Навигатор Home » Архитектура » Плосък или скатен покрив да изберем?

Плосък или скатен покрив да изберем? 

8-9-1

Арх. Николай Рачински, РК на КАБ – София:

Предпочитанията на клиентите са 50:50

8-9--Ra4inskiСложен и дискусионен е въпросът с избора на покрив поради важността на тази част от сградите. По мои наблюдения и практика предпочитанията на клиентите у нас са 50:50. Какъв точно да е покривът, зависи от много неща – от географското положение, защото е важно в кой район е сградата, от архитектурата и цялостната визия в съответния квартал и ред други фактори.

Ако аз трябва да направя избор за фамилна къща например, бих избрал скатен покрив. От една страна, заради красотата и уюта, които дава този вид покрив, а от друга, заради интересните допълнителни възможности, които разкрива подпокривното пространство.

Другият ми аргумент в полза на скатния е традицията, която имаме – старите български къщи са със скат. Поддръжката също е по-лесна, материалите са изпитани…

Модернистичното течение в архитектурата както и кубичната визия на сградите, които се проектират напоследък, обаче предполагат плосък покрив. При него плюсът е в посока енергийна ефективност. Много инвеститори го предпочитат, когато търсят варианти за алтернативни енергоизточници. На плоския покрив удобно се монтират различни инсталации, колектори и соларни съоръжения. Подходящ е за оформяне на техническа зона на сградата.

8-9--NEW

Арх. Любомир Петров, РК на КАБ – София-град:

Скатният има неоспорими предимства

8-9-2За нашите географски ширини скатният покрив има неоспорими предимства. Но ако говорим за Близкия изток или за Северна Африка, плоските покриви ги предпочитат. У нас вече също се правят много нови сгради с плоски покриви и една от причините е, че те дават повече възможности за озеленяване. Последните три жилищни блока, които проектирах, бяха точно с такива покриви. Една от целите е свързана с озеленяването. Има и нещо друго – съществуват някои законови противоречия като например, че трябва да измислиш едно „умопомрачително“ паркиране и ако не направиш подземен гараж, няма как да постигнеш показателите, което е правилно. Но при това положение трябва да вземеш от покривите. От друга страна, в скандинавските страни има страшно много сгради със скатни покриви, които са затревени, но това се постига със стотици години. У нас такива традиции нямаме, но и климатът не го позволява особено. Трудно е да се подбере видът растителност, която да вирее на покрива. Ако погледнете назад в историята сградите от Възраждането, от Римската империя, ще видите, че всички покриви са скатни. Смятам, че тогава хората не са били по-глупави от нас.

8-9--NEW-28-9--2007_zelengaj

Архитект Невяна Йонова, председател на РК на КАБ – Кюстендил:

Покривът се избира в контекста на околната среда

8-9_KustendilПлосък или скатен покрив? Зависи от условията – място, климат. Алпийските къщи са със скатни покриви. Но при високото застрояване се правят плоски. И двата вида са красиви и зависят от контекста на околната среда. При голямо снежно покритие за предпочитане е скатният. Но ако искате да имате модерна сграда – с озеленяване на покрива, тогава препоръчвам плосък.

Аз съм и за единия, и за другия, но според условията. За нашите ширини скатният се предпочита, плоските са по-малко.

8-9 kab

Експерт предлага Бяла книга на значимите сгради в Ловeч

Да се състави Бяла книга на стойностните сгради в Ловеч, поиска известният арх. Петко Еврев. Той е изпратил писмо до видни общественици в града, в което споделя идеята си и предлага тя да бъде внесена и в общинската администрация. Сред хората, до които се допитва авторът на „Градът през моите очи“, са историци, представители на културни институции и хора, ангажирани с опазването на културното наследство в региона.

„Предлагаме да се състави Бяла книга на стойностните сгради на града, които по никакъв начин да не бъдат събаряни или преустройвани така, че да загубят автентичния си образ, а напротив, да бъдат обект на особени грижи и поддържане, защото те носят характера, духа на града и формират неговия индивидуален образ“, пише арх. Еврев. Той посочва и сградите, които трябва да влязат във въпросното издание. Това са Митрополията на бул. „България”, Градските хали, Популярната банка, къщата на Дочко Нанов, къщата на д-р Съйко Съев, къщата на Джамбазови, училище „Йосиф І” във „Вароша”, училище „Св. Климент Охридски” и други.

Според арх. Еврев в Бялата книга могат да се включат и обекти от по-новата история, като сградата на АИР „Вароша” („Люспата“), сградата на Картинната галерия във „Вароша”, Дом „Преслав”, Сградата с виенската сладкарница, Домът на книгата и други сгради.

„Към тези обекти трябва да прибавим и Железния мост, който е натоварен с много история и има качествата да бъде съхраняван като паметник. Покритият мост отдавна има това качество, въпреки формално да не е обявен за паметник. В списъка могат да се включат и скулптурни паметници, които да не се събарят и рушат. А защо не и паркови площи и хубави озеленени улици“, пише арх. Еврев. Експертна комисия, в чийто състав влизат архитекти, художници, представители на историческия музей и други дейци на културата, предложи списъка от сгради в Бялата книга за утвърждаване с решение на Общинския съвет.

8-9

Покритият мост в Ловеч над река Осъм

За вписаните обекти няма да се допуска по никакъв начин събаряне, както и преустройства, с които ще се наруши техният първоначален автентичен вид и архитектурно-художествен образ. Съгласно Закона за устройство на територията собствениците им да бъдат заставяни да ги поддържат и възстановяват, когато са пострадали и имат нарушени покриви и фасади. При нежелание или невъзможност от страна на собствениците общината да поема тази грижа и да изпълнява възстановителните работи за тяхна сметка.

За всяка от сградите, вписани в Бялата книга, общинските служби да съставят паспорт със снимков материал, архитектурно заснемане и архитектурно-строително-конструктивна оценка и характеристика. В паспорта да се описват настъпили нарушения, повреди, промени в архитектурния образ и препоръки за поддържане и възстановяване на загубени характеристики на сградата, иска още арх. Петко Еврев. По думите му, вписването на сградите в Бялата книга не означава, че те се превръщат в паметници на културата, но на местно, градско ниво те стават обект на особени грижи за съхраняване и поддържане. За някои от тях, ако комисията прецени, могат да се направят предложения за обявяването им за недвижими културни ценности по Закона за културното наследство. „Има сгради сред посочените, които трябва да бъдат вписани не само в Бяла книга, а и в Червена книга, защото са застрашени да бъдат силно повредени и разрушени, допълва още архитектът. Според него в центъра на града има стойностни сгради с обществено значение, които са оставени без грижа за поддържане и се рушат. Тяхното възстановяване и съхраняване не бива да се преценява само като задължение на собствениците им. То е задължение и на общината, и на обществеността, защото загубването на тези здания ще бъде загуба за града и за градската памет. Като един от силно застрашените обекти арх. Еврев посочва бившата сграда на Регионалния исторически музей на булевард „България“. Къщата е била собственост на заслужилия за града д-р Съйко Съев, на чието име е кръстена улица. Проектирана е от известния български архитект проф. Станчо Белковски. Покривът на сградата вече рухна и няма кой да го реставрира. В момента сградата е съсобствена – държавна и частна на наследници на д-р Съев. Решение на проблема може да се намери, ако общината и областният управител действат в синхрон, смята арх. още Еврев.

 

 

Добавете коментар