Арх. Емил Бурулянов, член на РК на КАБ – Бургас:

Смениха дограмата, поправиха покривите, но оставиха старите инсталации

8-9-Емил-Бурулянов

Националната програма постигна първоначалните си цели – да се смени дограмата на жилищата, да се направи външна изолация, да се поправи покрива. Ако това са всичките й цели – да, има ги налице.
Според мен тя трябваше да включва и подмяна на водопроводните връзки, и на другите инсталации, ако се налага – и конструктивни промени, които да удължат живота на сградата. Имаше и конструктивни становища – подмяна на външни панели, балкони, но това не беше всичко. Трябваше да се прави обследване на всяко жилище, а не само на общата част. Но влизането вътре във всяко жилище се оказа нелесна работа. Финансовият ресурс също трябваше да е по-голям.
Смятам, че в обновлението финансово трябва да участва и собственикът. Сега той няма задължения, държавата е поела всичко. Ако участваше и той, процесът щеше да се контролира по-строго. Той може да бъде нещо като инвеститорски надзор.
Качеството на голяма част от обновените 220 блока в Бургас е добро. В града ни се санираха най-много сгради. Има и още 400 заявления, които чакат саниране. Но това зависи и от общината. В Бургас тя има добър екип, който разяснява ползите, разпределя ефективно средствата и наблюдава работата.

8-9-8

Арх. Димитрина Коева, член на РК на КАБ – Добрич:

Добре ще е да се включат повече етажни собствености

Имаме санирани панелки в кварталите на Добрич, но те не са много. Изглеждат добре. Но обхватът на програмата е малък. В града обаче се работи повече на парче – всеки сам си санира своето жилище. Такива сгради изглеждат на кръпки. В други градове съм виждала цели квартали, които с цветовете си на обновените жилищни сгради изглеждат много красиви.
В бъдеще трябва да се помисли как да бъдат включени повече етажни собствености в програмата. Трябва финансово да участват и собствениците на жилищата. Сега е малко несправедливо – едни получават безплатно саниране, други – си плащат за него.

Арх. Владислав Коларов, член на РК на КИИП – Кюстендил:
Ние се задоволяваме с най-бързото и най-евтиното

8-9_Kolarov_vliavo

Националната програма за енергийна ефективност дава голяма възможност на градовете да сменят визията си. Но дали се справяме с това? Всеки град отговаря за качеството на санирането, а то е едно огледало за работата на главните архитекти. Те могат да наложат такива норми за саниране, които да гарантира естетиката на ремонтираните блокове. В момента ние нямаме орган, който да оценява естетическите качества на проектите. Защо? Защото всеки вход или секция на жилищен блок се проектира от различни колективи. Единият не знае какво проектира другият. Затова в градовете сега има контрастни цветове на сградите. Съгласуваността би трябвало да се прави от общината и главния архитект.
У нас срокът за проектирането е по-малък от срока на изпълнението. В развитите страни той е един-два пъти по-голям. От много варианти се избира най-добрият. Тогава се получава хубва, естетична среда. А ние сега се задоволяваме с най-бързото и най-евтиното.

8-9-2
Арх. Антоанета Тонева, главен архитект на община – Монтана:
Първият етап на санирането премина безпроблемно

В Монтана първият етап на програмата премина сравнително добре. Интересът към обновлението на сградите не се появи веднага, едва след като първите жилищни блокове смениха визията си, хората се активизираха. Всички сгради, за които имахме финансиране, вече сме ги приключили. Изпълнителите работиха качествено, с малки изключения като доставка на румънски панели за изолация, които не отговаряха на изискванията. В момента не работим по сгради за саниране, но ако получим финансирене – ще продължим.
Мисля, че справедливо би било и хората да участват с малко средства в процеса. За някои това сигурно би било трудно, но е по- ангажиращо.
Личното ми мнение като архитект е, че трябваше да се направят проучвания за очаквания ефект. Сега се появи мухъл между стените и изолацията. Трябваше да се планира и укрепване на конструкцията, както и подмяна на водопроводните инсталации. Не е ясно и какъв е срокът на годност на изолацията.

 

ТРАДИЦИЯ
Раздадоха наградите в Конкурса за рисунка на името на архитект Георги Савов

8-9-Konkurs
Арх. Георги Савов и отличената на първо място Пламена Примова

В Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“- Пловдив за четвърти пореден път раздадоха наградите в Конкурса за рисунка на името на архитект Георги Савов.
Жури в състав проф. д-р Галина Лардева и проф. д-р Мъгърдич Касапян от АМТИИ оцениха десетки рисунки, като условието бе работите на учениците от художествената гимназия да са изготвени извън учебната програма и без намесата на преподавателите.
Журито определи първо място и парична награда от 500 лв. за Пламена Примова, а второто място и сумата от 300 лв. получи Мария Ангелова. Тази година бяха раздадени две трети награди по 200 лв. на Елена Маринска и Иван Аризанов, както и три поощрителни награди по 100 лв. на Виктория Илиева, Лъчезар Бобеков и Светослав Караджов.
Директорът на художественото училище Светлозар Чавдаров определи конкурса като още един благороден стимул за развитие на художествените умения на учениците.
Наградите връчи лично арх. Георги Савов, който е възпитаник на художествената гимназия и от 2015 г. подкрепя със собствени средства талантливи ученици от любимото си училище.
Идеята е в бъдеще наградите да се трансформират в целогодишни стипендии за даровити художници.
Арх. Георги Савов е пловдивчанин, завършил през 1982 г. втория випуск на художествената гимназия. Той е главен проектант на базата на футболния клуб „Ботев“ в Коматево и главен проектант на така дълго мечтания от привържениците на клуба стадион „Христо Ботев“. По негови проекти са изградени редица сгради в промишлените райони около Пловдив.

ФОРУМ

„Архитектурни срещи 2018“

8-9_Arh_Sre6ti.

Цикълът „Архитектурни срещи“ е проект на Камарата на архитектите в България – Регионална колегия Варна. Съорганизатор е група Ре-Аниматори #reanimatorite, с подкрепата на Съюза на архитектите в България – дружество Варна. Проектът е съфинансиран от Фонд „Култура“ Община Варна.
Инициативата включва три архитектурни срещи на тема градоустройство – „Визия за София – Принципи на работа при споделено създаване на градска визия“, „Адаптиране на архитектурните културни наследства към нуждите на съвременния град“, „Регенериране на един квартал“ и една творческа работилница по „Споделено създаване в градската среда“.
Първата среща ще се проведе на 13 юли 2018 г. от 10.30 ч. в Зала Пленарна на Община Варна. Тя е с архитект Любо Георгиев, ръководител на проекта „Визия за София“.
По време на срещата, ще бъдат представени принципите на работа във „Визия за София“ и как тази добра практика може да се приложи и в други градове на страната.
Ще бъдат засегнати и следните въпроси:
• Защо един град се нуждае от дългосрочна визия?
• Защо е важно визията на един град да бъде изработена от широк екип от поливалентни специалисти?
• Споделеното създаване, защо е нужно?
• Как екипът работи с областната и общинската администрации? Механизми за взаимодействие.
• Ролята на бизнеса, организациите, гражданските организации и гражданите в споделеното създаване на градска визия.
• Каузата на градското пространство през професионалния поглед на архитекта
След представянето ще има възможност за дискусия и задаване на въпроси от всички присъстващи в залата.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си