Илина Любомирова Николова е родена в София на 19 март 1992 г. Средното си образование завършва през 2011г. в 133-то СОУ „А. С .Пушкин“ с руски език. След това заминава за Англия, където през 2014 г. завършва бакалавърска степен по „Интериорна архитектура и дизайн” в Университета на Портсмут. При завръщането си в България започва работа като стажант в студио за интериорен дизайн, а след това (и до днес) е главен дизайнер във водеща фабрика за мебели и интериор. От лятото на 2016 г. прекарва времето си, отглеждайки дъщеря си Арина и кучето им Марли, но това не значи, че е изоставила дизайна.

Илина Николова, интериорен дизайнер:

Възприемам дизайна като хармония във визиите и гъвкавост спрямо желанията и бюджета на клиента

 

– Защо избрахте да се реализирате в България?

– Причините за завръщането ми у нас са много, разбира се. Човек май се чувства най-истински у дома. В този ред на мисли именно домът е това, което има смисъл да бъде променяно, развивано и усъвършенствано. Или поне от там започва промяната. Затова се прибрах. За да дам своя талант и придобити знания и опит тук. Уверена, целенасочена и изпълнена с кураж и мотивация, се впуснах в търсене. Търсех не само работа, но и креативна среда и познанства – някакъв вид вдъхновение може би. Смятах, че няма да срещна затруднения по пътя си, но, уви. Оказа се, че тук, в България, дизайнерската професия е на високо ниво и студиата са доста за този малък пазар. Отне ми известно време да се ориентирам в обстановката, като нито за момент не загубих кураж и вяра. Работих на няколко места на различни позиции, което ми даде още доста практически познания и опит. За да съм искрена с вас, бих казала, че определено има разминавания в начина на работа и изискванията тук и в чужбина, но това не ме кара да губя интерес и мотивация, дори напротив. Радвам се, че артистичните специалности тук се ценят все повече и повече.

– С какви проблеми се сблъсквате по време на Вашата работа?

– Не бих казала проблем, а по-скоро лека стъпка назад е липсата на пълно доверие на клиента към професионалния дизайнер. Както във всеки един бизнес, а и не само, доверието е от основно значение за доброто изпълнение на даден проект. В България обаче не е точно така. Клиентът често налага мнение, без да има необходимата компетенция, а когато изхождаш от максимата, че клиентът винаги е прав, става трудно. Хем искаш крайният резултат да е изпипан до последни детайли, но и в унисон с естетиката и добрия вкус, хем е трудно да „порежеш“ фантазиите на клиента. Мисля, че хората трябва да се информират по-обстойно каква е точно ролята на дизайнера и да започнат по-често да се възползват от нея, но в цялата й същност. Разбира се, процесът е двустранен. Така разбирам аз дизайна – хармония във визиите и гъвкавост спрямо желанията и бюджета на клиента.

– В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?

– В последните години София несъмнено придобива облик на европейски град. Има още много работа, разбира се, но е даден старт на промяната и това е хубаво. В този ред на мисли смятам, че бих се включила в каузи, които по някакъв начин да „оцветят“ атмосферата в София. Все пак това е и моята работа – да рисувам. Това обаче ми се струва малко далечно и все още имагинерно по своята същност. С две думи – още не му е времето да се оцветява. Първо е хубаво да се научим да спазваме това и онова – било то регулации, било то основни закони при строеж и при изграждане на нова инфраструктура. За начало е хубаво да санираме в еднакви цветове. Няма много естетика в софийския лендскейп – всякакви различни стилове архитектура, пристройки и надстройки. И тези неща не ги решаваме ние с нашите си каузи, а ги решават други, на едно друго ниво. За да дам пример в каква точно кауза бих се включила – ами хубаво е да мога да се движа по софийските тротоари с детето ми, без да обръщам количката на всеки десет метра. Нека започнем оттам – зелени кални площи, липсващи или счупени пейки, плочки „капани“, спирки на градския транспорт без навес и редица други проблеми, които като цяло не би трябвало да са налице.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си