Навигатор Home » Архитектура » Приемам препятствията като ценни уроци и натрупан опит

Приемам препятствията като ценни уроци и натрупан опит 

Силвия Събева е родена в град Варна. Завършва Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“, специалност „Вътрешна архитектура и дизайн“. Продължава образованието си във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, където завършва специалност „Пространствен дизайн“. През 2007 година започва работа в частна фирма, чийто съсобственик става малко по-късно. В момента си има свое студио за дизайн и изработка на мебели. Интересува се и следи всички новости в областта на обзавеждането и редовно обменя опит и информация на най-голямото изложение на мебели в света Международния мебелен салон в Милано. В свободното си време обича да спортува.

Силвия Събева, интериорен дизайнер:

Бих била безкрайно щастлива, ако мога да допринеса за развитието на сферата, в която работя

– Защо избрахте да се реализирате в България?

– От както се помня много обичам да рисувам. Като дете фантазията ми нямаше граници. Творях и майсторях всякакви чудати неща, непривични за дете на тази възраст, на която бях тогава. Винаги съм знаела, че искам да правя това – а имено да предизвиквам въображението си, да излизам извън реалните граници и да творя красота. След няколко кръжока по рисуване, дойде време и за средното ми образование – специалност „Вътрешна архитектура и дизайн”. По онова време, когато аз бях ученичка, тази професия не беше толкова позната в България. Но за мен, това беше естественото продължение, на заниманията и мечтите ми дотогава. Още не бях завършила, когато една компания, която разширяваше дейността си, от изработка на мебели към цялостни интериорни решения, се свърза с мен. Там прекарах 10 години от професионалния си живот, придобих практически опит, развих и надградих уменията си. След което реших, че е дошъл момента за индивидуално кариерно развитие. И ето ме тук! Стигнахме до същината на въпроса. Изборът – България или чужбина никога не е стоял пред мен. Сега като направя ретроспекция на събитията, отново бих избрала България. Защото желанието ми е плодът на моя труд, да остане в нашата страна. И ако мога да помогна и да допринеса за развитието на нишата в която работя, бих била безкрайно горда и щастлива. И не на последно място, базирайки се на мъдростта на старите хора ще кажа: „Камъкът си тежи на мястото”. А моето място е точно тук!

– Какви са трудностите, с които се сблъсквате във Вашата работа?

– Прекрасно е, когато хобито ти е това, което работиш и с което си вадиш прехраната. Трудностите са част от нашето ежедневие – в обществото, на работа, в училище, удома… Опитвам се да приемам препятствията и трудностите, като ценни уроци и натрупан опит. Всички знаем, колко е трудно да

работиш с хора. В началото се натъжавах от реакциите и разнопосочните емоции, които изразяваха клиентите ми при всяка наша среща. Единия ден са мили, усмихнати и приветливи, а на следващия – дистанцирани, отричат всичко или слагат граници. С времето се научих, че отношението им, не е лично към мен и моята работа. Осъзнах, че може да си имат личен проблем, трудности в работата, тежък ден и т.н. С две думи, в нашата работа, е нужно да усещаме хората, да ги предразполагаме, да умеем бързо да скъсим дистанцията и да им покажем, че ние знаем кое е най-доброто за тях. Трудно е да намериш, колеги в строителната и мебелната сфера, с които да работиш. Които да могат да изпълнят качествено

„налудничевите“ ти идеи без да чуваш отговора: „Няма начин!“ Но най-трудно за мен на този етап е да намеря колега, когото да обуча. Да вложа време и ресурс в развитието на някой млад и талантлив дизайнер. Защото идва момент, в който човек не може сам физически да се справи с обема от работа. А и е хубаво да протегнеш ръка и да дадеш шанс и старт в живота на някого.

– В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?

– Определено в някаква инициатива, свързана с деца. Дарявала съм дрехи и играчки, останали от моето собствено дете. Сега се сещам, че бих се включила и в някакъв тип благотворителна акция – организиране на изложба на абстрактни картини и събиране на средства от продажбата им на търг, например. Бих участвала и в създаването на детски център за развитие на логопедично и пространствено възприятие на по-малките деца – един по-лесен начин за възприемането и разбирането на околната среда.

ПРОЕКТИ

7-2 7-3

7-4

7-8 7-9

 

 

 

 

7-10

7-5 7-6

Добавете коментар