Борис Николов е кмет на Белоградчик от 2011 година. Управлявал е града и в първите демократични години. Това е третият му мандат. По професия е инженер по транспорта. Ръководил е общинско транспортно предприятие, минал е през частния бизнес, бил е и депутат. От младини до днес живее и работи само в Белоградчик. Построил си е къща в ромския квартал „Карловица”.

Борис Николов, кмет на Белоградчик 

Общината опитва да организира атракции, които да задържат туристите по-дълго в града

Разговаря

Цвета ИВАНОВА

– Г-н Николов, Белоградчик се състезаваше със световни обекти за едно от седемте чудеса на света. Не успя да бъде признат за чудо, но промени ли се нещо в него през последните 7-8 години след тази световна акция?

– Белоградчик се променя, върви и с лоши, и с добри промени. Лошото е, че се топи – няма работа и хората го напускат. В момента в града живеят 3000 души, макар че при последното преброяване са регистрирани 5600. През 80-те години на миналия век тук хората са наброявали 8-10 хил. души.

– Къде отиват хората? Само заради липсата на работа ли го напускат?

– Отиват в Италия, Германия, Гърция, в големите градове на страната, а причината е липсата на работа тук. Закри се телефонният завод, който даваше хляб на 2000 души, голямото шивашко предприятие „Ведерник”, химическото производство. Останаха малки фирми, които не привличат младите. Повечето от останалите тук хора са пенсионери. Но градът има природни дадености. До нашите скали великани винаги е имало живот. Ще има и занапред!

– Туризмът може ли да спаси града?

– Туризмът е хубав отрасъл, но не е възможно всеки жител да отвори къща за гости и да печели. Имахме бум на къщи за гости през 2010-2011 г. Но хората видяха, че само с осигуряване на легла за нощувка туризъм не става. И този бум свърши. Тази година сме издали разрешителни само за три къщи. В града има малко над 600 легла, има достатъчно за сегашния туристически поток заведения – ресторанти и кафенета. Общината не може да осигури работа, освен на малко места по социални програми. Но те са по-скоро за оцеляване, отколкото за развитие. Туризмът все пак остава нашата надежда.

14-976-734-belogradchik-baloni

– Какво прави общината за развитието на туристическия бизнес, за привличане на повече гости?

– В началото се насочихме към модернизиране на инфраструктурата. Ремонтирахме улици, обновихме водопроводите, осигурихме чиста питейна вода. 80 процента от улиците на града са обновени. Обновихме много жилищни сгради по Националната програма за енергийна ефективност, в момента сменяме визията на няколко обществени сгради по програмата „Региони в растеж”. Имаме проекти за реконструкция на централния булевард „Съединение” и на централния площад „Възраждане”. Осигурихме си средства от същата програма – „Региони в растеж”. До края на годината ще изберем изпълнители и през следващия туристически сезон ще посрещаме туристите в променен град. Но сега се насочваме към създаване на атракции, с които да задържим посетителите повече дни. Най-голямата ни е летният фестивал „Опера на върховете”. През юли го организирахме за трети път. Придобихме опит в изграждане на трибуни и монтаж на декори в двора на историческата крепост „Калето”, в пещерата „Магура”. Билетите за представленията на Софийската опера и балет се продават много успешно в чужбина. И тази година имахме много зрители от цялата страна, от Сърбия, Румъния, Македония, Германия. Чувам отзиви, че бил най-интересният фестивал в Европа в областта на класическия жанр. Страхотно е звученето на световната музика на Пучини например сред фантастичните ни скали. Тази година предлагаме и издигане с балон над скалите. Не става дума за летене, но поглед отгоре – от 10-15 метра, е вълнуващо преживяване. В крепостта и в пещерата „Магура” туристите се посрещат от хора, облечени в историческите дрехи на времето, за което говорят. Само по време на фестивала Белоградчик се посещава от 6000 души. В този период е заета цялата туристическа база – бяха заети всички легла в хотели и къщи за гости в града и селата наоколо.

14-2
Снимка: Светослав Николов

– Колко туристи годишно посещават града?

– Броят им расте. От 2010 година потокът се увеличава с 12-20 процента всяка година. Този период започна с 45 000, 2007-а стана 63 000. През 2017 г. сме посрещнали 120 000 души. Съдим за броя по продадените билети за историческата крепост „Калето”. На практика потокът от хора е още по-голям, защото не всички си купуват билети. Мнозина идват само да видят скалите, за които няма такса. Идват и чужденци – около 37 000 души. Но факт е, че те не спират в града, не влизат в магазините… Разглеждат крепостта, снимат се и си тръгват. Има дни, когато минават по 3000 души, и други с по 100-200 души. Зависи от времето.

– А какво е финансовото състояние на общината? Успявате ли да се справяте с програмата си?

– Основната грижа на общината е да осигурява услуги за тези, които постоянно живеят в нея. Справяме се трудно. В незавидно и бих казал тежко финансово състояние сме. През 2011 г. наследихме дълг от 7,6 млн. лв. при бюджет от 8 млн. лв. За изминалите години успяхме да стопим малко, но в момента старите ни задължения са 6 млн. лв. Парите от туризъм – към 500-600 хил. лв., ги даваме за погасяване. Издържаме много трудно и общинска болница, макар тя да лекува хора от 4 общини. Но не сме закрили нито една услуга, нито една културна проява, нито едно социално звено. Успяваме с много трудности. Оцеляваме и се борим за развитие. Заради хората и заради тези природни красоти, на които Господ ни е отредил да сме стопани.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си