Навигатор Home » Архитектура » Отговаря ли обучението в УАСГ на европейските стандарти?

Отговаря ли обучението в УАСГ на европейските стандарти? 

10-5

Арх. Асен Мерджанов, РК на КАБ – Пловдив:

Знанията по компютърни технологии са на много високо ниво     

Трудно ми е да направя съпоставка с чуждите университети, защото нямам поглед върху обучението и практиките в Европа. Но специално за подготовката на кадри в Университета по архитектура, строителство и геодезия мога да кажа, че тя е на много високо ниво, особено от гледна точка на програми и владеене на компютърни технологии. Студентите са изключително добре подготвени. И знанията им точно в тази област вече, мисля, са съизмерими с тези на колегите им от западните страни. Моите наблюдения сочат, че завършилите студенти, които веднага започват работа, се справят отлично, което също е показателно, че преподавателите са си свършили работата и че обучението в този университет е качествено.8-9

Арх. Мартин Петров, специализант в Кралския университет в Копенхаген, Дания:

Изоставаме с екипната работа и творческата атмосфера

8-9-martinИмам мнение по темата, защото съм възпитаник на УАСГ, а в момента съм в Дания и правя магистратура в университета в Копенхаген.

Смятам, че теоретично сме подготвени много добре и излизаме със стабилна основа от нашия университет. Но системата на работа в Дания е доста различна. Българските ВУЗ-ове изостават в методиката на преподаване и в цялостната организация на обучението. В университета в Копенхаген се залага страшно много на творческата атмосфера и на екипната работа, нещо, което отсъства в УАСГ. Изключение прави може би само „Студио проjектиране“. Тази архитектурна работилница е алтернативата на лекциите и стимул за зараждане на идеи у студентите от УАСГ. За съжаление, е само тя, а тук всичко е в такива студия.

Студентите работят в тях в групи по 20-30 души. Екипността е на преден план, защото дори да не изпълняват един общ проект, всеки от студентите презентира своята идея пред другите. Споделя се работата, обсъжда се и така студентите в групата се учим един от друг. Това в София изобщо го няма като подход. Там дори не можем да се съберем на едно място, освен за лекции.

10-1

Арх. Емил Проданов, председател на РК на КАБ – Разград:

Младите колеги не са готови за реалния живот

8-9--Razgrad.Завършил съм УАСГ преди години. Не знам в момента какви са учебните програми и стажовете, но знам, че младите ми колеги не са готови за реалния живот. Те не познават действащото законодателство, практиката за проектиране. Какво е обществена поръчка, се учат в живота, а не в университета, което не би трябвало да е така.

Мен повече ме вълнува наличието на другите ВУЗ-ове, които готвят архитекти. Преди само УАСГ имаше такава специалност, а сега тя се изучава в още два университета. Там обаче обучението е на малко по-ниско ниво. Затова мисля, че е най-добре да остане само специалността в УАСГ.

КАРЛОВО

Откриха документална изложба, посветена на арх. Йосиф Шнитер

8-9-1_ShniterФотодокументална изложба, посветена на архитект Йосиф Шнитер, бе открита в Историческия музей в Карлово. „Полезно е да видим тази експозиция в навечерието на Деня на народните будители, защото мащабната дейност на архитект Шнитер за своето време също може да се приеме като будителска“, каза пред присъстващите заместник-кметът на община Карлово Антон Минев. Забележителната дейност на архитекта представи Таня Йорданова от Общински институт „Старинен Пловдив“.

8-9-2_karta

Така е изглеждал първият градоустройствен план на Пловдив, дело на Йосиф Шнитер

Йосиф Шнитер е роден през 1852 г. в град Нови Биджов, Чехия, в семейството на потомствени архитекти и инженери. През 1876 г. завършва Висше военноинженерно училище във Виена. Същата година емигрира в Москва. След като става доброволец в Руско-турската освободителна война, пристига в България и се установява да живее в Пловдив. Участва в Съединението на България и Сръбско-българската война. Неговата строителна дейност започва от 1878 г.. Той проектира и строи много обществени и частни сгради в Пловдив и други градове на страната. Автор на първия градоустройствен план на Пловдив, утвърден през 1896 г. Името на арх. Шнитер завинаги ще бъде свързано с историята на градоустройството и пловдивската архитектура. Безкомпромисен по отношение на качеството на изгражданите сгради, той за първи път въвежда в България използването на железобетон в строителството. По негов проект в Карлово е построена камбанарията на храм „Свети Николай“, която е характерна със своята класическа монументалност и архитектура. В град Сопот пък той е проектирал сградата на ОУ „Неделя Петкова“.8-9-4

Изложбата е организирана от община Карлово, Исторически музей – Карлово, Общински институт „Старинен Пловдив“ и наследници на архитект Йосиф Шнитер и може да бъде видяна до 27 ноември.

Добавете коментар