Навигатор Home » Интервю » Проблемите на постоянно влошаващата се инфраструктура не могат да се решават със стандартни технологии и традиционен начин на мислене

Проблемите на постоянно влошаващата се инфраструктура не могат да се решават със стандартни технологии и традиционен начин на мислене 

Профeсорът по строително инженерство Дамян Кашлакев е роден в София. Завършва математическата гимназия. Дипломира сe във ВИАС, специалност „Строително инженерство”. През 1992 г. заминава като аспирант в университета в Орегон. 
През 2002 г. с група учени публикува първия стандарт за композитните материали в строителството. Основател е и директор на Националния изследователски център на плувната индустрия на САЩ. Проф. Кашлакев е автор на над 150 научни публикации за използването на иновативни композитни материали. Член е на множество международни организации в тази област.

Проф. д-р Дамян Кашлакев, преподавател в Калифорнийския политехнически университет в САЩ:
Бъдещето на строителството е в композитните материали

Разговаря
Катя ТОДОРОВА

– Проф. Кашлакев, бихте ли разказали как решихте да се занимавате с внедряването на композитните материали в строителството?

– В началото научната ми кариера беше насочена към материалите и свойствата на бетона. Попаднах случайно на една журналистическа статия за композитните материали, разработвани няколко десетилетия за военната и авиоиндустрията. След края на студената война те бяха разсекретени. Въодушевих се много. Механиката е една и съща за всички конструкции, строителни, военни или тези в самолетостроенето. Щом тези материали работят, няма основание да не са приложими и в строителството.
По това време тъкмо бях приет за докторант в Орегонския щатски университет. С група визионери от академичните и бизнес среди, ентусиазирани от новите възможности, се събрахме в Канкун, Мексико. Всички бяхме обединени от вярата, че след откриването на стоманобетона преди 150 години и индустриалната революция, наложила стоманата като основен строителен материал и заменила дървото и камъка, следващото ниво в стълбата на нашата професия e създаването на принципно нови материали, изискващи и промени в процесите на проектирането. Годината беше 1995-а. Този все още неосъзнат ентусиазъм съвпадна с едно пробуждане в американското общество, осъзнало факта, че проблемите на постоянно влошаващата се инфраструктура не могат да бъдат решени със стандартните технологии и традиционния начин на мислене. Този факт се материализира в един декрет на Конгреса на САЩ, подкрепен от проучвания на Федералното министерство на транспорта и президента Клинтън, който отпуши вълна от изследвания в почти всички големи университети в страната. Подобни процеси протичаха в Канада, Япония и Швейцария. Така се свързахме с колеги от други страни и континенти. Съвместните ни усилия позволиха през 2002 г. да публикуваме първия стандарт за проектиране на нови и рехабилитиране на съществуващи сгради и съоръжения с композитни материали.

– Какви са предимствата им?

– Композитните системи са много по-леки и здрави от традиционните материали, но най-голямото им предимство е тяхната дълговечност и нужда от минимална поддръжка. Съвременната инфраструктура (мостове, сгради и други) страда най-вече от постоянната нужда от ремонти. Някои проблеми, свързани с поддръжката, биха могли технологично да се решат с традиционните методи на проектиране и строителство, за други това е невъзможно. Но най-важното е, че никоя от стандартните технологии не предлага цялостно конструктивно и най-вече финансово допустимо решение. Това е факт, доказан с много мащабни изследвания в САЩ, Канада, Япония и други страни. Щом не е по финансовите възможности на Америка да възстанови остарялата си инфраструктура с традиционните технологии, предполагам, че това важи и за всяка друга страна с още по-голяма сила. Макар да има големи разлики в мащабите между САЩ и България, логиката е идентична. Ще си позволя да цитирам Айнщайн, който казва, че не могат да се решават настоящите проблеми с методите, които са ги създали.

– За какви строителни конструкции композитните материали са най-подходящи? Може ли с тях да се укрепват панелни сгради и колко по-евтино би струвало това от използването на класическите технологии и материали?

– Композитните системи са изключително ефективни при стоманобетонни конструкции, мостове и сгради. Прилагат се успешно и при стоманени конструкции, но икономическата им ефективност е по-малка. Работят доста добре и при дървени, каквито в България има малко. При стоманобетонните конструкции те се използват най-ефективно на усилване на греди и плочи на опън срязване, колони на натиск и подобряване на сеизмичното им поведение, укрепване на връзки между греди и колони, при търсена промяна в поведението на цялата конструкция, например повишаване на еластичността, без да се компрометира цялостната носимоспособност.
При панелните сгради основен проблем е корозията на връзките между панелите в течение на експлоатацията и времето. Композитните материали биха могли да бъдат едно технически възможно и икономически обосновано средство за решаване на този проблем. Всеки проект е индивидуален и аз не бих се ангажирал с конкретни цифри и финансови анализи. Общото правило, продиктувано от моя и световния опит, е, че в над 90% от случаите прилагането на композитни системи вместо традиционните технологии намалява директните разходи (материали и изпълнение) значително, в много случаи над 50%. В много от тези ситуации композитните материали са единственото възможно конструктивно решение. Когато прибавим и минималната (почти нулева) нужда от поддръжка, ефектът от приложението им се изплаща многократно. Трябва да се гледа в перспектива, всеки архитект, конструктор и строител да осъзнава, че твори материалната култура на нацията, която трябва да обслужва обществените и човешките нужди много по-дълго от времевия обхват на неговата собствена кариера.

– Според Вас кои са най-спешните мерки, които трябва да се предприемат относно проблема с мостовете в България?

– На първо място, трябва да се проучат и паспортизират проблемите им. В България, за съжаление, се действа постфактум, а не превантивно. Няма държава, която може с един замах да реши проблемите с инфраструктурата си. Но когато проблемите на отделните съоръжения са ясни, те могат да се адресират приоритетно според възможностите на бюджета и кадрите. Прилагането на нови, технологично по-модерни и финансово по-приемливи технологии е втората необходима стъпка в решаването на този наболял национален проблем.
На трето място бих посочил качеството на проектирането и изпълнението, както и извършване на навременни текущи ремонти и корекции. Отлагането на проблемите във времето има силно негативен ефект. Ремонти, които са били възможни при инвестиция от „х“ лева на година, отлагани 20 години, водят до увеличаване на сумата повече от 20 пъти. В тази проста аритметика не се включват потенциалните катастрофални разрушения, намален икономически ефект от използването на тези мостове, както и дискомфортът на пътуващите. След определена степен на разруха и пренебрежително отношение е по-евтино да построиш нов мост.

– Проф. Кашлакев, от 20 години преподавате в американски университети. Кои са предимствата на академичното образование в САЩ в сферата на строителството?

– Преди всичко практическата му насоченост и динамизмът на системата. Образователните програми непрекъснато се коригират и настройват според последните тенденции в науката, новите технологии и нуждите на бизнеса. Целта е студентите да се научат да мислят самостоятелно, но и да работят в колектив и да решават практически, действителни проблеми. Не е нужно да помнят наизуст формули и схеми, които ги има във всеки учебник и стандарт. Повечето от нашите студенти са готови да започнат да работят по реални проекти веднага след завършването си, а не тепърва да се учат от практиката. От това печелят както бизнесът, така и самите студенти.
Другото голямо предимство е действителната академична свобода. След хабилитиране и достигане на професорска титла учените са действително независими от академичната управа. Те се занимават с проблеми и изследвания, които ги интересуват, независимо от приоритетите на университета. Единственото ограничение, наложено от реалните условия, че трябва да са наистина на високо ниво, за да могат да печелят проекти и финансиране. От това се облагодетелства до голяма степен и университетът, защото процент от сумата остава в него като такса.
Основната разлика обаче е във факта, че на американския професор се гледа едновременно като на учен и бизнесмен. Студентите са наши клиенти. Те са тези, които оценяват работата на един преподавател. Неговото израстване в кариерата зависи от много фактори, но независимите и анонимните оценки на студентите са водещи. Те са задължителни в края на всеки семестър за всеки преподавател. След получаване на професура те имат информативен и препоръчителен характер, но на това ниво всеки преподавател е вече много опитен и знае как по най-добрия и ефективен начин да обучава младите специалисти. Друг важен фактор е изискването всеки учен, специално в практическите дисциплини, каквито са различните видове инженерства, архитектура, да се занимава с приложна наука, финансирана от бизнеса или различните фондации. Очаква се, че професорът ще осигурява проекти, които ще носят приходи на университета, ще включват в изследванията докторанти и студенти, ще решават реални проблеми на бизнеса и резултатите ще бъдат публикувани в реномирани списания. Всеки асистент или доцент, борещ се за по-висока научна степен, трябва да има поне по две значими публикации годишно.

– Какво от опита на американците може най-лесно на първо време да се приложи и в България?

– Новите технологии и последните постижения на науката и практиката са общодостъпни в глобализирания свят. Основното, което липсва в България, е системен и целенасочен подход към проблемите както на инфраструктурата, така и като цяло в обществото. Ефективността от използване на финанси и човешки потенциал е много ниска.
Не се наемам да правя сравнения между двете страни, но най-същественият фактор, обуславящ дългия просперитет на Америка, е комплексният подход към проблемите. Когато има изградена система, плод на таланта и усилията на много хора, когато тя се настройва и усъвършенства според нуждите на обществото и в духа на времето, тя е успешна и работи добре. Така индивидуалният човешки фактор се минимизира. В една добре функционираща система злонамереният и некомпетентен индивид не може да причини непоправими щети, както и талантливият не може да изгради или да усъвършенства системата сам. Най-малкото защото тя не е само негова. Точно тази система обаче прави възможна появата и успеха на личности, създаващи технологиите на бъдещето. В резултат на което и тези открития, ако са успешни и приети от обществото, стават системни. И затова работят. Това се отнася за университетите, строителните и проектантските фирми, както и за обществото като цяло. Ролите на ректор, декан, бизнес шеф, президент и т. н. са насочващи, а не структуроопределящи. Дългосрочните цели на университета и фирмата не зависят от ректора или президента, а се създават от групи специалисти в резултат на много дискусии, спорове и сблъсъци на мнения. Лидерите на тези организации са хора, които трябва да намерят най-добрия начин за реализирането на визията на мнозинството. Това е най-голямото богатство на Америка. Хората в САЩ са нито по-умни, нито по-различни от тези в България. Системата е тази, която им позволява и ги стимулира да реализират потенциала си, ако имат волевите качества за това, разбира се.

– Често сте в България. Когато сте в родината, с какво обикновено се занимавате?

– Откровено казано, си почивам. Пътувам, наваксвам изпуснато време с роднини и приятели. Тази година съм в творчески отпуск и работя по различни задачи като консултант. Ще имам и привилегията да водя аспирантски курс по проектиране с композитни материали в УАСГ.
Искам да помогна с 28-годишния си опит в САЩ за просперитета на висшето ни образование. То беше най-голямото богатство на България. Опитът ми със създаване и прилагане на иновационни технологии в строителството също може да е полезен. Бих се радвал, ако отлични начинания като „Иноцентър България“ и Технологичен парк – София успеят и се наложат като модел на връзката наука – бизнес.

– Вие сте сред основателите на „Иноцентър България”. Според Вас предприемачите у нас търсят ли често помощта на научните среди за решаване на проблеми в бизнеса?

– За съжаление, все още недостатъчно. Това е и една от идеите на Иноцентъра – да направи възможна и взаимноизгодна връзката между науката и бизнеса. Преди всичко трябва да се промени мисленето, че тези две дейности не са свързани. Образованието създава утрешните кадри за бизнеса, а той е обречен без качествен и квалифициран човешки потенциал. От друга страна, науката сама за себе си е безсмислена (с изключение на философията може би), ако не решава конкретни обществени и човешки проблеми. Не живеем в Средните векове и академичната любознателност и стремеж към енциклопедичност днес не са на почит. Не е случаен фактът, че в най-богатите и проспериращи държави бизнесът инвестира огромни средства в науката. Това са като правило и най-прагматичните страни по света, като САЩ, Германия, Канада, Япония и т. н. Те го правят не от филантропия, а от интерес.

– Как функционира връзката образование – бизнес в един университет като Калифорнийската политехника?

– Над 90% от изследванията във всички области са директно финансирани от бизнеса. Почти всички нови лаборатории, нужни за тези изследвания, са изцяло финансирани пак от там. Над 70% от приходите дори на един държавен университет идват от различни частни фондови и бизнес проекти. Специално в строителния бранш различни строителни, проектантски и обществени фирми осигуряват ежегодни платени практики на всички студенти. Разбира се, най-добрите от тях имат избор къде да отидат първи. Дотук се вижда недвусмислено интересът на академичните среди от сътрудничеството с бизнеса. Но къде остава интересът на последния? Разбира се, хората от бизнеса финансират проекти за решаване на техни конкретни проблеми или такива, очаквани в бъдеще. Те плащат за услугите на хора, по-квалифицирани от тях, да ги решат. Оттук идват ефективността и взаимният интерес. Това е и основата на старата максима, че в една добра сделка печеливши са и двете страни. Като допълнителен бонус, може би най-ценният от всички други, е, че с участието си в науката бизнесът си осигурява достъп до най-талантливите студенти. Много от тях имат по 2-3 и повече оферти за работа, преди да са завършили. Това затваря кръга, защото и студентите, утрешни кадри на бизнеса, избират най-доброто – там, където чувстват, че наистина ще са полезни и ще просперират. Заплатата почти винаги, поне за нашите студенти, е вторичен фактор при избора на работодател.
В някои случаи, когато сътрудничеството между бизнес и наука е по-мащабно и дългосрочно, предприемачите финансират основаването и на иновационни институти и центрове, които се занимават само и изключително с решаване на проблеми на опреден клон от строителния бизнес, да кажем, създаване на нови материали, мащабни изследвания на различни феномени и т. н. Тогава бизнесът има много по-голям финансов ангажимент, но и директно участва в управлението и развойната дейност на центъра. Връзката е двупосочна, което елиминира както корупцията, така и афиширането на предварително търсени решения. Като резултат – бизнесът не може да бъде обвинен, че плаща за резултати, от които да се облагодетелства. Освен това тежестта на едно изследване е много по-голяма, когато идва от академичните, а не от бизнес средите.

Добавете коментар