Навигатор Home » Региони » Петър Петров, кмет на село Стамболово: Подготвяме подписка за изграждане на отводнителна система на селото Разрушената пътна настилка е другият ни проблем, при дъжд движението по тях става невъзможно

Петър Петров, кмет на село Стамболово: Подготвяме подписка за изграждане на отводнителна система на селото Разрушената пътна настилка е другият ни проблем, при дъжд движението по тях става невъзможно 

14-kmet

Петър Петров, кмет на село Стамболово:

Подготвяме подписка за изграждане на отводнителна система на селото

Разрушената пътна настилка е другият ни проблем, при дъжд движението по тях става невъзможно

 

Разговаря

Лилия ЛОЗАНОВА

Визитка

Петър Петров е роден в с. Лесичери, община Павликени. Завършил е средно специално образование в механотехникум в Горна Оряховица. От 2003 г. е кмет на Стамболово.

– Г-н Петров, представете накратко село Стамболово като местоположение и население!

– Село Стамболово се намира в плодородната долина на река Росица. На 37 км на северозапад е от В. Търново и на 6 км източно от общинския център Павликени.

Жителите му в момента са 740. За съжаление, значителна част от тях търсят препитание в чужбина, основно в Германия, Франция, Холандия. Районът е известен с традициите в зърнопроизводството, както и в отглеждането на рози и декоративни храсти. Обработваемата земя е 8000 дка и е плодородна. Функционират три големи градински разсадника, като още десетина по-малки стопани се препитават с производство на декоративни храсти като семеен бизнес. Част от хората работят в Павликени, а някои от тях – в голяма фирма за розов посадъчен материал в съседното село Михалци.

– Кои са големите проблеми на селото, които се нуждаят от спешно решаване?

– Най-остра е необходимостта от изграждане на отводнителна мрежа. Селото е равно и има високи подпочвени води. Не можем да забравим наводнението през 2005 г., когато Росица излезе на 50 метра извън коритото си. Бяха залети обширни площи, включително и пътят за Павликени. В резултат на продължителните валежи и високото ниво на подпочвените води, избите на половината село бяха наводнени. В момента подготвяме подписка за изграждане на отводнителна система, която ще бъде внесена във всички компетентни институции от региона – общ. Павликени, Областна управа – В. Търново, както и в Народното събрание, и др. Смятаме да занимаваме с този въпрос и омбудсмана Мая Манолова.

Другият съществен проблем е разрушената настилка на всички улици в селото. При валежи те се наводняват и това затруднява движението по тях. Два километра пътна мрежа изобщо не са асфалтирани.

– В селото има стара църква. Какво е нейното състояние, както и на другите централни сгради?

– Местната църква се нарича „Свети Димитър” и тази година има юбилей – 135 г. от изграждането й. Храмът се нуждае от основен ремонт. Най-големият проблем е в конструкцията – основите са поддали, външно и отвътре сградата е с големи цепнатини. Полагаме усилия за поддръжка, като разчитаме на средства от Дирекция „Вероизповедания” – София и на дарители. Така успяхме да обновим камбанарията, купола на храма, покрива, извършиха се и други ремонтни дейности. Местни разсадници предоставиха декоративни храсти, които са засадени в църковния двор. Иначе храмът е действащ, архимандрит Георги винаги отслужва литургия на църковни празници.

Читалищна сграда няма, но пък развиваме читалищна дейност чрез НЧ „Зора 1881”. В селото имаме женска група за обработен фолклор. Имаме и пенсионерски клуб. Той се помещава на центъра, в сградата на някогашното ТКЗС.

– Функционира ли училището и има ли здравна служба в Стамболово?

– За съжаление, още през 2008 г. беше закрито местното училище и сградата му оттогава е неизползваема. Децата ни са около 70 на брой и пътуват, учат в Павликени. Много от младежите избират да завършат средно образование в Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски” – Павликени.

Хубавото е, че жителите на Стамболово могат да разчитат на здравна помощ. В медицински кабинет три дни седмично работи лекар, а през останалото време хората разчитат на фелдшер. За по-голямо удобство, особено на по-възрастните, преместихме здравната служба на първия етаж на сградата. Създадени са всички удобства и за лекаря, и за пациентите.

– В центъра на селото има паметник, облагородено е и пространството около него. С какви средства го постигнахте?

– Паметникът е на загиналите във войните местни жители. През 2002 г. статуята на жена, която очаква своите деца от фронта, беше открадната и вероятно отдавна е претопена. През миналата година великотърновският скулптор Иван Сираков я възстанови по стари снимки. За паметника бяха осигурени 5000 лв. общински средства по програма „Местни инициативи”. Останалите средства се събраха от дарители. Голяма е заслугата за това и на кмета на Павликени инж. Емануил Манолов, който ни подкрепя и помага в реализирането на различни дейности в селото.

Успяхме да намерим средства и за възстановяване на витрините на метри от кметството. В тях поставяме съобщения, информационни материали, административни наредби и полезна информация за жителите на селото.

– Имате ли идеи за подобряване на визията на селото, за създаването на атракции?

– Вече сме реализирали една подобна инициатива. В близост до селото, по пътя за Павликени, има чешма, известна като „Кметската” (построена е от кметството през 1990 г.). Там започнахме озеленяване на района и изграждане на зона за отдих.

Моята мечта е да създадем такива кътове за почивка и за риболов на две-три места по протежение на река Росица, недалеч от Стамболово. Там любителите на този спорт ще могат да практикуват хобито си и да отморяват заедно с приятели и близки. В района има красива природа, която трябва да използваме. Намерението ми е да се направят заслони, маси и пейки, туристически пътеки.

ИСТОРИЯТА

Първоначално селото носи името Омур бей кьой, по-късно Долни турчета, а през 1893 г. е преименувано в Стамболово. Това става в чест на известния държавник Стефан Стамболов, през чието управление е построен каменният мост над реката на шосето В. Търново – Плевен.

Любопитна е историята на първото название на селото. Легендата разказва, че в старо време имало болярин на име Кьосе Михал, който поради дворцови интриги напуснал старата столица Търново и сетне се потурчил. Кьосе Михал имал синове, внуци и много правнуци, които се ползвали с особено благоволение пред турските султани. Един от тия внуци или правнуци на име Михал бей Мухалоглу направил някаква голяма услуга на султана и той издал ферман, според който на същия се подарявала толкова и където пожелаел в империята земя, колкото би могъл да заобиколи с коня си за един ден. Наскоро след това и двамата му по-млади братя – Мурад и Омур, основали наблизо също на тяхно име още две села: 4 км на запад – Мурад бей кьой (с. Михалци), и на 2,5 км на север – Омур бей кьой (с. Стамболово).

Добавете коментар