Навигатор Home » На фокус » Плащаме закъснели ремонти на тунели и мостове с човешки жертви

Плащаме закъснели ремонти на тунели и мостове с човешки жертви 

Откакто са построени тунелите по „Хемус” е имало проблеми със състоянието им, които така и не са били отстранени.

Поне 500 млн. лв. трябват за обезопасяването им според евроизискванията

Катя КОСТОВА

Стари тунели и мостове дебнат пътуващите по пътищата в страната. Някои от тях са били обявени за опасни преди години, но продължават да се използват в разрез с изискванията.

За тунела „Ечемишка” на автомагистрала „Хемус”, където стана последната трагедия и загина жена, се е знаело, че е за ремонт още в началото на века. През 2005 г. той официално е обявен за опасен. Сключен е бил договор с изпълнител за над 8 млн. лв. Две години по-късно е преведен и аванс от 2,4 млн. лв. Ремонт обаче така и не е започнал и нещата продължават до 2009 г., като през цялото това време пътната агенция и фирмата изпълнител са си прехвърляли отговорностите. В същата година комисия прави оглед и препоръчва незабавни и неотложни действия за осигуряване на безопасни условия на движение в тунела, но отново без резултат.

Един от инженерите, участвал в строежа на аутобана, преди 4 десетилетия разказва, че за ремонта на тунела е бил подготвен проект, но пътната агенция не успяла да финансира изпълнението му. Цели 3 години по-късно АПИ завежда дело и си търси парите за неслучилия се ремонт. Пътната агенция печели делото на първа инстанция. Следва нова проверка на състоянието на тунела, но наредбата, по която се прави тя, се интересува има ли осветление, а не от състоянието на конструкцията, на която са закрепени лампите.

През миналата година обследване отново установява, че и двете тръби са в лошо състояние, но ремонтът е по-спешен за дясната, защото е установено, че тя е без хидроизолация и е в по-тежко състояние.

След трагедията, станала преди дни в използваната двупосочно лява тръба на тунела, защото другата е в основен ремонт, бившият строителен министър потвърди, че цели 11 години – между 2005 г. и септември 2016 г., никакви големи ремонти не са били правени.

Други участници в строителството на тунелите по все още недовършения аутобан между София и Варна си спомнят, че хидроизолацията за тунелите, доставена от Швейцария и Норвегия, за нула време е била изкрадена.

Друг е въпросът, че немалка част от автомобилните мостове и тунели у нас са били строени доста некачествено и освен че се е крадяло като за световно, се е гледало да излезе колкото се може по-евтино. За икономия параметрите за надеждност на съоръженията са били „изпилвани”, т. е. занижавани, до крайност, казват експерти, участвали в реализацията на проектите тогава. В началото на експлоатацията им, докато мостовете и тунелите са били сравнително нови, не е имало особени проблеми, но с времето надеждността им започнала да намалява твърде бързо, защото осигуряването се оказало недостатъчно. Това например довежда до по-къс срок на използване на моста до гара Яна, от който през миналата зима падна парче от мазилката и едва не уби човек в кола, минаваща под него. Затова и при ремонт на виадукта на 67-и км на автомагистрала „Тракия” се е наложило да бъдат подменени гредите, същото важи и за двете платна на моста на „Хемус” при Елешница, където бяха сменени част от хоризонталните елементи на конструкцията.

Друга причина за тежкото състояние на пътните съоръжения в България е малката защита на армировките, например във вертикалните колони на мостовете. Това заедно със занемарената поддръжка е довело до повредите в конструкцията и преждевременното й износване.

Третата причина за днешните проблеми с пътните съоръжения се корени в господстващото мнение преди 30-40 години, че едва ли не железобетонът е вечен. Имало е увлечение и към използването на сглобяеми елементи, с много фуги, които винаги са слабото място във всяка конструкция.

Не бива да се забравя и фактът, че натоварването по пътищата на социалистическа България е било значително по-малко, затова се е използвал и бетон с по-ниска якост. Така в крайна сметка оставените без нормална поддръжка мостове и тунели днес са с много повреди и крият немалко рискове.

За съжаление и в тунелите по една от най-новите ни магистрали – „Люлин”, която е строена и пусната в експлоатация, има течове.

Пътищари алармират още, че конструкцията на осветлението и в тунела „Траянови врата” на АМ „Тракия” също е в лошо състояние и крие рискове от инциденти.

По най-скромни изчисления поне 200 пътни моста са за ремонт, като 50-60 са в най-тежко състояние. Сметките сочат, че за да се ремонтират според съвременните изисквания, са нужни поне 500 млн. лв. Ако се чака обаче още няколко години, то сумата ще се удвои, смятат строителни експерти.


След трагедията в „Ечемишка” пак спешни инспекции

За пореден път след голяма авария се започват проверки. Така е и сега след трагедията в лявата тръба на тунела „Ечемишка”. От АПИ бе разпоредена спешна проверка за състоянието на всички тунели, която да завърши с предписания за ни повече, ни по-малко от 2 дни, между сряда и петък миналата седмица. На повечето експерти в строителството е ясно, че за толкова кратко време не може дори да се обиколят всички тунели по републиканската пътна мрежа.

Докато траеха проверките, бе разпореден и спешен демонтаж на конструкцията с осветлението от злополучния тунел, като директивата бе да се работи 24 часа. Отново се залага на бързината за сметка на трайните решения.

12-13-Za-br-06-tema---1---stari-tuneli-i--mosotve----KARE-1

През октомври 2015 г. в тунел „Витиня” катастрофа отне живота на няколко души и отново се правиха проверки

Така бе и в началото на октомври 2015 г. след друга трагедия в друг тунел на „Хемус” (в дясната тръба на „Витиня”). Тогава за пореден път се разбра, че тя е строена не според правилата – с голям наклон и липса на изкуствена вентилация. Липсата на принудителна вентилация в комбинация с вечните течове от липсващата хидроизолация правят настилката хлъзгава и крайно опасна за автомобилите. И както и сега, след катастрофата, взела жертви, се заговори за проверки и ремонти. Тогава бяха проверени, оказва се набързо, всички тунели. Дясната тръба на „Витиня” в момента също се ремонтира.

28 са тунелите по републиканската пътна мрежа. Те са на територията на областите София, Враца, Велико Търново, Благоевград, Кюстендил, Пловдив и Смолян, сочат данни на АПИ.


ЕКСПЕРТ

Трябват редовни и подробни проверки

Контролът по магистралните тунели би трябвало да е засилен, редовен и проверките им трябва да са според наредба от 2007 г., която е в съответствие с евродиректива. Това смята доц. д-р инж. Виктор Ташев, управител на Българската асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС).

„Освен визуален оглед трябва да се прави и инструментално замерване на степента на повредите на конструкциите. И как тя е повлияла на изправността на всеки отделен елемент от тях и дали той е още годен. При необходимост трябва да се вземат и аварийни мерки. Изискванията във въпросната наредба са много високи, но не бива да се забравя, че АМ „Хемус” е една от най-натоварените и важни магистрали у нас. При изпълнението им обаче ще имаме много по-сигурно тунели”, добавя Ташев.

По думите му, засега не е търсено експертното мнение от асоциацията нито след аварията с падналата греда, нито за ремонта на съседната тръба на тунел „Ечемишка”. „Хубаво е контролът да е наистина от независими експерти”, смята още Ташев. Той добавя, че за да се разбере доколко са рискови тунелите у нас, трябва да се види какво е направено по тях в последните години. „След това може да се разбере до каква степен на безопасност са доведени те. Вероятно не всичко е направено според изискванията”, смята експертът и добавя, че е важен и въпросът за колко време се планира да се изпълнят необходимите мерки.

МРРБ:

Денонощен режим на работа и пускане на движението до седмица

Максимална мобилизация и работа на 24-часов режим в тунел „Ечемишка“ на АМ „Хемус“ разпореди служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов, който се включи в последното заседание на комисията в Агенция „Пътна инфраструктура“. Тя бе сформирана с цел да проучи състоянието на авариралото съоръжение и да набележи мерки за пълното му обезопасяване.

Сред 12-13_MRRBпредложените различни варианти на проектантски решения беше избрано старата осветителна конструкция в тунел „Ечемишка“ да бъде демонтирана с цел максимално бързо възстановяване на движението в тръбата за София. Преценено бе, че укрепване на съществуващата конструкция би отнело по-дълго време и няма да гарантира 100 процента безопасност. Срокът, даден за възстановяване на движението, е 14 февруари.

Преди да бъде свален от поста оглед на мястото на инцидента в тунел „Ечемишка“ направи инж. Дончо Атанасов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Инж. Атанасов посочи, че тунелът не е ремонтиран, откакто е пуснат в експлоатация през 1985 г., а в момента се ремонтира в другата, дясна тръба, която е била в много по-лошо състояние. По думите му, от 6-те тръби на АМ „Хемус” в тунелите „Ечемика”, „Топли дол” и „Витиня” са ремонтирани 3 тръби. В ход са ремонтите на още 2 тръби. Ние започнахме ремонта на дясната тръба на „Ечемишка” поради много по-лошото й състояние от лявата, в която сега стана инцидентът, обясни инж. Атанасов. Той припомни, че ремонтът на дясната тръба е за около 10 млн. лв. Предстои на лявата да се направи оглед и проектно-сметна документация. Вероятно ремонтът на лявата ще бъде също за около 10 млн. лв. Междувременно шефът на АПИ разпореди със заповед да бъдат сформирани експертни групи, които да направят извънредни огледи на всички тунели в страната. страната.

Лиляна Павлова, министър на МРРБ в кабинета „Борисов“:

Невъзможно е отделянето на милиарди за инфраструктура за един мандат

12-13-Pavlova-2Нещастният случай в тунел „Ечемишка” отново поставя темата за инвестициите в пътната ни инфраструктура. Това написа във Фейсбук бившият министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинетите „Борисов” Лиляна Павлова. Прави впечатление, че тя е сред хората, които най-малко взимат отношение и се изказват публично за случилото се в тунел „Ечемишка“. А не би трябвало да е така, след като обследването на тунела, предписанията и старта на ремонта на едната тръба са станали в последните месеци на поста й като министър. Вероятно предстоящите избори и кампанията, която политическите партии, макар и неофициално, водят, са причина кадърът на ГЕРБ да се въздържа от публичност.

Все пак Павлова изрази най-голямото си съжаление за трагичния инцидент и поднесе искрените си съболезнования на семейството и близките на загиналата Елена Горанова в профила си в социалната мрежа.

Тя подчертава, че много пъти е казвала, че пътната ни инфраструктура е в тежко състояние. Няколко милиарда лева са необходими за ремонт на направените преди 30-40-50 години основни пътища и съоръжения. По думите на Лиляна Павлова, е невъзможно такъв ресурс да бъде отделен в рамките на година, две или три.

Тя е 12-13--Pavlovaкатегорична, че през изминалите години много пъти са представяли информация кога са построени дадени пътни отсечки, тунели и виадукти и кога е бил последният им ремонт. За съжаление обаче годините на експлоатация без ремонт обикновено са били двуцифрено число – 20-30 и дори 40 години.


Инж. Ясен Ишев, член на УС на Научно-техническия съюз по транспорта:

Старите обекти са строени без нужната хидроизолация

12-13-IshevСтарите тунели са строени без нужната хидроизолация. Това е проблем, тъй като води до течове, замръзвания и корозия. Това обясни пред медиите инж. Ясен Ишев от Научно-техническия съюз по транспорта. Според него съоръжението съществува в много агресивна среда и амортизацията му се случва много бързо, затова е трябвало да се реагира по-рано, за да не се стига до трагичния инцидент.

Не е вярно, че на тунелите не се обръща внимание, но може да са липсвали необходимите средства, каза Ишев и уточни, че еднопосочните тунели в България са 23, а двупосочните са 13 с дължина около 6 хил. м. Тунелите се проверяват редовно, такива са изискванията на закона. Отговорник е АПИ и тя възлага на фирми чрез търг да ги поддържат, добави експертът.

Съгласно закона всеки тунел трябва да има служител по сигурността, който да наблюдава състоянието му. Той се назначава от фирмата, която поддържа съоръжението, обясни специалистът. Той подчерта, че тунелите „Витиня” и „Ечемишка” са най-старите в България.


ГЛЕДНА ТОЧКА


12-13-Karaleev-Jiponov

Инж. Константин Жипонов

 Грешки в предписанията за рехабилитация или пропуски при изграждането?

12-13--Karaleev...

Инж. Иван Каралеев

Председателят на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Иван Каралеев алармира, че проблемът с лошата пътна инфраструктура в страната става системен. Той посочи, че не е ясно до каква степен са изпълнени предписанията от задължителното обследване на тунела „Ечемишка“. В коментар за електронни медии инж. Каралеев подчерта, че са въведени големи глоби и наказания за водачите на превозни средства, но не е ясно кой носи отговорността за лошото изпълнение на подобни инфраструктурни и транспортни съоръжения. Експертът смята, че най- вероятно има пропуски в изпълнението на дадените предписания, които са довели до срутването на цял конструктивен елемент. По мнението му навремето тунелът е бил добре изпълнен, щом съществува 33 години без основни ремонти. Инж. Иван Каралеев е категоричен, че няма съоръжение, което да се употребява толкова дълго време без поддръжка. Противоположно мнение изрази в предаване на БНТ експертът по пътно строителство Константин Жипонов. Той изрази съмнения за допуснати пропуски още при самото строителство на тунела „Ечемишка”. По мнението му е оставено известно разстояние между тунелната облицовка и скалната порода. Така с течение на времето се получавал дренаж, който акумулира вода, и скалата се разхлабва. Жипонов е категоричен, че ако се констатират пропуски, трябва моментално да се запълни луфтът с цимент от пясъчен разтвор. По думите му, тези разстояния са започнали да нарастват с течение на времето и самият тунел се е превърнал в един огромен дренаж.

 

 

Добавете коментар