най-малките детайли. В Пловдив например, който е град с претенции, не съм видяла да има обект с подобна организация. А Камбоджа е страна от Третия свят. В Узбекистан пък паметниците на културата са изградени от керамика и то върху безкрайно нестабилни почви – върху пясъци, които се разместват. И поради това, че нямат стабилна основа, сградите се рушат постоянно, но биват ремонтирани непрекъснато по всякакъв начин. Изключително добро впечатление ми направи нещо, което съм го виждала в няколко страни – едно до друго снимки на това, как е изглеждал паметникът преди и в какво състояние е в момента. Разлика няма. И това е пример как се реставрират адекватно паметниците – не с бутафория и съвременни материали, а с максимално придържане към автентичния им вид.

 

ПЕРСПЕКТИВА

Подземията на разрушения мавзолей на Георги Димитров стават музей за съвременно изкуство

8-9-Mavzolei
Срещу такса от 4 лв. столичани и гости на София ще могат да влизат в подземията под съборения мавзолей

Подземията, останали на мястото на съборения преди десетилетия мавзолей на Георги Димитров, стават музей за съвременно изкуство. На три нива под земята ще се създаде и хранилище за паметници, предназначени за външно поставяне. Това реши комисията по култура на Столична община. Предстои да се обяви конкурс за идеен проект за пространството под и над земята като част от Градската градина. На площадката над подземията ще се появи Бронзовата къща, която пристига от Австрия в края на февруари, обясни Малина Едрева, шеф на комисията.

Подземията стават филиал на Софийската градска художествена галерия. На първото ниво под земята някога се е намирала стаята за разкрасяване на тялото на балсамирания Димитров. Това е помещението, в което на експоната са му правили макиажа. Сваляли са го долу с асансьор, за да го разкрасят, обясни Тодор Чобанов, зам.-кмет по култура и образование. Именно там ще се разположи музеят, а на долните нива ще е хранилището, допълни Чобанов. Идеята е бункерната атмосфера да се запази, допълни той.

8-9-Mavzolei.2
В чест на Българското европредседателство Бронзова къща с височина 14 метра ще превърне в артзона мястото на разрушения през 1999 г. мавзолей на Г. Димитров

Подземията на мавзолея вече са общинска собственост на София. До 2016 г. те не съществуваха в правния мир, нямаше ги нито в кадастъра, нито в който е да е държавен документ. След съгласуване с държавните институции Столична община е станала собственик, обясни Чобанов. По думите му, проектът за музей е възможен и след съгласуване с НСО заради бункерите и лабиринтите, свързани със сигурността в района.

За строително-монтажни работи ще са необходими до 100 000 лв. с ДДС, за да може площадката на мястото на мавзолея да бъде приведена в готовност за изпълнението на проекти, пише още в доклада на Чобанов, който предстои да бъде гласуван от Столичния общински съвет.

 

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си