Пловдивски архитекти с лична гледна точка за застрояване на имот с ценна археология в центъра на града

Общественото обсъждане, инициирано от инвеститора инж. Димитър Георгиев, предизвика интереса и на много граждани

0

Съдбата на ключов имот с ценна археология в центъра на Пловдив, за жалост известен сред пловдивчани като „Дупката“ до Понеделник пазара, събра на обществено обсъждане граждани, архитекти, експерти и представители на общината.

Всеобщо одобрение за инициативата получи собственика и инвеститор инж. Димитър Георгиев, който след 17 години опити да застрои терена се реши на открит диалог по темата. Припомняме, че бившият общински имот става частен, като е закупен от „Хеброс банк” след залог и необслужен кредит от страна на администрацията на тогавашния кмет на Пловдив Спас Гърневски.

Какво ще е развитието на казуса е твърде рано да се прогнозира, затова „Строителство Имоти“ представя експертното мнение на  КАБ-Пловдив и  архитекти по проекта и инвестиционното намерение за застрояване на терена.

От Камарата на архитектите в Пловдив заявиха, че тъй като не са имали достатъчно време да се запознаят с проекта, са възложили на архитекти да направят доклади и да изложат становища:

Арх. Вили Раева изтъкна, че най-важното в този обект е да се намери баланс. „Изключително трудно е обаче. Археологията в Нармаг и Екселсиор е недостъпна, въпреки че е добре експонирана. Приоритет трябва да е обединяването на трите обекта- дискутираният, Ейрене и Епископската базилика. Само тази е възможността за реализирането на голямата цел- подземен музей на Филипопол. Моето предложение е Община Пловдив да предложи на собственика заменка с друг терен и да се заеме с реализирането на музея. Може да се случи така, както се случи с Античния форум. Аз съм За промяна на собствеността”, заяви арх. Вили Раева.

Арх. Петкана Бакалова коментира обемите на представения проект. „Виждаме четири нива към улицата и пет нива към хълма. Има опит обемът на сградата да бъде раздробен, но все още силно доминира над всичко оставало в средата. Кота корниз е на нивото на сцената на Античния театър и достига средата на Джамбаз тепе. Силуетът не хармонизира със средата. Обемите са в пъти по-големи от околната застройка. Силуетът на работния устройствен план смачква всичко наоколо. Тази концепция за намеса е неубедителна. Това е обект, в който трябва да бъде експонирана само археологията. Общината не може да игнорира този обект, а трябва да поеме грижата”, призова арх. Петкана Бакалова.

Арх. Антоанета Топалова подчерта, че за първи път частен инвеститор кани архитектурната гилдия и гражданите на такъв дебат. „Димитър Георгиев заслужава признателност за това. Няма съмнения, че това е едно от знаковите места за града. Оценката в масовите случаи е субективна- един харесва едно, друг друго. Но тук съобразяването със средата е основен критерии. Предложението на проектантите обаче е в конфликт със средата. Комплексът закрива традиционният поглед към хълма. За това място оптималното решение би било общината да си възстанови собствеността. Струва си”, каза арх. Топалова.

Арх. Величко Куртев също допълни, че проектът реално закрива гледката към Трихълмието. Той подчерта липсата в презентацията на подборно транспортно-комуникационно изследване, тъй като е изключително важно как новият обект ще повлияе на околните територии.

По време на обсъждането свои мнения изразиха още архитекти- арх. Жана Джугаланова: „Крайното решение за НЕезастрояване на терена е неприемливо. Откритото поддържане на археологията е скъпо и трудно”, предупреди тя. арх. Петър Петров определи мястото като златна мина, ако финансово-инвестиционните намерения отговорят правилно на въпроса „Какво може да се направи там?”, а арх. Атанас Недевски обяви като недомислица предложенията на свои колеги за замяна или откупуване на терена и подкрепи усилията с проекта да се намери баланс между инвеститорския интерес и запазването на археологията.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си